Европейските борси закриха с резки спадове търговията, германският Dax спадна под границата от 23 000 пункта
Във Франкфурт DAX спадна с 662,69 пункта или 2,82% до 22 839,56 пункта.
Французкият CAC 40 загуби 162,01 пункта или 2,03% до 7807,87 пункта.
Лондонският FTSE 100 слезе с 241,79 пункта или 2,35% до 10 063,5 пункта.
Общоевропейският показател Stoxx 600 се намали с 14,29 пункта или 2,39% до 583,64 пункта.
Най-значителни загуби претърпяха фирмите от миннодобивния бранш, като показателят Stoxx Europe Basic Resources понижа с 4,2%. Това се дължи на внезапното намаляване в цените на златото и среброто, които паднаха надлежно с 4,7% и 8%. Цената на златото спадна под 4700 $ за тройунция, а на среброто – под 72 $ за тройунция.
Акции на компании като „ Антофагаста “ и „ Фреснийо “ – водещия производител на сребро в света, също регистрираха обилни падения с към 5,7% и 7,4% надлежно, под натиска на възходящите инфлационни паники и увеличението на енергийните разноски.
На фона на това, норвежката енергийна компания „ Екуинор “ записва нарастване от 11% след публикуването на годишните си финансови резултати. Компанията регистрира оперативна облага от 27,6 милиарда $, с помощта на нараснало произвеждане на течни горива, природен газ и възобновима сила. Освен това тя заяви за изобретение на ново доста находище на петрол покрай Арктическия кръг с капацитет от 14 до 24 милиона барела.
Ескалацията на спора в Персийския залив се усили през днешния ден, откакто Израел извърши офанзиви по иранското находище „ Южен Парс “, което провокира реакционни ракетни удари от Техеран против терминала за полутечен природен газ в Рас Лафан, Катар.
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп насочи предизвестие, че при продължаващи офанзиви от Иран против енергийни съоръжения в Катар, Вашингтон може да предприеме съществени дейности против находището „ Южен Парс “. В резултат на тези събития цените на петрола още веднъж набъбнаха.
Междувременно, централните банки в Европа оповестиха решенията за лихвите си, като спорът с Иран от ден на ден въздейства на техните прогнози за икономическото развиване и инфлацията.
Европейската централна банка (ЕЦБ) остави главните си лихвени проценти непроменени. Британската централна банка „ Банк ъв Ингланд “ (Bank of England) също не промени лихвите, оставяйки ги на 3,75%, както и централната банка на Швеция (Риксбанк/Riksbank), която резервира главния си % на 1,75% за четвърто следващо съвещание.Швейцарската национална банка (SNB) остави водещата си рента на 0% – най-ниска измежду главните централни банки.
Доходността на 10-годишните английски държавни облигации набъбна с 13 базисни пункта до 4,875% незабавно след решението на „ Банк ъв Ингланд “, след което се намали. Доходността на 2-годишните облигации се усили с 37 базисни пункта до 4,478%, като сходен растеж беше регистриран и при немските облигации.
