България официално влиза в Шенген на 1 януари
Вътрешните министри от Европейския съюз поддържаха пълноправното участие на България и Румъния в Шенген. От 1 януари страната ни се причислява към европейското пространство за придвижване и по суша, след през март бяха отворени морските и въздушните граници.
Контролът сред България и Румъния ще бъде непокътнат през първите 6 месеца, само че той няма да е 100-процентов. Заветното решение, което бе реализирано през днешния ден, поставя завършек на дългия, 13-годишен път, който страната ни извървя.
Историческо развиване
България се причислява към Европейския съюз през 2007 година и още тогава стартира да прави опити да влезе и в Шенген. За никой не е загадка, че още през 2011 година страната ни извършва техническите критерии за присъединение, само че политически съображения и терзания на някои страни членки, свързани с миграционните потоци, забавят процеса.
Австрия и Нидерландия са измежду най-големите съперници на приемането на България и Румъния в европейското пространство за свободно придвижване. Така макар че в интервала от 2012 до 2017 година Европейската комисия неведнъж декларира, че двете страни са подготвени да влязат, поради блокажа на Австрия и Нидерландия даже не се стига до гласоподаване на сходно решение.
В интервала сред 2018 и 2021 година стартира да се ускорява поддръжката от други страни членки, само че Нидерландия и Австрия не престават да поддържат възраженията си.
Преломна година е 2022-ра, когато страната ни прави законодателни и административни промени, с цел да отговори на рецензиите, които са главно свързани с неналичието на доверие към върховенството на закона и мощния мигрантски поток.
Именно тогава Народното събрание приема промени в Закона за правосъдната власт, целящи ограничението на въздействието на основния прокурор, както и в Закона за отбрана на лица, подаващи сигнали за корупция.
В същата година страната ни укрепва и граничния надзор, като ускорява защитата по външните си граници. Някои от подобренията са подкрепени с техническа и финансова помощ от Европейска комисия. Също по този начин Летище София минава инспекции за сигурност, съобразени с европейските стандарти.
През 2022 година отчет от последната задача демонстрира, че България ползва напълно Шенгенското законодателство и демонстрира висока степен на ангажираност в обезпечаването на ефикасен отговор на миграционния напън и обвързваните с него провокации.
Успехът от тези дейности показва подготвеност за цялостна интеграция в Шенген. Те също по този начин дадоха съображение за възобновяване на доверието сред страната и нейните европейски сътрудници.
В резултат на всичко това в края на 2023 година бе гласувано България и Румъния да бъдат признати в Шенген по въздух и море. Проверките на летищата отпаднаха от 31 март тази година, като това бе първият позитивен сигнал, че страната ни ще влезе и по суша скоро.
Междувременно Румъния излезе с концепция, че в случай че двете страни не бъдат признати, те ще си създадат така наречен „ Балкански Шенген “ с Гърция.
В края на октомври тази година на среща на вътрешните министри на Унгария, Австрия и България се разбра, че страната ни най-вероятно ще стане пълноправна членка на Шенгенското пространство от 1 януари 2025 година Тогава бе регистриран забележителен прогрес, само че беше ясно, че всичко ще се взема решение на Съвета на вътрешните министри на 12 декември.
На 10 декември Австрия подвигна ветото си. Че Нидерландия поддръжка влизането на страните и по суша, стана ясно на 11 декември след диспути в Долната камара на Народното събрание.
Отпадане на граничния надзор
Граничният надзор ще отпадне единствено по границите, които са вътрешни за Европейски Съюз. Въпреки това при изключителни обстановки и при реагиране на сериозна опасност инспекциите може да бъдат върнати.
Ползите от Шенген
Днес Шенгенското пространство обгръща над 4 милиона квадратни километра и включва 25 от 27-те страни членки на Европейски Съюз, както и всички членове на Европейската асоциация за свободна търговия (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария).
Шенгенското пространство разрешава на повече от 400 милиона души да пътуват свободно в рамките н Европейски Съюз, без да минават през граничен надзор. Ежегодно европейците правят към 1.25 милиарда пътувания в границите на Шенгенското пространство, което е от огромна изгода и за туристическия и културния бранш.
Гражданите на страни отвън Европейски Съюз, които живеят на територията на Съюза или го посещават като туристи, студенти по стратегии за продан или със служебна цел, също могат да се придвижват свободно в другите страни от Шенгенското пространство, без да минават през граничен надзор.
Шенгенското пространство носи обилни стопански изгоди за всички жители и предприятия в участващите в него страни. То е замислено като основа на Европейския съюз и на единния пазар като цяло.
Безспорно резултатът върху транспортния отрасъл ще бъде максимален. Очаква се километричните опашки по границите да намалеят и напредването на стоките да става по-бързо. Само преди дни специалисти разясниха, че страната ни може да се трансформира в районен хъб за товари.
Контролът сред България и Румъния ще бъде непокътнат през първите 6 месеца, само че той няма да е 100-процентов. Заветното решение, което бе реализирано през днешния ден, поставя завършек на дългия, 13-годишен път, който страната ни извървя.
Историческо развиване
България се причислява към Европейския съюз през 2007 година и още тогава стартира да прави опити да влезе и в Шенген. За никой не е загадка, че още през 2011 година страната ни извършва техническите критерии за присъединение, само че политически съображения и терзания на някои страни членки, свързани с миграционните потоци, забавят процеса.
Австрия и Нидерландия са измежду най-големите съперници на приемането на България и Румъния в европейското пространство за свободно придвижване. Така макар че в интервала от 2012 до 2017 година Европейската комисия неведнъж декларира, че двете страни са подготвени да влязат, поради блокажа на Австрия и Нидерландия даже не се стига до гласоподаване на сходно решение.
В интервала сред 2018 и 2021 година стартира да се ускорява поддръжката от други страни членки, само че Нидерландия и Австрия не престават да поддържат възраженията си.
Преломна година е 2022-ра, когато страната ни прави законодателни и административни промени, с цел да отговори на рецензиите, които са главно свързани с неналичието на доверие към върховенството на закона и мощния мигрантски поток.
Именно тогава Народното събрание приема промени в Закона за правосъдната власт, целящи ограничението на въздействието на основния прокурор, както и в Закона за отбрана на лица, подаващи сигнали за корупция.
В същата година страната ни укрепва и граничния надзор, като ускорява защитата по външните си граници. Някои от подобренията са подкрепени с техническа и финансова помощ от Европейска комисия. Също по този начин Летище София минава инспекции за сигурност, съобразени с европейските стандарти.
През 2022 година отчет от последната задача демонстрира, че България ползва напълно Шенгенското законодателство и демонстрира висока степен на ангажираност в обезпечаването на ефикасен отговор на миграционния напън и обвързваните с него провокации.
Успехът от тези дейности показва подготвеност за цялостна интеграция в Шенген. Те също по този начин дадоха съображение за възобновяване на доверието сред страната и нейните европейски сътрудници.
В резултат на всичко това в края на 2023 година бе гласувано България и Румъния да бъдат признати в Шенген по въздух и море. Проверките на летищата отпаднаха от 31 март тази година, като това бе първият позитивен сигнал, че страната ни ще влезе и по суша скоро.
Междувременно Румъния излезе с концепция, че в случай че двете страни не бъдат признати, те ще си създадат така наречен „ Балкански Шенген “ с Гърция.
В края на октомври тази година на среща на вътрешните министри на Унгария, Австрия и България се разбра, че страната ни най-вероятно ще стане пълноправна членка на Шенгенското пространство от 1 януари 2025 година Тогава бе регистриран забележителен прогрес, само че беше ясно, че всичко ще се взема решение на Съвета на вътрешните министри на 12 декември.
На 10 декември Австрия подвигна ветото си. Че Нидерландия поддръжка влизането на страните и по суша, стана ясно на 11 декември след диспути в Долната камара на Народното събрание.
Отпадане на граничния надзор
Граничният надзор ще отпадне единствено по границите, които са вътрешни за Европейски Съюз. Въпреки това при изключителни обстановки и при реагиране на сериозна опасност инспекциите може да бъдат върнати.
Ползите от Шенген
Днес Шенгенското пространство обгръща над 4 милиона квадратни километра и включва 25 от 27-те страни членки на Европейски Съюз, както и всички членове на Европейската асоциация за свободна търговия (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария).
Шенгенското пространство разрешава на повече от 400 милиона души да пътуват свободно в рамките н Европейски Съюз, без да минават през граничен надзор. Ежегодно европейците правят към 1.25 милиарда пътувания в границите на Шенгенското пространство, което е от огромна изгода и за туристическия и културния бранш.
Гражданите на страни отвън Европейски Съюз, които живеят на територията на Съюза или го посещават като туристи, студенти по стратегии за продан или със служебна цел, също могат да се придвижват свободно в другите страни от Шенгенското пространство, без да минават през граничен надзор.
Шенгенското пространство носи обилни стопански изгоди за всички жители и предприятия в участващите в него страни. То е замислено като основа на Европейския съюз и на единния пазар като цяло.
Безспорно резултатът върху транспортния отрасъл ще бъде максимален. Очаква се километричните опашки по границите да намалеят и напредването на стоките да става по-бързо. Само преди дни специалисти разясниха, че страната ни може да се трансформира в районен хъб за товари.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ