Вътрешният министър Даниел Митов реагира с гневен пост във фейсбук

Вътрешният министър Даниел Митов реагира с ядосан пост във фейсбук на мнения от ПП-ДБ, свързани с предлагането Мирослав Рашков да бъде основен секретар на Министерство на вътрешните работи.

Щатните недоволници, завърнали се от летните почивки, побързаха да си намерят ново знаме за септемврийските си митинги, избухна Митов.

Във всяко предопределение виждат " дългата ръка на задкулисието ". Това е политическа илюзия, написа Митов.

Ето какво написа вътрешният министър в обществената мрежа:

" Само няколко часа, откакто министър-председателят Росен Желязков разгласи желанието на кабинета да предложи основен комисар Мирослав Рашков за основен секретар на Министерство на вътрешните работи, в обществените мрежи и по избрани медии се развихриха псевдоанализи, несръчни извършения по кадруване и разбирачи, впуснали се в клеймителни оценки. Познат сюжет – щатните недоволници, завърнали се от летните почивки, побързаха да си намерят ново знаме за септемврийските си митинги. Актьорите са същите – левичарите от ППДБ.

За крайната левица на Запад съвсем всяка обществена неправда се изяснява с едно и също – всевластния и всесилен „ патриархат “. Въпросният е повдигнат до статут на невидима, само че всесилна система, която сякаш ръководи обществото и държи в послушание дамите, малцинствата, ЛГБТ общността и всички „ потиснати “. Ако някой не получи покачване – отговорен е „ патриархатът “. Ако науката и биологията не се вписват в теориите им – отново „ патриархатът “. Ако хората гласоподават за някой, който не им харесва – още веднъж „ патриархатът “ е надвил. Това е повече мит, в сравнение с разбор, и повече политическа фикция, в сравнение с действителност. В един миг този роман стартира да работи повече като одобряване на психически изкривявания, в сравнение с като връзка с ежедневните провокации. Хората са убеждавани, че живеят в свят на невидими потисници и всяко събитие е доказателство за тяхната власт.

Този вид мислене наподобява на политическа илюзия. Мобилизира страсти и основава ясна разграничителна линия „ ние против тях “, само че подменя действителния диалог за решения с митология за всемогъщи сенки. Колкото по-малко съответни оферти има една политическа мощ, толкоз по-настойчиво приказва за „ патриархата “ като повсеместен провинен.
У нас същият механизъм се възпроизвежда в реториката на ППДБ. Техният „ патриархат “ се споделя Борисов и Пеевски. Във всяко предопределение, във всяко управническо деяние, те виждат „ дългата ръка на задкулисието “. Няма значение кой е претендентът, какъв е неговият професионален път, какви резултати има зад тила си – обяснението е постоянно едно и също. Това към този момент не е рецензия, а създаване на тайна рамка, която измества действителния спор.

Показателен е образецът с предлагането основен комисар Мирослав Рашков да бъде назначен за основен секретар на Министерство на вътрешните работи. Вместо полемика за компетентността му и за потребностите на системата, реакцията на ПП-ДБ беше предсказуема: „ това е човек на Пеевски “. Така експерт с дълга биография, служил и израствал в кариерата при разнообразни управления на Министерство на вътрешните работи, бе трансфорат в „ съзаклятник “. Без обстоятелства и причини – само посредством политически инстикт. Това към този момент не наподобява на политика, а на спектакъл на съмненията.

Проблемът на тази тактика е, че тя дава временен резултат. За някакъв стеснен кръг симпатизанти може да е успокоително да имат вяра, че има един-единствен изверг, от който произтичат всички беди. Но за обществото като цяло този жанр на говорене бързо стартира да звучи кухо. Хората чакат съответни решения за сигурността, стопанската система и институциите, а получават обвинявания, които наподобяват повече на мечти, в сравнение с разбор.
В последна сметка политиката не може да се гради върху непрекъснати легенди за „ всемогъщи врагове “. Държавата се ръководи с действителни политики, способени фрагменти и виновни решения. И когато едната страна предлага професионализъм, а другата – маниакално натрапване на групови халюцинации, обществото рано или късно разграничава кое е действителност и кое – комфортен мит. "