Вътрешната сила
Във фитнеса, в който вървя, върви и едно младо момче. По всичко проличава, че е от оскъдно семейство. Инструкторът сподели, че е емигрант. Но публикацията не е за война и политика. А за вътрешната мощ, която ни е присъща.
Това момче провокира у мен надълбоко почитание. Сега ще разберете за какво.
У нас хората има неща, с които не можем да се оправим. Нещо, което е по-силно от нас. Някакви недостатъци. Кола, която не можем да си позволим, само че я имаме, дреха, която кара хората да ядат сухари, само че те държат да са по последна мода. Има неща от които се срамим. А има и такива, които все пак, нямат сходни проблеми.
На фотографията са обувките на това момче. В залата той влиза с тези чепици, всички ги знаят. От тези, които ти дават по хотелите.
Младежът очевидно няма пари за обувки, само че за рационализиране има! А нормално е противоположното. Знаете ли, ето това е вътрешната мощ. Нейното проявяване. Индикаторът, който приказва за нея. Такива хора могат да реализират доста. Ако не свърнат от пътя. Независимо каква е задачата им. Такива не трошат пари за цигари и бира. Такива си слагат задача и я следват.
Той не се усеща удобно в залата. Това се вижда. Обувките му притеглят внимани и той го знае. Но си прави нещата и не стопира да посещава залата. Той е спокоен и балансиран. Отдавна го следя. Не е от тези, които вървят на улиците с гол торс, плюейки по мнението и реакциите на близките. Постоянен и непретенциозен.
Познавам мнозина, които няма да отидат на фитнес със остарели маратонки. Да не приказваме пък за „ хотелни “. Те просто са прекомерно подвластни от непознатото мнение и това ги тормози. А някои ги и развива. Но този човек съумя да мине над хорското мнение.
Реших да му подаря маратонки. Да отидем дружно с него ид а ги платя. Смята, че ги заслужава. За мен това е значимо. Да оказвам помощ на такива хора да се развиват. При идната си среща с него ще си поговорим. В момента мисля какви думи да употребявам, с цел да не го обидя. Разбирате, нали?
Ако мога да му оказа помощ с работа, ще му оказа помощ. Тъй като не е належащо да даваме на индивида риба, а въдица, знаете приказката…
Не третирайте по никакъв метод този текст. Това са просто мисли на глас, които споделих с вас. Ситуация, която ме пристрасти. Човек, който завоюва уважението ми.
Защо написах това? Може би тъй като аз не мога да бъда като това момче? А може би тъй като виждам себе си в него? И аз толкоз постоянно работя на въпреки…
