Brexitърите – между национал-популизма и здравия разум
Във кино лентата „ Блус брадърс 2000 “ има една паметна имитация на Джон Гудман към Дан Акройд по време на гонене, в което те бягат с кола от ченгетата. Героят на Акройд – Елууд Блус, свива внезапно с колата и стопира посред полето, гаси фаровете и чака притаявайки се, до момента в който полицейските коли са им по петите. Майти Мак (Гудман), който седи на седалката до него, го поглежда и пита: „ Какво? Надяваш се да изгубят интерес ли…? “
Нещо сходно можем да попитаме английския министър председател Тереза Мей. След толкоз напън за овакантяване на Европейски Съюз, към момента държавното управление ѝ не може да реши какъв проект да предложи за „ развода “. Причината е ясна – прекомерно доста хора в кабинета ѝ лобират за ползите на тези, които желаят доста, само че не дават нищо.
Появява се значи тя на срещата на водачите на Европейски Съюз и запълва ефира с преливане от пусто в празно, че даже и приключва с това, че е оптимист. И споделя, че има вяра, че могат да разрешат проблемите, работейки интензивно дружно. „ Вярвам, че можем да реализираме договорка, която да е в интерес освен на Обединеното кралство, само че също и на Европейския съюз “.
На фона на това, че в действителност не е предложила нищо. Звучи като скеч на Монти Пайтън – „ Ние не знаем какво да вършим, аз нямам концепция, нямаме решение, проблемите ни се натрупат с часове… и всичко е толкоз прелестно, а аз съм оптимист “. Следва налудничава усмивка вид „ пациент категория Наполеон “.
Скъпа Тереза М., на какво се надявате? Че водачите на Европейски Съюз ще изгубят интерес ли? Че ще им писне, ще махнат с ръка и ще ви оставят при развода да вземете децата, къщата, колата, вилата, мебелите, тв приемника, кристалния сервиз, ролковите кънки, че и връзките за обувки ли?
Както желаете. Времето си тече. Имате към половин година разполагаем, след това напускате – с или без договорка.
След тирадата ѝ за „ оптимизма “ (какво ли ѝ е коствало на тая жена да си преглътне достолепието и да разиграе тоя скеч…?), пред медиите излиза канцлерът на Австрия Себастиан Курц и изпарява целия възторг на предшестващото го осъществяване: „ Дадохме на Тереза Мей опцията да изложи гледната си точка. Трябва да призная, че по-голямата част от това, което тя ни сподели, не беше ново “.
Дори да сложим настрани всички шашкащи проблеми, които занапред предстоят, остава една чисто „ битова “ темичка, която ще се яви грамаден кол в колелото, а и единствено укрепва резултата на чутовната подигравка на ситуацията: какво вършим с границата с Ирландия, която е член на Европейски Съюз?
Тереза Мей не знае.
Да не забравяме обстоятелството, че Европейски Съюз има съперници. Нека ги назовем условно „ естествени врагове “, които нямат нищо срещу да унищожат или най-малко да отслабят Европейския съюз. В този ред на мисли, учудва ли ви фактът, че множеството политици в Европа, настоящи като троянски коне, искащи страните им вън от Европейски Съюз, имат доста топло отношение към Путин и Москва, както и към Тръмп?
Учудва ли ви, че за някои от тях се намират следи за солидни съветски финанси, „ капнали “ в банковите им сметки. Като Марин Льо Пен и партията ѝ, която получи 9 млн. евро от банката на близкия до Кремъл Роман Попов. Точно когато цяла Европа осъди дейностите в Крим, Марин Льо Пен скочи да пази Путин. После сподели, че парите нямат нищо общо с тази политика. Ама, несъмнено.
Както и при Найджъл Фараж се изнамери „ съветска диря “, само че в посока Съединени американски щати и Тръмп. Всичко наподобява добре объркано, само че с бели конци.
Хората, които в този момент пречат да се реализира съглашение, са почти същите, които изначално направиха внезапния Брекзит-завой и вкараха предницата на Британия в канавката. Отличителната им линия е, че те обичат да желаят и получават, само че ненавиждат да дават. И се дърпат, когато се стигне до там.
Искат да си затворят границите, само че еднопосочно – те свободно да си пътуват. Искат да се изолират и да си живеят „ островно “, само че търговията да е свободна, а, в случай че си харесат някой експерт, да си го вземат. Искат, желаят, желаят.
Искат след развода да вземат всичко, да си идат, само че да си оставят вратата отворена и когато пожелаят да се връщат в брачното ложе – ей по този начин – за кеф. Но без нищо съществено, без „ обвързване “. И единствено когато пожелаят.
И когато Европейски Съюз каже, че би трябвало да има правдивост при подялбата на отговорности и права, скачат против Съюза и го упрекват в тормоз. Като Борис Джонсън да вземем за пример. Който по този начин усърдно се пробва да гради имидж на своеволен, само че по детски почтен инфантил (и да сбъркам нещо, прощавайте ми бързо, аз съм прочувствено дете и съм заплашителен сладур), по какъв начин да му се сърди човек. Но всички знаем що за политическо създание е в действителност.
Скорошно проучване, оповестено във в. „ Гардиън “, сочи, че Британия ще би трябвало да създава по над 3500 нови лекари ГОДИШНО, с цел да може да задоволява потребностите на здравната си система. В момента едно от 11 места в нея стои незаето. След Брекзит нещата ще се срутен още повече, когато се блокира достъпът до пазара на труда.
В момента 26% от всички лекари в Британия са родени отвън Острова. Има специалности, в които делът на чужденците е 45%. Такъв е делът на детските кардиолози в Британия, които са чужденци. Същата е картинката и при неврохирурзите. В 10 от главните медицински специалности процентът на родените зад граница е над 30.
Здравноосигурителната система е едно от най-големите гордости на Обединеното кралство.
Или най-малко беше.
Наскоро служителка в британска болница описа в обществените мрежи, че укротен към този момент родител „ националист и родолюбец “ я заговорил с усмивка и ѝ споделил, че се радва, че тя не е една от „ тези “, от чужденците. Тя му дала отговор: „ Един от „ тези “, чужденците, преди малко избави живота на щерка ти. Както искаш… “
~ Част II на материала ще може да прочетете на следващия ден ~
Нещо сходно можем да попитаме английския министър председател Тереза Мей. След толкоз напън за овакантяване на Европейски Съюз, към момента държавното управление ѝ не може да реши какъв проект да предложи за „ развода “. Причината е ясна – прекомерно доста хора в кабинета ѝ лобират за ползите на тези, които желаят доста, само че не дават нищо.
Появява се значи тя на срещата на водачите на Европейски Съюз и запълва ефира с преливане от пусто в празно, че даже и приключва с това, че е оптимист. И споделя, че има вяра, че могат да разрешат проблемите, работейки интензивно дружно. „ Вярвам, че можем да реализираме договорка, която да е в интерес освен на Обединеното кралство, само че също и на Европейския съюз “.
На фона на това, че в действителност не е предложила нищо. Звучи като скеч на Монти Пайтън – „ Ние не знаем какво да вършим, аз нямам концепция, нямаме решение, проблемите ни се натрупат с часове… и всичко е толкоз прелестно, а аз съм оптимист “. Следва налудничава усмивка вид „ пациент категория Наполеон “.
Скъпа Тереза М., на какво се надявате? Че водачите на Европейски Съюз ще изгубят интерес ли? Че ще им писне, ще махнат с ръка и ще ви оставят при развода да вземете децата, къщата, колата, вилата, мебелите, тв приемника, кристалния сервиз, ролковите кънки, че и връзките за обувки ли?
Както желаете. Времето си тече. Имате към половин година разполагаем, след това напускате – с или без договорка.
След тирадата ѝ за „ оптимизма “ (какво ли ѝ е коствало на тая жена да си преглътне достолепието и да разиграе тоя скеч…?), пред медиите излиза канцлерът на Австрия Себастиан Курц и изпарява целия възторг на предшестващото го осъществяване: „ Дадохме на Тереза Мей опцията да изложи гледната си точка. Трябва да призная, че по-голямата част от това, което тя ни сподели, не беше ново “.
Дори да сложим настрани всички шашкащи проблеми, които занапред предстоят, остава една чисто „ битова “ темичка, която ще се яви грамаден кол в колелото, а и единствено укрепва резултата на чутовната подигравка на ситуацията: какво вършим с границата с Ирландия, която е член на Европейски Съюз?
Тереза Мей не знае.
Да не забравяме обстоятелството, че Европейски Съюз има съперници. Нека ги назовем условно „ естествени врагове “, които нямат нищо срещу да унищожат или най-малко да отслабят Европейския съюз. В този ред на мисли, учудва ли ви фактът, че множеството политици в Европа, настоящи като троянски коне, искащи страните им вън от Европейски Съюз, имат доста топло отношение към Путин и Москва, както и към Тръмп?
Учудва ли ви, че за някои от тях се намират следи за солидни съветски финанси, „ капнали “ в банковите им сметки. Като Марин Льо Пен и партията ѝ, която получи 9 млн. евро от банката на близкия до Кремъл Роман Попов. Точно когато цяла Европа осъди дейностите в Крим, Марин Льо Пен скочи да пази Путин. После сподели, че парите нямат нищо общо с тази политика. Ама, несъмнено.
Както и при Найджъл Фараж се изнамери „ съветска диря “, само че в посока Съединени американски щати и Тръмп. Всичко наподобява добре объркано, само че с бели конци.
Хората, които в този момент пречат да се реализира съглашение, са почти същите, които изначално направиха внезапния Брекзит-завой и вкараха предницата на Британия в канавката. Отличителната им линия е, че те обичат да желаят и получават, само че ненавиждат да дават. И се дърпат, когато се стигне до там.
Искат да си затворят границите, само че еднопосочно – те свободно да си пътуват. Искат да се изолират и да си живеят „ островно “, само че търговията да е свободна, а, в случай че си харесат някой експерт, да си го вземат. Искат, желаят, желаят.
Искат след развода да вземат всичко, да си идат, само че да си оставят вратата отворена и когато пожелаят да се връщат в брачното ложе – ей по този начин – за кеф. Но без нищо съществено, без „ обвързване “. И единствено когато пожелаят.
И когато Европейски Съюз каже, че би трябвало да има правдивост при подялбата на отговорности и права, скачат против Съюза и го упрекват в тормоз. Като Борис Джонсън да вземем за пример. Който по този начин усърдно се пробва да гради имидж на своеволен, само че по детски почтен инфантил (и да сбъркам нещо, прощавайте ми бързо, аз съм прочувствено дете и съм заплашителен сладур), по какъв начин да му се сърди човек. Но всички знаем що за политическо създание е в действителност.
Скорошно проучване, оповестено във в. „ Гардиън “, сочи, че Британия ще би трябвало да създава по над 3500 нови лекари ГОДИШНО, с цел да може да задоволява потребностите на здравната си система. В момента едно от 11 места в нея стои незаето. След Брекзит нещата ще се срутен още повече, когато се блокира достъпът до пазара на труда.
В момента 26% от всички лекари в Британия са родени отвън Острова. Има специалности, в които делът на чужденците е 45%. Такъв е делът на детските кардиолози в Британия, които са чужденци. Същата е картинката и при неврохирурзите. В 10 от главните медицински специалности процентът на родените зад граница е над 30.
Здравноосигурителната система е едно от най-големите гордости на Обединеното кралство.
Или най-малко беше.
Наскоро служителка в британска болница описа в обществените мрежи, че укротен към този момент родител „ националист и родолюбец “ я заговорил с усмивка и ѝ споделил, че се радва, че тя не е една от „ тези “, от чужденците. Тя му дала отговор: „ Един от „ тези “, чужденците, преди малко избави живота на щерка ти. Както искаш… “
~ Част II на материала ще може да прочетете на следващия ден ~
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ