За харизматичния великан със златното сърце
Във кино лентата A Shot at Glory героят на Робърт Дювал изрича една фраза, която ми се е запечатала в главата към този момент над 20 години. " Ако си добър човек, ще работя с теб ". Коравият шотландски треньор е отличен мотиватор и психолог, успявайки да класира на край един несъвършен тим посредством прочувствен допинг. Най-силният от всички. " Допинг ", за който хем няма наказване, хем заслужава премия, тъй като не всеки умее да го " подготвя ".
За разлика от Гордън Маклауд (героят на Дювал във филма), Франц Бекенбауер беше от плът и кръв в действителния живот и владееше изкуството да трансформира куп футболисти в обединен тим от играчи. Нещо повече - Кайзера завоюва всичко допустимо като капитан и треньор. Веднъж ги мотивираш серийно с лентата на ръката, по-късно го правиш като ментор. И светът постоянно е в краката ти.
Михаил Касабов със съболезнователен адрес във връзка кончината на Франц Бекенбауер
" Той беше многоуважавана и неповторима персона "
Бекенбауер си отиде от този свят, само че никой не има вяра, че е мъртъв. Защото легенда като него няма по какъв начин да почине. Защо ли? Защото най-великият немски футболист ще живее постоянно в съзнанието на всеки един човек, който се е докоснал до него. Било то персонално или посредством клипове в интернет. Снаряди от отдалеченост, елегантни голове и пасове с техника и мисъл, постоянно ухилен и привлекателен. Харизматичен и неотразим. Природно образован. И той обичаше дамите, само че за разлика от комплексирания коцкар Лотар Матеус беше непоказен за обществото. Защото Кайзера знаеше цената си и нямаше потребност от непознато самопризнание. И без това си го получаваше в остатък.
78 години не е чак толкоз неприятна възраст човек да си отиде спокойно от този свят, въпреки че 93-годишните като Робърт Дювал надали ще са съгласни с мен. Остарял, отпаднал, с куп болести от последните години, Бекенбауер беше спасен от тъгите, преселвайки се при своя огромен другар Пеле на небето. Сякаш бяхме привикнали немският маестро да наподобява постоянно в кондиция. Около него постоянно имаше един ореол на величие.
Инфантино: Бекенбауер беше популярен човек!
" Истинска легенда "
Самият той беше споделил " Всички ще умрем, само че душите ни ще живеят постоянно ". Неговата душа беше толкоз специфична, че създаваше илюзията за безкрайност и на тялото. Тялото го съобщи, тъй като към този момент не можеше повече, даже устоя по-дълго от предстоящото вероятно и за самия него. Но душата му... Душата на този популярен футболист, треньор и човек беше доста огромна. Необятна. " Наричай ме просто Франц " беше една от обичаните изречения на Бекенбауер. Няма значение кой стои против него - шеф, почитател, чистачка, дядо с внуче, предприемач, улично куче. В погледа, думите и дейностите на Бекенбауер постоянно имаше почитание и обич.
" Ако си добър човек, ще работя с теб "... Не съм сигурен, че всички футболисти в лагера на Германия на Мондиал 1990 са били положителни преди срещата си с Бекенбауер, само че сигурно той е съумял да поправи непоправимите измежду тях. Защото през днешния ден няма нито един международен първенец отпреди 34 години, който да не плаче за Кайзера. Няма нито един, който да не го назовава собствен " футболен татко ". А когато всеки, докоснал се до теб плаче, когато си отидеш, значи не си живял на вятъра. Значи си правил нещата както би трябвало. А да вършиш всичко както би трябвало е мъчно, когато си легенда. Винаги плащаш цената за това.
Обновена
Тъжна новина: Почина великият Франц Бекенбауер
Отиде си от този свят на 78-годишна възраст
При Бекенбауер цената беше фамилията. Пет деца, три съпруги, разводи, изневери. Самият той си признаваше, че не е бил добър татко. И животът му удари пестник през 2015 година, когато прибра сина му. Тогава в действителност Кайзера умря. Франц Бекенбауер към момента беше жив, само че към този момент не беше същият. Изчезна оня характерен искра в погледа му. Усмивката отново беше на лицето му, само че болката в сърцето му беше толкоз мощна, че най-после го удари право в сърцето и безусловно.
На терена и от пейката Кайзер Франц виждаше всичко, само че в последните години от живота си ослепя с едното око. Сякаш Съдбата искаше да му намигне иронично и да му подшушне, че и най-великите все в миналото губят силата си. Той не се уплаши и в никакъв случай не хленчеше. До последно си остана достоен и когато видя, че няма предходната сила, просто се отдръпна от общественото пространство.
" Ако си добър човек, ще работя с теб "... И когато това ти го каже добър човек като Бекенбауер, все едно ти дава трамплин, от който да скочиш по-високо от всеки път. Питайте Емил Костадинов, когато най-великият немец беше негов треньор в Байерн. Готвачът на проскубани френски петли беше замразен от Трапатони и Рехагел, само че Бекенбауер повярва в него. И го надъха. И го освободи от игото на вътрешните подозрения. А българинът му се отблагодари с няколко значими гола. И в никакъв случай не не помни своя наставник.
Камата за Кайзер Франц: Един от най-големите другари на българския футбол
" Поклон! "
Франц Бекенбауер беше толкоз популярен, че споменаването на всичките му достижения изисква основаването на обособена публикация. Затова ще бъда къс - той беше първият централен бранител, който се осмели да се втурва напред, да основава началото на офанзивите и да " прави " играта. Все още е единственият бранител с 2 Златни топки (плюс още две втори места и едно трето място). Световен първенец като капитан и селекционер. Европейски първенец с Германия като капитан. Трикратен европейски клубен първенец с Байерн (в три следващи сезона). Най-успешен и най-обичан. Обичаха го и враговете му. Всъщност той нямаше врагове, а единствено противници. Беше толкоз огромен, че на всички места го посрещаха като рок звезда. За всеки беше чест, че се допира до този невероятен човек. Защото... " в случай че си добър човек, ще работя с теб ".
Една от присъщите черти на най-големите е, че в никакъв случай не показват статута си, в никакъв случай не натякват на съотборници и ученици какъв брой са сполучливи и можещи. Бекенбауер не скастри нито един сътрудник, нито един собствен футболен възпитаник. " Наричай ме просто Франц ". Гледаш го в топлите очи и си казваш " Но по какъв начин ще те назовавам Франц, ти си легендата Бекенбауер ". И до момента в който се чудиш по какъв начин да излезеш от тази толкоз объркана за теб обстановка, той ти се усмихва, прегръща те. Такъв беше огромният Кайзер.
Затова и когато умря на 78-годишна възраст, целия свят се поклони пред него и... плаче за него, все едно си е отишъл млад крал. Защото душата му си остана постоянно млада, енергична, копнееща, даваща, толкоз можеща и теглеща като магнит към себе си всички титли. Магнит за триумфи, магнит за сърцата на хората. Таен донор за куп дела. Щедро сърце. Той имаше толкоз доста (около 160 милиона евро), само че и даваше толкоз доста, тъй като въпреки и да нямаше висше обучение, Бекенбауер беше цялостен първенец в университета на живота. " Получих толкоз доста от футбола, в този момент е време да давам ", споделяше този исполин, който излизаше отвън контурите на футболния свят с невероятните мащаби на добротата си.
Матеус: Шокът е огромен, макар че знаех, че Франц не е добре
" Смъртта му е загуба за футбола "
Такъв беше огромният Франц Бекенбауер. Световен първенец по рождение. Печелеше всички титли и всички хора, които го срещнеха. Футболен бунтовник, той беше един от пионерите за глобализацията на футбола до днешния му облик. Но си остана земен и непретенциозен до последно. Да, знаеше мястото си, цената си, величието си. Но в никакъв случай не се възползва от това.
...Първо не повярвах и потърсих втори немски източник. Трети немски източник. Потвърждение и от фамилията. Минута в ступор. " Пускай новината! " се биеше лудо с " Не може да е истина, не и с него ". И въпреки да си споделих, че няма да заплача, още щом разгласих новината за гибелта му, те потекоха сами. Не съумях да ги спра, тъй като сълзите извираха освен за един талантлив футболен исполин, само че и за един от най-хубавите хора на този свят...
Друми Георгиев, Gol.bg
За разлика от Гордън Маклауд (героят на Дювал във филма), Франц Бекенбауер беше от плът и кръв в действителния живот и владееше изкуството да трансформира куп футболисти в обединен тим от играчи. Нещо повече - Кайзера завоюва всичко допустимо като капитан и треньор. Веднъж ги мотивираш серийно с лентата на ръката, по-късно го правиш като ментор. И светът постоянно е в краката ти.
Михаил Касабов със съболезнователен адрес във връзка кончината на Франц Бекенбауер
" Той беше многоуважавана и неповторима персона "
Бекенбауер си отиде от този свят, само че никой не има вяра, че е мъртъв. Защото легенда като него няма по какъв начин да почине. Защо ли? Защото най-великият немски футболист ще живее постоянно в съзнанието на всеки един човек, който се е докоснал до него. Било то персонално или посредством клипове в интернет. Снаряди от отдалеченост, елегантни голове и пасове с техника и мисъл, постоянно ухилен и привлекателен. Харизматичен и неотразим. Природно образован. И той обичаше дамите, само че за разлика от комплексирания коцкар Лотар Матеус беше непоказен за обществото. Защото Кайзера знаеше цената си и нямаше потребност от непознато самопризнание. И без това си го получаваше в остатък.
78 години не е чак толкоз неприятна възраст човек да си отиде спокойно от този свят, въпреки че 93-годишните като Робърт Дювал надали ще са съгласни с мен. Остарял, отпаднал, с куп болести от последните години, Бекенбауер беше спасен от тъгите, преселвайки се при своя огромен другар Пеле на небето. Сякаш бяхме привикнали немският маестро да наподобява постоянно в кондиция. Около него постоянно имаше един ореол на величие.
Инфантино: Бекенбауер беше популярен човек!
" Истинска легенда "
Самият той беше споделил " Всички ще умрем, само че душите ни ще живеят постоянно ". Неговата душа беше толкоз специфична, че създаваше илюзията за безкрайност и на тялото. Тялото го съобщи, тъй като към този момент не можеше повече, даже устоя по-дълго от предстоящото вероятно и за самия него. Но душата му... Душата на този популярен футболист, треньор и човек беше доста огромна. Необятна. " Наричай ме просто Франц " беше една от обичаните изречения на Бекенбауер. Няма значение кой стои против него - шеф, почитател, чистачка, дядо с внуче, предприемач, улично куче. В погледа, думите и дейностите на Бекенбауер постоянно имаше почитание и обич.
" Ако си добър човек, ще работя с теб "... Не съм сигурен, че всички футболисти в лагера на Германия на Мондиал 1990 са били положителни преди срещата си с Бекенбауер, само че сигурно той е съумял да поправи непоправимите измежду тях. Защото през днешния ден няма нито един международен първенец отпреди 34 години, който да не плаче за Кайзера. Няма нито един, който да не го назовава собствен " футболен татко ". А когато всеки, докоснал се до теб плаче, когато си отидеш, значи не си живял на вятъра. Значи си правил нещата както би трябвало. А да вършиш всичко както би трябвало е мъчно, когато си легенда. Винаги плащаш цената за това.
Обновена Тъжна новина: Почина великият Франц Бекенбауер
Отиде си от този свят на 78-годишна възраст
При Бекенбауер цената беше фамилията. Пет деца, три съпруги, разводи, изневери. Самият той си признаваше, че не е бил добър татко. И животът му удари пестник през 2015 година, когато прибра сина му. Тогава в действителност Кайзера умря. Франц Бекенбауер към момента беше жив, само че към този момент не беше същият. Изчезна оня характерен искра в погледа му. Усмивката отново беше на лицето му, само че болката в сърцето му беше толкоз мощна, че най-после го удари право в сърцето и безусловно.
На терена и от пейката Кайзер Франц виждаше всичко, само че в последните години от живота си ослепя с едното око. Сякаш Съдбата искаше да му намигне иронично и да му подшушне, че и най-великите все в миналото губят силата си. Той не се уплаши и в никакъв случай не хленчеше. До последно си остана достоен и когато видя, че няма предходната сила, просто се отдръпна от общественото пространство.
" Ако си добър човек, ще работя с теб "... И когато това ти го каже добър човек като Бекенбауер, все едно ти дава трамплин, от който да скочиш по-високо от всеки път. Питайте Емил Костадинов, когато най-великият немец беше негов треньор в Байерн. Готвачът на проскубани френски петли беше замразен от Трапатони и Рехагел, само че Бекенбауер повярва в него. И го надъха. И го освободи от игото на вътрешните подозрения. А българинът му се отблагодари с няколко значими гола. И в никакъв случай не не помни своя наставник.
Камата за Кайзер Франц: Един от най-големите другари на българския футбол
" Поклон! "
Франц Бекенбауер беше толкоз популярен, че споменаването на всичките му достижения изисква основаването на обособена публикация. Затова ще бъда къс - той беше първият централен бранител, който се осмели да се втурва напред, да основава началото на офанзивите и да " прави " играта. Все още е единственият бранител с 2 Златни топки (плюс още две втори места и едно трето място). Световен първенец като капитан и селекционер. Европейски първенец с Германия като капитан. Трикратен европейски клубен първенец с Байерн (в три следващи сезона). Най-успешен и най-обичан. Обичаха го и враговете му. Всъщност той нямаше врагове, а единствено противници. Беше толкоз огромен, че на всички места го посрещаха като рок звезда. За всеки беше чест, че се допира до този невероятен човек. Защото... " в случай че си добър човек, ще работя с теб ".
Една от присъщите черти на най-големите е, че в никакъв случай не показват статута си, в никакъв случай не натякват на съотборници и ученици какъв брой са сполучливи и можещи. Бекенбауер не скастри нито един сътрудник, нито един собствен футболен възпитаник. " Наричай ме просто Франц ". Гледаш го в топлите очи и си казваш " Но по какъв начин ще те назовавам Франц, ти си легендата Бекенбауер ". И до момента в който се чудиш по какъв начин да излезеш от тази толкоз объркана за теб обстановка, той ти се усмихва, прегръща те. Такъв беше огромният Кайзер.
Затова и когато умря на 78-годишна възраст, целия свят се поклони пред него и... плаче за него, все едно си е отишъл млад крал. Защото душата му си остана постоянно млада, енергична, копнееща, даваща, толкоз можеща и теглеща като магнит към себе си всички титли. Магнит за триумфи, магнит за сърцата на хората. Таен донор за куп дела. Щедро сърце. Той имаше толкоз доста (около 160 милиона евро), само че и даваше толкоз доста, тъй като въпреки и да нямаше висше обучение, Бекенбауер беше цялостен първенец в университета на живота. " Получих толкоз доста от футбола, в този момент е време да давам ", споделяше този исполин, който излизаше отвън контурите на футболния свят с невероятните мащаби на добротата си.
Матеус: Шокът е огромен, макар че знаех, че Франц не е добре
" Смъртта му е загуба за футбола "
Такъв беше огромният Франц Бекенбауер. Световен първенец по рождение. Печелеше всички титли и всички хора, които го срещнеха. Футболен бунтовник, той беше един от пионерите за глобализацията на футбола до днешния му облик. Но си остана земен и непретенциозен до последно. Да, знаеше мястото си, цената си, величието си. Но в никакъв случай не се възползва от това.
...Първо не повярвах и потърсих втори немски източник. Трети немски източник. Потвърждение и от фамилията. Минута в ступор. " Пускай новината! " се биеше лудо с " Не може да е истина, не и с него ". И въпреки да си споделих, че няма да заплача, още щом разгласих новината за гибелта му, те потекоха сами. Не съумях да ги спра, тъй като сълзите извираха освен за един талантлив футболен исполин, само че и за един от най-хубавите хора на този свят...
Друми Георгиев, Gol.bg
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ