2 август 1903 г. Кървавият Илинден за свободна Македония
Въстанието избухва на 20 юли (2 август) 1903 година в Битолски революционен окръг и на 6 август (17 август) 1903 година в Одринско. В българската история, това е въстанието за избавление на Македония и Одринска Тракия, останали след Освобождението на България според Берлинския контракт (1878 г.) в рамките на Османската империя. По своя темперамент и цели, то е продължение на българската националнодемократична гражданска война от време на Възраждането.
В началото на ХХ в. ситуацията на Балканите е извънредно нестабилна, а това ескалира публичните настроения и настройки. Неуспехът на Горноджумайското въстание от 1902 година, предизвикано от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, довежда до разгрома на огромен брой революционни комитети и заплашват организацията от нови провали.
В началото на януари 1903 година в Солун е призован конгрес на ВМОРО.
В отсъствието на огромна част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи - Гоце Делчев, Даме Груев и други, които са съперници на каквито и да било прибързани дейности, конгресът взима решение за оповестяване на общо въстание напролет на 1903 година Макар и несъгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници се му подчиняват. Те поставят старания единствено за неговото отсрочване през лятото на същата година и за превръщането му от навсякъде в стратегическо, т. е. в дейности най-вече на въстанически чети в планинските и полупланинските региони, където дейностите на постоянната турска войска не могат да бъдат ефикасни. Всичко това е направено за да се отбрани популацията от полските региони от репресиите на турските управляващи.
Въстанието избухва на 20 юли (Илинден), откъдето идва и неговото име.
Най-напред избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни, всички обитаеми пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии) са обхванати от протести и се причисляват към Битоля. Кулминационна точка на въстанието става завладяването на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република.На 6 август (Преображение) избухва въстание и в Одринско. Много селища в региона на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол се причисляват. Силата на протестът, даже доближава до оповестяването на Странджанската република (просъществува 26 дни). Започват и обществено-политически дейности - в освободените селища се открива нова власт по образеца на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е несъмнено за 14 септември (Кръстовден), само че избухва преди тази дата.
Едни от най-ожесточените сражения са в Мелнишко.
Сблъсквания сред въстаниците и турските войски има и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг дейностите на въстаниците се показват най-вече в образуване и осъществяване на атентати, вследствие на които са разрушени значими стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското държавно управление изпраща 300 000 добре въоръжени постоянни бойци, снабдени с съвременно оръжие и артилерия. Изправен пред заплахата, основният щаб на въстанието насочва бърза молба за помощ до българското държавно управление.
За размера на въоръжената битка и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско се водят 239 сражения, в които вземат участие 26 408 въстаници против 350 000 постоянни бойци и башибозук. Опожарени са 205 села, напълно разрушени 12 440 къщи, избити 4694 души, оставени без заслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да изоставен родните си места и да търсят избавление в България.
Причините за неуспеха на въстанието са доста и от друго естество: преди всичко за това асъдействало преждевременното му експлоадиране, както и незадоволителното въоръжение на въстаналото население. Следващата основна причина била извънредно несъответствуващата интернационална конюнктура, при която то избухнало. За разлика от Априлското въстание 1876 този път Русия, ангажирана със свои проекти за война в Далечния изток, предизвестила ясно, че няма да се ангажира в никакви спорове на Балканите.
Другите велики сили изрично заели страната на Османската империя, което разрешило на
Високата врата да се разправи по изключително нечовечен метод
с въстаналото население. Следваща причина била ненамесата на България. Въпреки своя крах въстанието изиграло голямо значение.
То посочило на цялата европейска общност, че поробеното население в Македония и Одринско не желае повече да търпи задграничното робство и че ще продължи и по-нататък своята битка до извоюването на националната си самостоятелност.
В началото на ХХ в. ситуацията на Балканите е извънредно нестабилна, а това ескалира публичните настроения и настройки. Неуспехът на Горноджумайското въстание от 1902 година, предизвикано от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, довежда до разгрома на огромен брой революционни комитети и заплашват организацията от нови провали.
В началото на януари 1903 година в Солун е призован конгрес на ВМОРО.
В отсъствието на огромна част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи - Гоце Делчев, Даме Груев и други, които са съперници на каквито и да било прибързани дейности, конгресът взима решение за оповестяване на общо въстание напролет на 1903 година Макар и несъгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници се му подчиняват. Те поставят старания единствено за неговото отсрочване през лятото на същата година и за превръщането му от навсякъде в стратегическо, т. е. в дейности най-вече на въстанически чети в планинските и полупланинските региони, където дейностите на постоянната турска войска не могат да бъдат ефикасни. Всичко това е направено за да се отбрани популацията от полските региони от репресиите на турските управляващи.
Въстанието избухва на 20 юли (Илинден), откъдето идва и неговото име.
Най-напред избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни, всички обитаеми пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии) са обхванати от протести и се причисляват към Битоля. Кулминационна точка на въстанието става завладяването на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република.На 6 август (Преображение) избухва въстание и в Одринско. Много селища в региона на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол се причисляват. Силата на протестът, даже доближава до оповестяването на Странджанската република (просъществува 26 дни). Започват и обществено-политически дейности - в освободените селища се открива нова власт по образеца на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е несъмнено за 14 септември (Кръстовден), само че избухва преди тази дата.
Едни от най-ожесточените сражения са в Мелнишко.
Сблъсквания сред въстаниците и турските войски има и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг дейностите на въстаниците се показват най-вече в образуване и осъществяване на атентати, вследствие на които са разрушени значими стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското държавно управление изпраща 300 000 добре въоръжени постоянни бойци, снабдени с съвременно оръжие и артилерия. Изправен пред заплахата, основният щаб на въстанието насочва бърза молба за помощ до българското държавно управление.
За размера на въоръжената битка и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско се водят 239 сражения, в които вземат участие 26 408 въстаници против 350 000 постоянни бойци и башибозук. Опожарени са 205 села, напълно разрушени 12 440 къщи, избити 4694 души, оставени без заслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да изоставен родните си места и да търсят избавление в България.
Причините за неуспеха на въстанието са доста и от друго естество: преди всичко за това асъдействало преждевременното му експлоадиране, както и незадоволителното въоръжение на въстаналото население. Следващата основна причина била извънредно несъответствуващата интернационална конюнктура, при която то избухнало. За разлика от Априлското въстание 1876 този път Русия, ангажирана със свои проекти за война в Далечния изток, предизвестила ясно, че няма да се ангажира в никакви спорове на Балканите.
Другите велики сили изрично заели страната на Османската империя, което разрешило на
Високата врата да се разправи по изключително нечовечен метод
с въстаналото население. Следваща причина била ненамесата на България. Въпреки своя крах въстанието изиграло голямо значение.
То посочило на цялата европейска общност, че поробеното население в Македония и Одринско не желае повече да търпи задграничното робство и че ще продължи и по-нататък своята битка до извоюването на националната си самостоятелност.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ