Вацев: Уважаеми дами и господа политици, не плачете! Никой не е предлагал България да напуска НАТО
Вацев: Водени от желанието да се престараем, българският политически хайлайф скочи и съобщи насълзен, че никой не може да ни отнеме смисълът на живота, който е НАТО. Възможни са разнообразни изходи от договарянията, които се водят не сред Москва и София, а сред Москва и Вашингтон - допустимо най-високото ниво на преговорен развой в света. Един от вероятните изходи към този стадий от тези договаряния е Съединени американски щати да изоставен Източна Европа и Балканите, като в подмяна на това Русия се откаже да подписва формализиран военнополитически контракт с Китай.
Желанието на Москва Съединени американски щати да изтеглят своите техника и въоръжения от цяла Източна Европа и от Балканите е дефинирано в плана за контракт от 17 декември 2021 година Твърдението, че Москва желае България да напусне НАТО дружно с Румъния е израз на надълбоко недоумение на същината на процеса. Изведнъж българските нотабили от президента до Карадайъ взеха решение в един и същи ден да скочат като ужилени и да се надвикват на тематика „ Ние сме суверенна страна, ние ще решим дали да сме в НАТО “.
Уважаеми дами и господа, никой не е предложил България да напуща НАТО. Според Сергей Лавров България, Румъния и всички останали страни, които са влезнали в НАТО след 1997 година могат да си останат членки на НАТО, единствено дето на тяхна територия не трябва да има американски въоръжени сили. Става дума за разговор сред Москва и Вашингтон. А на София никой нищо не е предложил и това трябваше да бъде ясно от вечерта на 17 декември, когато стана нещо доста значимо.
Тогава стартира новата геополитическа ера на света, в това число на Източна Европа и на Балканите. Първо, Русия разгласява план за контракт, което безусловно не е признато в дипломатическите кръгове. И първият въпрос, който наблюдаващите трябваше да си зададат бе за какво Русия разгласява към момента неприет план? Това бе израз на волята на Москва да се беседва със Съединени американски щати и да не се беседва в същия миг с НАТО.
Аз разбирам за какво, водени от желанието да се престараем, българският политически хайлайф скочи и съобщи насълзен, че никой не може да ни отнеме смисълът на живота, който е НАТО. Възможни са разнообразни изходи от договарянията, които се водят не сред Москва и София, а сред Москва и Вашингтон - допустимо най-високото ниво на преговорен развой в света. Един от вероятните изходи към този стадий от тези договаряния е Съединени американски щати да изоставен Източна Европа и Балканите, като в подмяна на това Русия се откаже да подписва формализиран военнополитически контракт с Китай.
Между Русия и Китай работи действителна договореност за военнополитическо подпомагане, само че контракт още не е подписан и не е утвърден. Договореността се държи на думата на Си Дзинпин и Владимир Путин. Тази договореност допуска, в случай че Китай стартира да взема решение тайванския въпрос, Русия да не пречи, а да оказва помощ. И надлежно, в случай че Русия стартира да взема решение украйнския въпрос, Китай да не пречи, а да оказва помощ. Тази военнополитическа договореност се чака да бъде формализирана и по този начин да стане контракт. На 4 февруари Путин ще бъде в Пекин на откриването на Зимните олимпийски игри и там дефинитивно ще се схванат със Си да се подписва ли контракт или да си стоят на равнището на персонална договореност сред първите ръководители на двете страни.
Във Вашингтон знаят това, несъмнено, и на тях това им е основната грижа. И изцяло е допустимо да вземем за пример Източна Европа и Балканите да бъдат освободени от американско военно наличие против това Путин да се съгласи да не ратифицира контракта с Китай. Такава замяна е допустима и във Вашингтон доста интензивно я разискват. Всъщност основният американски проблем не е по кое време Путин ще нахлуе в Украйна, а какво ще вършат с Русия и Китай, в случай че сключат контракт за военнополитическа поддръжка. Ако това стане, светът ще се върна в епохата преди Кисинджър. Епохата на Кисинджър е, когато той съумя да подписа контракт с Китай и да разбие руско-китайските връзки. Ако Путин и Си Дзинпин съумеят с ратификацията на контракта за военнополитическа поддръжка, няма да има просто Русия, а ще има Русия плюс Китай. И с цел да не стане това ще се заплаща с изтеглянето на всички американски войски от Източна Европа и Балканите. Няма значение какъв брой ще плаче Соломон Паси.
Американските медии съумяха да наложат по света разбирането, че Путин ще нахълта в Украйна. В Москва обаче главният проблем е напълно различен - по кое време Зеленски, който безусловно не желае да води война, ще бъде заставен да издаде заповед украйнските войски да нахълтат в Донецк и Луганск.
В петък следобяд комунистическата секта в съветската Дума излезе с предложение Президентът да признае Донецката и Луганската национални републики като самостоятелни страни. Председателят на Думата поздрави комунистическата секта и ги увери, че тяхното предложение ще бъде прегледано предпочитано. Светът избра да не забележи това.
Това, което става обективно в Москва е следното - в случай че са налице нужните предпоставки, следва Русия да признае Донецк и Луганск като самостоятелни държавни формирания. След което може да се окаже, че е подписан контракт за военнополитическо подпомагане. Напълно е допустимо съветските войски, които в този момент са на руско-украинската граница да влязат по силата на междудържавния контракт за военнополитическа поддръжка на територията на новопризнатите самостоятелни републики Донецк и Луганск. Аз допускам, че тъкмо този вид имаше поради президента Байдън, който сподели, че „ нашите реакции по отношение на Русия ще бъдат разнообразни според от това дали Русия ще нахлуе изцяло в Украйна или ще направи отчасти нарушаване “. Байдън бе подложен на критика отвред за това, че не си мери приказките и не внимава какво приказва. Всъщност, той към този момент е бил осведомен за опцията съветските войски да влязат на територията Донецк и Луганск, като се има поради, че това ще са две самостоятелни страни. И тогава няма да има обвинявания за нарушение на интернационално приета държавна граница.
В Русия станаха извънредно значими, дори съдбовни неща. Там стартира един развой от 2007 година с Мюнхенската тирада на Путин и руско-грузинската война идната 2008 година Същият този развой приключи на 17 декември 2021 година, когато публично от съветската военнополитическа администрация бяха отстранени последователите на концепцията Русия да гледа на НАТО като на сътрудник. НАТО към този момент е евентуален съперник и за това се приказва публично.
През 2007-2008 година, когато стартира този развой, в съветската военнодържавна администрация можеха да се намерят последователи на комитета „ Русия-НАТО “, които имаха вяра, че колкото повече някогашни социалистически страни влязат в НАТО, толкоз по-добре ще бъде за Русия. През 2004 година същите хора, освен че не бяха „ срещу “, а бяха „ за “ влизането на България в НАТО. Елцин беше безапелационен, че България би трябвало да стане член на НАТО. И когато това стана, в Москва не криеха своето удовлетворение. Путин придвижи част от елциновата инерция през първите 3-4 години на своя първи мандат. Истинската смяна настъпи през 2007 година, когато Путин се озъби на НАТО и на Америка в Мюнхен.
Хората виждат, че Путин е президент и си викат, че властта е същата. Нищо сходно. В Русия се смени управническата върхушка и това е радикална, основна смяна.
Източник: epicenter.bg
Желанието на Москва Съединени американски щати да изтеглят своите техника и въоръжения от цяла Източна Европа и от Балканите е дефинирано в плана за контракт от 17 декември 2021 година Твърдението, че Москва желае България да напусне НАТО дружно с Румъния е израз на надълбоко недоумение на същината на процеса. Изведнъж българските нотабили от президента до Карадайъ взеха решение в един и същи ден да скочат като ужилени и да се надвикват на тематика „ Ние сме суверенна страна, ние ще решим дали да сме в НАТО “.
Уважаеми дами и господа, никой не е предложил България да напуща НАТО. Според Сергей Лавров България, Румъния и всички останали страни, които са влезнали в НАТО след 1997 година могат да си останат членки на НАТО, единствено дето на тяхна територия не трябва да има американски въоръжени сили. Става дума за разговор сред Москва и Вашингтон. А на София никой нищо не е предложил и това трябваше да бъде ясно от вечерта на 17 декември, когато стана нещо доста значимо.
Тогава стартира новата геополитическа ера на света, в това число на Източна Европа и на Балканите. Първо, Русия разгласява план за контракт, което безусловно не е признато в дипломатическите кръгове. И първият въпрос, който наблюдаващите трябваше да си зададат бе за какво Русия разгласява към момента неприет план? Това бе израз на волята на Москва да се беседва със Съединени американски щати и да не се беседва в същия миг с НАТО.
Аз разбирам за какво, водени от желанието да се престараем, българският политически хайлайф скочи и съобщи насълзен, че никой не може да ни отнеме смисълът на живота, който е НАТО. Възможни са разнообразни изходи от договарянията, които се водят не сред Москва и София, а сред Москва и Вашингтон - допустимо най-високото ниво на преговорен развой в света. Един от вероятните изходи към този стадий от тези договаряния е Съединени американски щати да изоставен Източна Европа и Балканите, като в подмяна на това Русия се откаже да подписва формализиран военнополитически контракт с Китай.
Между Русия и Китай работи действителна договореност за военнополитическо подпомагане, само че контракт още не е подписан и не е утвърден. Договореността се държи на думата на Си Дзинпин и Владимир Путин. Тази договореност допуска, в случай че Китай стартира да взема решение тайванския въпрос, Русия да не пречи, а да оказва помощ. И надлежно, в случай че Русия стартира да взема решение украйнския въпрос, Китай да не пречи, а да оказва помощ. Тази военнополитическа договореност се чака да бъде формализирана и по този начин да стане контракт. На 4 февруари Путин ще бъде в Пекин на откриването на Зимните олимпийски игри и там дефинитивно ще се схванат със Си да се подписва ли контракт или да си стоят на равнището на персонална договореност сред първите ръководители на двете страни.
Във Вашингтон знаят това, несъмнено, и на тях това им е основната грижа. И изцяло е допустимо да вземем за пример Източна Европа и Балканите да бъдат освободени от американско военно наличие против това Путин да се съгласи да не ратифицира контракта с Китай. Такава замяна е допустима и във Вашингтон доста интензивно я разискват. Всъщност основният американски проблем не е по кое време Путин ще нахлуе в Украйна, а какво ще вършат с Русия и Китай, в случай че сключат контракт за военнополитическа поддръжка. Ако това стане, светът ще се върна в епохата преди Кисинджър. Епохата на Кисинджър е, когато той съумя да подписа контракт с Китай и да разбие руско-китайските връзки. Ако Путин и Си Дзинпин съумеят с ратификацията на контракта за военнополитическа поддръжка, няма да има просто Русия, а ще има Русия плюс Китай. И с цел да не стане това ще се заплаща с изтеглянето на всички американски войски от Източна Европа и Балканите. Няма значение какъв брой ще плаче Соломон Паси.
Американските медии съумяха да наложат по света разбирането, че Путин ще нахълта в Украйна. В Москва обаче главният проблем е напълно различен - по кое време Зеленски, който безусловно не желае да води война, ще бъде заставен да издаде заповед украйнските войски да нахълтат в Донецк и Луганск.
В петък следобяд комунистическата секта в съветската Дума излезе с предложение Президентът да признае Донецката и Луганската национални републики като самостоятелни страни. Председателят на Думата поздрави комунистическата секта и ги увери, че тяхното предложение ще бъде прегледано предпочитано. Светът избра да не забележи това.
Това, което става обективно в Москва е следното - в случай че са налице нужните предпоставки, следва Русия да признае Донецк и Луганск като самостоятелни държавни формирания. След което може да се окаже, че е подписан контракт за военнополитическо подпомагане. Напълно е допустимо съветските войски, които в този момент са на руско-украинската граница да влязат по силата на междудържавния контракт за военнополитическа поддръжка на територията на новопризнатите самостоятелни републики Донецк и Луганск. Аз допускам, че тъкмо този вид имаше поради президента Байдън, който сподели, че „ нашите реакции по отношение на Русия ще бъдат разнообразни според от това дали Русия ще нахлуе изцяло в Украйна или ще направи отчасти нарушаване “. Байдън бе подложен на критика отвред за това, че не си мери приказките и не внимава какво приказва. Всъщност, той към този момент е бил осведомен за опцията съветските войски да влязат на територията Донецк и Луганск, като се има поради, че това ще са две самостоятелни страни. И тогава няма да има обвинявания за нарушение на интернационално приета държавна граница.
В Русия станаха извънредно значими, дори съдбовни неща. Там стартира един развой от 2007 година с Мюнхенската тирада на Путин и руско-грузинската война идната 2008 година Същият този развой приключи на 17 декември 2021 година, когато публично от съветската военнополитическа администрация бяха отстранени последователите на концепцията Русия да гледа на НАТО като на сътрудник. НАТО към този момент е евентуален съперник и за това се приказва публично.
През 2007-2008 година, когато стартира този развой, в съветската военнодържавна администрация можеха да се намерят последователи на комитета „ Русия-НАТО “, които имаха вяра, че колкото повече някогашни социалистически страни влязат в НАТО, толкоз по-добре ще бъде за Русия. През 2004 година същите хора, освен че не бяха „ срещу “, а бяха „ за “ влизането на България в НАТО. Елцин беше безапелационен, че България би трябвало да стане член на НАТО. И когато това стана, в Москва не криеха своето удовлетворение. Путин придвижи част от елциновата инерция през първите 3-4 години на своя първи мандат. Истинската смяна настъпи през 2007 година, когато Путин се озъби на НАТО и на Америка в Мюнхен.
Хората виждат, че Путин е президент и си викат, че властта е същата. Нищо сходно. В Русия се смени управническата върхушка и това е радикална, основна смяна.
Източник: epicenter.bg
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ