Във фоайе Изкуствотека“ на НБ Иван Вазов“ в Пловдив бяха

Във предверие „ Изкуствотека “ на НБ „ Иван Вазов “ в Пловдив бяха показани галерия и двуезичен албум със заглавие „ Изкуство и публично пространство: Проекти за монументално-декоративна живопис на пловдивски художници от сбирката на Пловдивската национална библиотека “.

През 2020 година НБ „ Иван Вазов “ – Пловдив завоюва план с тази тематика и заглавие по стратегия „ Наследство “ на  фондация Пловдив 2019 – Пловдив – Европейска столица на културата, чиято реализация докара до този скъп за града ни и за българското изкуство двуезичен албум, пътуващата галерия, както и уеб страница с градски направления на реализациите.

Колекцията на НБ „ Иван Вазов “ – Пловдив включва 84 план за монументална декорация. Основни създатели са Йоан Левиев, Анастасия Кметова, Димитър Киров и Енчо Пиронков, а като съавтори се появяват Ана Гребенарова, Колю Витковски, Съби Събев, Георги Бояджиев – Слона. Обектите на творчество са пръснати из цяла България. Географията на предназначението на работите е знакова и приказва безапелационно за въздействието на пловдивската група монументалисти в българския живописен живот.

За изложбата и албума пред многочислената аудитория от ценители, студенти от АМТИИ и жители описа шефът на библиотеката Димитър Минев.

Сред гостите на събитието бяха заместник-кметът по просвета, археология и туризъм Пламен Панов, шефът на ОИ „ Старинен Пловдив “ доцент д.-р Елена Кантарева – Дечева, проф.д-р Галина Лардева – Минкова – изкуствовед и заместник-ректор на АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев “,  директорът на „ Регионален държавен списък “ – Пловдив – Димитър Севов, представители на Фондация „ Пловдив 2019 “, както и издателския екип, осъществил плана за албума. Това са: началник план –  Димитър Минев, издателски екип – Антоанета Лесенска, Бояна Чешмеджиева, доктор Петко Георгиев. Дигитално снимане и превод – Иван Крачанов, редактор- Джон Матюсън, фотограф – Тодор Ненов, дизайн и предпечат – Еница Коева. Издател е Народната библиотека „ Иван Вазов “.

„ Специално приветствам екипа за реализацията на този извънредно логичен план. Смисълът и на стратегия Наследство е да ръководи процесите, почнали с ЕСК,- Пловдив 2019,  само че и в посока опазването на културното завещание на Пловдив. Това е тематика значима и за общината. Започвайки  с реставрацията на мозайките на Йоан Левиев в подлеза на Баня Старинна, по-късно на сграфитото на Жоро Слона на частната постройка на паркинга на ул. Съборна, в този момент по възобновяване на сграфитото на Ди Киро на ул. Съборна, установихме, че монументалното изкуство, което е на всички места в нашия град, в огромната си част не е разказано, документирано, не се познава и не се съхранява. Затова е значимо да  работим в синхрон и съм благополучен, че дружно с ОИ „ Старинен Пловдив “, Градската художествена изложба, фондация „ балканско завещание “, АМТИИ и други  сплотяваме опит и старания, вследствие на които ще изработим лична тактика и ще имаме личен фонд, посредством който ще можем да възвръщаме монументалната живопис. Впечатлен съм от труда ви. Това е идея и се надявам, че ще продължим да я осъществяваме дружно “, сподели в приветствието си заместник-кметът Пламен Панов.

„ Нямам думи! Поздравления на целия екип!. Важно е да отбележим, че освен би трябвало да опазваме тези творби на монументалната живопис, само че и да ги разпространяваме. Те са основна част от творчеството на тези огромни български художници и хората би трябвало да ги познават, ценят и пазят “, сподели доц.д-р Елена Кантарева.

Свои усещания от изложбата и албума споделиха също проф. доктор Галина Лардева, доктор Петко Георгиев – участник в екипа, Ренета Георгиева от фондация Пловдив 2019.

Колекцията е основана на 5 март 1979 година Хронологичните граници на основаване на плановете обемат интервала 1961–1983 година Включени са създателите Йоан Левиев (28 проекта), Анастасия Кметова (19 проекта), Димитър Киров (19 проекта) и Енчо Пиронков (14 проекта). Съавтори на някои от творбите са Ана Гребенарова, Колю Витковски, Съби Събев, Георги Бояджиев. Три от плановете остават неидентифицирани. От всички включени в сбирката 84 плана, неосъществените са 14.

Географията на предназначението на работите е знакова и приказва безапелационно за въздействието на пловдивската група монументалисти в българския живописен живот. Обектите в Пловдив са 40, в Пловдивска област 8 (в градовете Хисар, Първомай, Карлово, Баня, Стамболийски, Садово), в страната са 36 (в София, Бургас, Шумен, Силистра, Козлодуй, Благоевград, Ботевград, Ямбол, Сливен, Чирпан, Девин, Дом-паметник връх „ Братан “ – Средна гора, Дом-паметник – връх Бузлуджа, интернационална галерия „ 20 години по пътя на социализма “ в Москва, СССР). Без локация на осъществяване са седем плана.

Художниците монументалисти Йоан Левиев, Христо Стефанов, Димитър Киров, Енчо Пиронков и Георги Божилов-Слона съставляват ядрото от създатели, които в края на 50-те и началото на 60-те година поставят основите на одобряването на монументалната живопис като нормална процедура в българския живописен живот.

Завърнали се в родния град след довеждане докрай на Художествената академия в София, те обособяват Пловдив като стенописен център у нас. През този интервал те се посвещават на опита в монументалната живопис. Без съществуване на одобрени формули за възлагане, подкрепени от Атанас Кръстев, кмет на „ Старинен Пловдив “, те сътворяват едни от най-интересните и свободни произведения. Открояващи за групата са общите търсения на обновяване на пластическия език на стенописта и постановяването на преобладаващото ú взаимоотношение с архитектурата.

На територията на Пловдивската национална библиотека се намира един от знаковите мостри на монументално-декоративното изкуство в града. Водена от концепцията да резервира и за бъдещите генерации тази изключителна монументална творба, библиотеката инициира реставрационна интервенция преди времето да нанесе сериозен отпечатък и щета върху нея. Предхождано от реставрацията на пет от плановете в сбирката (в интервала 2016–2018 г.), емблематичното стенописно пано по претекстове от Вазови творби („ Чичовци “ – худ. Георги Божилов-Слона, „ Под игото “ и „ Службогонци “ – худ. Йоан Левиев, „ Епопея на забравените “ – худ. Христо Стефанов, 1973–1974 г.) беше реставрирано в целокупност през 2020 г.