Във е образувано тълкувателно дело по въпроса дали след 21.07.2025

ВКС образува ново тълкувателно дело за правомощията на и.ф. главен прокурор

Във е формирано тълкувателно дело по въпроса дали след 21.07.2025 година изпълняващият функционалностите на основен прокурор на Република България, избран преди влизането в действие на наредбата на член 173, алинея 15 от Закона за правосъдната власт (Нова – Дъждовни води, бр. 6 от 2025 г.), е интензивно легитимиран на съображение член 420, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс да подава искане за обновяване на наказателно дело по член 422, алинея 1, т. 4 – 6 от Наказателно-процесуален кодекс.

С предписание на ръководителя на Върховен касационен съд е формирано Тълкувателно дело № 1/2026 година за приемане от Общото заседание на Наказателната гилдия (ОСНК) на съда на тълкувателно решение по следния въпрос :

„ След 21.07.2025 година изпълняващият функционалностите на основен прокурор на Република България, избран преди влизането в действие на 21.01.2025 година на наредбата на член 173, алинея 15 от Закона за правосъдната власт (Нова – Дъждовни води, бр. 6 от 2025 г.), интензивно легитимиран ли е на съображение член 420, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс да подава искане за обновяване на наказателно дело по член 422, алинея 1, т. 4 – 6 от Наказателно-процесуален кодекс? “

Тълкувателното дело е формирано след постъпило искане от ръководителя на Върховния касационен съд , в което се обосновава съществуването на спорна правосъдна процедура.

Според едната теза, поддържана по противоречивия въпрос, след 21.07.2025 година изпълняващият функционалностите на основен прокурор, въпреки официално да попада измежду кръга лица по член 420, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс, не може да реализира това пълномощие съгласно законодателната смяна на член 173, алинея 15 от Закон за съдебната власт (Нова – Дъждовни води, бр. 6 от 2025 г.).

Приема се, че пълномощията на изпълняващия функционалностите на основен прокурор се приключват по силата на тази наредба след приключване на шестмесечния период от влизането й в действие, заради което искане за обновяване на наказателно дело, подадено от същия изпълняващ функционалностите основен прокурор след 21.07.2025 година, не съставлява годно сезиране.

В поддръжка на този извод са изложени съображения , че нормата на член 173, алинея 15 от Закон за съдебната власт (Нова – Дъждовни води, бр. 6 от 2025 г.) има така наречен „ несъщинско назад деяние “ върху заварени правни отношения, запазвайки юридическия темперамент на обстоятелството, който се е осъществил преди нейното влизане в действие (определянето на изпълняващ функционалностите основен прокурор с решение на Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет по т.1.1. от протокол № 21 от 16.06.2023 година, доказано с решение по т. 26.3. от протокол № 31 от 24.09.2025 г.), само че преуреждайки неговите правни последствия , посредством определяне на оптимален шестмесечен период, за който едно и също лице може да извършва функционалностите на ръководител на Върховния касационен съд, на ръководител на Върховния административен съд или на основен прокурор.

Според второто мнение настояването за обновяване, направено от изпълняващия функционалностите на основен прокурор след 21.07.2025 година, е процесуално възможно .

Аргументите за това са, че изпълняващият функционалностите основен прокурор е избран с влезнало в действие решение на Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет по протокол № 21 от 16.06.2023 година, доказано с решение на същата гилдия по протокол № 31 от 24.09.2025 година Актът за установяване на изпълняващ функционалностите на основен прокурор е част от правния мир и се извършва . Уредената с наредбата на член 173, алинея 15 от Закон за съдебната власт (Нова – Дъждовни води, бр. 6 от 2025 г.) процедура, по която следва да бъде избран изпълняващ функционалностите на основен прокурор, ръководител на Върховен касационен съд или ръководител на Върховен административен съд, сочи на процесуалния темперамент на нормата и обосновава нейното деяние единствено отсега нататък, доколкото в преходните и заключителни разпореждания към Закона за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт, с който тя е въведена, не е планувано противоположното й деяние.

Предвид неналичието на такава експлицитна наредба , заварени връзки не могат да бъдат преуреждани, а условието на член 173, алинея 15 от Закон за съдебната власт (Нова – Дъждовни води, бр. 6 от 2025 г.) едно и също лице да не може да извършва съответните функционалности за период по-дълъг от шест месеца, считано от 21.01.2025 година, е неприложимо. Това мнение е подкрепено и с аргумент, че поначало е неприемливо да се прекрати за неопределен срок активността на конституционно легитимирани органи, какъвто е и основният прокурор, заради преустановяване или приключване на мандата на определения подобен и неизбиране на нов по планувания за това ред.

Междувременно на 07.04.2026 година Конституционният съд на Република България се е произнесъл с решение № 6 по конституционно дело № 2/2026 година, с което е отхвърлил настояването на състав на Апелативен съд – Варна за определяне на противоконституционност на член 173, алинея 15 от Закона за правосъдната власт (разпоредбата, обнародван Дъждовни води, бр. 6 от 2025 година, в действие от 21.01.2025 г.).

Предвид постановеното решение на Конституционния съд на Република България и неналичието на единение в практиката на съдилищата по посочения юридически въпрос е налице нужда от практикуване на тълкувателните пълномощия на Общо събрание на наказателната колегия на Върховен касационен съд за премахване на несъгласията.

Присъединете се към нашия