Не инцидент. Не грешка. А Вандализъм: Две години подред на 1 март деца правят бели СНИМКИ
Във Фейсбук Мария Славова от Димитровград описа за два случая, станали на 1-ви март. Единият е от 2025 година, а другият - от тази. Вандализмът накара дамата да напише изострен пост в обществените мрежи.
Всичко почнало предходната година, когато жената докато вечеряла с другари по случай именик, деца счупили прозорците на кухнята й с камъни.
Това станало в 20:30 вечерта, когато двама младежи за развлечение преди да се приберат от вечерната разходка решили да видят кой ще направи по-голяма дупка в прозорците на нищо неподозиращи хора и да им изкарат акъла.
Снимки, приложени от Славова в поста й, вижте тук:
" И най-после - нищо. Полицията не направи нищо. Училището - нищо. Родителите - нищо ", написа дамата.
Тазгодишният случай също е поразителен. Славова прецизира, че този път не е тя жертвата, а нейни другари, чиито кабели за телевизия били отрязани.
Прочетете целия пост на дамата:
Честита Баба Марта!
За жал обаче, днешните деца вместо да се радват кой е събрал най-вече мартеници, се радват на това кой е направил най-голямата дивотия, с цел да скапе вечерта на някой празнуващ.
Не споделям, че са всички деца, само че несъмнено има доста такива, които просто са резултат.
Резултат от родители, които не възпитават, а оправдават. Родители, които избират да кажат “Е, че той ще го израсте… ”, вместо да вникнат в нещата и да схванат, че проблемите идват от самите тях.
От институции, които не санкционират, а се вършат, че нищо не е станало.
И какво поражда този пост - ами афинитета на вандалите към хубавия български празник:
Миналата година на 1 март, до момента в който вечеряхме с другари по случай именика ни счупиха прозорците с камъни.
Да, вярно прочетохте. В 20:30 двама младежи (няма да кажа кои са, макар че и преди много са се проявявали и са познати вандали в града) чисто за развлечение преди да се приберат от вечерната разходка вземат решение да видят кой ще направи по-голяма дупка в прозорците на нищо неподозиращи хора и да им изкарат акъла. Е съумяха, само че в случай че беше някой възрастен човек? Да ви кажа можеше и да си замине от стреса…
Не случай. Не неточност. Вандализъм.
И най-после - нищо. Полицията не направи нищо. Училището - нищо. Родителите - нищо.
Тази година – отново 1 март.
На наши познати – отрязани кабели за телевизия. Кой? Защо? Е към момента никой не знае. Но ще се разбере. Има камери.????
Но въпросът е този път ще има ли наказване? Ами, тъкмо по този начин - най-вероятно не.
И по този начин се основава новата норма:
Чупиш – няма последствия.
Режеш – няма последици.
Правиш простотии – всички си траят.
Родители, това не е детство. Това е липса на надзор.
Детето не става само̀ “такова “.
Някой го е оставил без граници, без боязън от отговорност и без почитание към непознатото.
А институциите?
Същите тези, които ще се появят чак когато стане нещо съществено с действителни жертви. (Ама, чакайте, те даже и тогава се покриват като случая с ветеринаря - Димо…)
Тогава отново ще се чудим „ по какъв начин се стигна дотук “.
Ето по този начин.
С безмълвие.
С безучастие.
С родители, които се наскърбяват, вместо да възпитават.
Честит празник.
За някои – с мартеници.
За други – с вреди, нерви и чувството, че живееш измежду безотговорност.
Докога по този начин?
Всичко почнало предходната година, когато жената докато вечеряла с другари по случай именик, деца счупили прозорците на кухнята й с камъни.
Това станало в 20:30 вечерта, когато двама младежи за развлечение преди да се приберат от вечерната разходка решили да видят кой ще направи по-голяма дупка в прозорците на нищо неподозиращи хора и да им изкарат акъла.
Снимки, приложени от Славова в поста й, вижте тук:
" И най-после - нищо. Полицията не направи нищо. Училището - нищо. Родителите - нищо ", написа дамата.
Тазгодишният случай също е поразителен. Славова прецизира, че този път не е тя жертвата, а нейни другари, чиито кабели за телевизия били отрязани.
Прочетете целия пост на дамата:
Честита Баба Марта!
За жал обаче, днешните деца вместо да се радват кой е събрал най-вече мартеници, се радват на това кой е направил най-голямата дивотия, с цел да скапе вечерта на някой празнуващ.
Не споделям, че са всички деца, само че несъмнено има доста такива, които просто са резултат.
Резултат от родители, които не възпитават, а оправдават. Родители, които избират да кажат “Е, че той ще го израсте… ”, вместо да вникнат в нещата и да схванат, че проблемите идват от самите тях.
От институции, които не санкционират, а се вършат, че нищо не е станало.
И какво поражда този пост - ами афинитета на вандалите към хубавия български празник:
Миналата година на 1 март, до момента в който вечеряхме с другари по случай именика ни счупиха прозорците с камъни.
Да, вярно прочетохте. В 20:30 двама младежи (няма да кажа кои са, макар че и преди много са се проявявали и са познати вандали в града) чисто за развлечение преди да се приберат от вечерната разходка вземат решение да видят кой ще направи по-голяма дупка в прозорците на нищо неподозиращи хора и да им изкарат акъла. Е съумяха, само че в случай че беше някой възрастен човек? Да ви кажа можеше и да си замине от стреса…
Не случай. Не неточност. Вандализъм.
И най-после - нищо. Полицията не направи нищо. Училището - нищо. Родителите - нищо.
Тази година – отново 1 март.
На наши познати – отрязани кабели за телевизия. Кой? Защо? Е към момента никой не знае. Но ще се разбере. Има камери.????
Но въпросът е този път ще има ли наказване? Ами, тъкмо по този начин - най-вероятно не.
И по този начин се основава новата норма:
Чупиш – няма последствия.
Режеш – няма последици.
Правиш простотии – всички си траят.
Родители, това не е детство. Това е липса на надзор.
Детето не става само̀ “такова “.
Някой го е оставил без граници, без боязън от отговорност и без почитание към непознатото.
А институциите?
Същите тези, които ще се появят чак когато стане нещо съществено с действителни жертви. (Ама, чакайте, те даже и тогава се покриват като случая с ветеринаря - Димо…)
Тогава отново ще се чудим „ по какъв начин се стигна дотук “.
Ето по този начин.
С безмълвие.
С безучастие.
С родители, които се наскърбяват, вместо да възпитават.
Честит празник.
За някои – с мартеници.
За други – с вреди, нерви и чувството, че живееш измежду безотговорност.
Докога по този начин?
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ