Във фаталния ден трябвало да бъде на самолета ковчег Ту-134,

Във съдбовния ден трябвало да бъде на самолета ковчег Ту-134, който се разрушава над Враца 15-годишната гимнастичка подвига 40 градуса температура вечерта преди полета. На нейно място влиза Албена Петрова и умира на място

Двамата очевидци умират при странни условия – единият от сърдечен удар, другият се самовзривява

16 март 1978 година. На самолета Ту-134 на БГА „ Балкан “, който би трябвало да пътува от София до Варшава, се качват 7-членен екипаж и 66 пасажери. Сред тях са част от тима ни по художествена гимнастика дружно с треньорката Жулиета Шишманова и помощничката й Румяна Стефанова, които трябвало да се явят на шампионат в Полша. С тях е полска държавна делегация, водена от министъра на културата Йежи Вилхелми, брат на известния артист Роман Вилхелми, юношеският тим по футбол на България и юношеският тим по баскетбол на Полша.

Денят е безоблачен с добра видимост. В 13,24 часа командирът Христо Христов получава позволение за политане. Всичко върви по проект, до момента в който самолетът не доближава Голяма Брестеница (община Ябланица), където е на височина 4900 м. Внезапно се отклонява от курса, като завива наляво и потегля на запад. Според формалната информация Ту-134 се разрушава в река Бриша, намираща се сред селата Габаре, Тлачене и Върбица. Неофициалната информация обаче е, че избухва във въздуха. В резервоара му имало 11,5 тона керосин. Движeл се е с 850 км/ч. Загиват всички на борда – 27 българи, 39 поляци и 7-членният екипаж. Сред тях са Жулиета Шишманова, Румяна Стефанова, гимнастичките Албена Петрова и Валентина Кирилова, пианистката на националките Снежана Михайлова и съдийката Севдалина Попова.

Ту-134 внезапно сменя курса си. Умират всички 73-ма пасажери.

На самолета ковчег е трябвало да бъде и Илияна Раева. Вечерта преди полета обаче тя подвига 40 градуса температура и това я избавя от гибелта.

„ Помня всичко за този черен 16 март, като че ли беше през вчерашния ден – споделя председателката на БФХГ. – Бях на 15 години. Имахме контролно, което дефинира Валентина Кирилова и аз да пътуваме за шампионата в Полша. На 15 март беше рожденият ми ден. Вечерта към 18 часа ми стана неприятно. След известно време ми стана доста зле. Майка ми ми премери температурата. Имах доста висока – 40 градуса, и не можех да стана от леглото. Татко се обади на Нешка по телефона. Каза й, че съм доста болна. По-късно тя му върна позвъняване и му сподели, че няма да пътувам на идващия ден, като са извикали незабавно Албенчето (Албена Петрова) от Варна да пътува на моето място.

На другия ден сутринта станах и се усещах доста добре. Нямаше ми нищо, само че баща сподели да си заставам у дома и да не отивам на учебно заведение и подготовка, макар че се усещах, все едно въобще не съм имала висока температура. Седях си в нас и към 15 часа Тереза (моя съотборничка в „ Левски “) ми звънна по телефона и ми сподели: „ Ани, разбра ли, че самолетът е аварирал? “ Шок. Ужас.

Кошмар Вцепенение.

Винаги на 16 март си припомням за тях. Помня пъкъла на погребението. Виждам лицата им ясно с всяка детайлност до през днешния ден. Винаги ще помня този мой рожден ден, в който като че ли от нищото подвигнах висока температура и не можех да стана от леглото, а на другата заран бях здрава. Другата заран беше 16 март – денят, в който трябваше да бъда в самолета за Варшава. Но нещо се случи на рождения ми ден… След месец или два сънувах сън с Валя, който в никакъв случай няма да не помни. “

Тошко Сашов, който бе кмет на село Тлачене, тогава бил 7-годишно момче и си спомня: „ Играех си с колелото и тогава видях самолетът да се доближава. По-скоро шумът ме накара да обърна внимание. Той летеше доста ниско и имаше пушек – огромно черно кълбо. И по-късно се разруши. “

Минути преди да се случи нещастието, локални погребвали млада жена наоколо.

„ Денят беше безоблачен, пролетен, явен. Тъкмо я полагаха в гроба, когато се чу страховит гръм като от оръдие – спомня си Татяна Павлова, основен експерт в отдела за техническо обслужване в кметството на село Габаре. – Гробарите изпуснаха ковчега и всички се затичахме към кариерата. Уплашихме се, че е станала акцидент и са починали служащите. “

Прекият очевидец на злополуката овчарят Христо Динкин повтарял като оглупял: „ Самолетът идваше от изток. Чух бученето му и побягнах, само че изведнъж въздухът пламна и той експлодира. Върху мен падна отломка, подпали ми облеклата. Търкалях се на земята, с цел да се изгася. “

Странното в тази ситуация е, че тогава се води следствие, само че до момента не е ясно какво тъкмо се е случило във съдбовния ден. Заключението на комисията е, че самолетът се е разрушил поради повреда в електрозахранването. Това обаче звучи неубедително както за околните на жертвите, по този начин и за експертите и пожарникарите.

„ Аз съм по-склонен да мисля, че в самолета е била заложена бомба. “ Това споделя преди години шефът на пожарната във Враца Трайко Нецов, който е извикан на мястото на нещастието. Именно пред него овчарят Христо Динкин разказал какво е видял.

„ Бях покъртен от това, което чух, и от останките, разпръснати на километри – изяснява Нецов. – Човекът сподели, че самолетът се е взривил високо в небето, а не се е забил в земята, с цел да се счита, че е станала някаква повреда. “

Още по-мистериозното е, че дни откакто овчарят споделя с детайлности всичко, което е видял, умира ненадейно. До този миг бил изцяло здрав, а в смъртния му акт като причина е записано сърдечен удар. Вторият човек, който вижда злополуката, бил

Дългогодишен бомбаджия в каменоломната. Самовзривява се при неуточнен случай. Записват „ по нехайство “.

Това обаче не са единствените странни случки към тази покруса.

„ Самолетът липсваше. Нищо не беше открито от пасажерите – спомня си Ангел Борисов от проверяващия екип. – Събирахме единствено кости и персонални движимости, които бяха разпръснати на километри от злополуката.

Всичко по-късно дадохме на околните на жертвите. А тях ги разпознавахме по листата с пасажерите. “

Една от дъщерите на умрял се пробва да търси правдивост.

„ Неща, книжни освен това, хартия… Няма логичност метал да изгори, а всичко, което е било във

Вътрешния джоб на сакото

му, да остане – разяснява дамата. – Това бяха пътният му ваучър, една рецепта и няколко визитки. И ето най-голямата мистерия – найлонът, на който му е нужна една искра да изгори, валутата – непокътнати… А облеклата, с които е бил облечен, са на парцалчета. Не разбирам. “

Треньорката на ансамбъла по художествена гимнастика Жулиета Шишманова била една от най-хубавите.

Инфо: 168chasa