Вътрешният мир идва тогава, когато спрем да се интересуваме от мнението на другите
Вътрешният мир със самия себе си е нещо доста нежно и належащо.
Именно той е повода да сме уверени, да сме позитивни и да живеем живота си пълноценно.
Когато вътрешния мир на един човек е нарушен, той се усеща малоценен.
В доста връзки непрекъснато бърка и задълбава на едно и също място в живота си. Но дали сме се запитвали, по какъв начин се реализира този вътрешен мир и остава ли задълго в нас?
Отговорът е, че се реализира доста елементарно, единствено с една елементарна стъпка, която обаче доста мъчно се прави. Тази стъпка е да умееш да се вслушваш в препоръките на другите, без да ставаш плебей на тяхното мнение.
Хорското мнение е, като летен бриз – през днешния ден е топъл и лек, на следващия ден може да е леден и напорист. Не може да чакаме, всичко и всички да ни утвърждават.
Щом е по този начин, по какъв начин тогава да преодолеем това утвърждение. В никакъв случай с неуважение. Да в огромна част от случаите хората заслужават точно това, за меродавното си мнение.
За клюките, порицанието и неразбирането, единствено тъй като си друг. Но пренебрежението е част, обаче от това, че ти пука за хорското мнение. Затова и най-хубавото за вътрешния мир на един човек си остава приемането.
Просто приемане на хорското мнение и нищо повече. Да се изправиш пред себе си и да си кажеш: да те ме считат за страхливец или негодник, само че аз напълно не съм това и го знам! Аз одобрявам гледната им точка, злобните им мнения, само че не се интересувам от тях, тъй като те не ме познават. Хората, които ме познават знаят, че съм самоуверен и неповторим, какъвто в действителност съм.
Ако още не съм срещнал тези хора мислещи по този начин за мен, значи ще ги срещна по-късно в живота си.
По този метод неумишлено се издигаме над нещата, над хорското мнение и ругатни, и поемаме по своя си път. Този път, които вътрешния мир и самоприемането ни дефинират.
Thinkstock
Пътят, който е единствено наш и неповторим, тъй като от нас зависи да го извървим. Единствено, когато успеем да реализираме консенсус със себе си, може да се дистанцираме от мнението на другите за нас и то да не ни наскърбява към този момент.
Приемането е страшна мощ. Когато приемеш нещо, то към този момент не е нито толкоз страшни, нито толкоз определящо в живота ти.
То просто е реалност и като подобен остава в историята на битието ни. Затова съумеем ли да се освободим от манията да се оглеждаме в очите на другите, ще съумеем да реализираме и вътрешния мир, който ни е по този начин нужен!
Именно той е повода да сме уверени, да сме позитивни и да живеем живота си пълноценно.
Когато вътрешния мир на един човек е нарушен, той се усеща малоценен.
В доста връзки непрекъснато бърка и задълбава на едно и също място в живота си. Но дали сме се запитвали, по какъв начин се реализира този вътрешен мир и остава ли задълго в нас?
Отговорът е, че се реализира доста елементарно, единствено с една елементарна стъпка, която обаче доста мъчно се прави. Тази стъпка е да умееш да се вслушваш в препоръките на другите, без да ставаш плебей на тяхното мнение.
Хорското мнение е, като летен бриз – през днешния ден е топъл и лек, на следващия ден може да е леден и напорист. Не може да чакаме, всичко и всички да ни утвърждават.
Щом е по този начин, по какъв начин тогава да преодолеем това утвърждение. В никакъв случай с неуважение. Да в огромна част от случаите хората заслужават точно това, за меродавното си мнение.
За клюките, порицанието и неразбирането, единствено тъй като си друг. Но пренебрежението е част, обаче от това, че ти пука за хорското мнение. Затова и най-хубавото за вътрешния мир на един човек си остава приемането.
Просто приемане на хорското мнение и нищо повече. Да се изправиш пред себе си и да си кажеш: да те ме считат за страхливец или негодник, само че аз напълно не съм това и го знам! Аз одобрявам гледната им точка, злобните им мнения, само че не се интересувам от тях, тъй като те не ме познават. Хората, които ме познават знаят, че съм самоуверен и неповторим, какъвто в действителност съм.
Ако още не съм срещнал тези хора мислещи по този начин за мен, значи ще ги срещна по-късно в живота си.
По този метод неумишлено се издигаме над нещата, над хорското мнение и ругатни, и поемаме по своя си път. Този път, които вътрешния мир и самоприемането ни дефинират.
Thinkstock Пътят, който е единствено наш и неповторим, тъй като от нас зависи да го извървим. Единствено, когато успеем да реализираме консенсус със себе си, може да се дистанцираме от мнението на другите за нас и то да не ни наскърбява към този момент.
Приемането е страшна мощ. Когато приемеш нещо, то към този момент не е нито толкоз страшни, нито толкоз определящо в живота ти.
То просто е реалност и като подобен остава в историята на битието ни. Затова съумеем ли да се освободим от манията да се оглеждаме в очите на другите, ще съумеем да реализираме и вътрешния мир, който ни е по този начин нужен!
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ