Васко Кръпката наскоро върна лентата назад към спомените от първите

Васко Кръпката неотдавна върна лентата обратно към спомените от първите години на демокрацията и сложния си път в бурните години на 90-те. По думите му тогава той и " Подуене блус бенд " са почнали с голяма сила и предпочитание за независимост – чиста, неподвластна на политика.

" Като започнахме да вървим по улиците на България и да бутаме стени с този жар – злите сили се уплашиха доста. Направо настръхнаха от боязън.

Сигурен съм, тъй като бях там и си оставих част от сърцето ", споделя изпълнителят на " Нека бъде светлина ", която към този момент се учи в учебниците пред " България през днешния ден ".

Групата бързо се трансформира в знак на следкомунистическа България, само че пътят на изкуството се оказва посипан с трудности.

Кръпката си спомня най-болезнената преживелица от тези години:

" В един миг през 94-та ми се обаждат от склада и споделят: " Бате Васко, ела да си вземеш дисковете и касетките ". Били пристигнали хора с бухалки и споделили: " Тук ще има друга музика ". "

Той признава, че това е бил един от най-тъжните моменти в неговия музикантски живот.

" Мислех си, че ще убият силата, само че ченгетата си свършиха работата за шестица. Само че забавиха нещата ", споделя блусарят, прочут и със своя именит пъстър " Фолксваген " бус.

Въпреки компликациите Кръпката остава безапелационен – музиката е универсалният лек: " И в най-затворения затвор човек може да почувства свободата посредством изкуство. Дори аз – карам си колата и някой ме ядоса. Вадя си хармониката, карам с едната ръка, а с другата изсвирвам. Това е магия, всичко ти минава. "