Губим кадърни и работливи млади кадри, защото не знаем как да ги мотивираме и задържим
Васка Бакларова е бизнес дама, отличена с самопризнание в раздел „ Управление и оптимизация на процеси “ на деветото издание на Business Lady. Тя е и президент на организацията за град Пловдив. Завършила е Международни стопански връзки, а по-късно придобива магистърска степен Бизнес администрация.
Генерален управител и основател на VioModa Bulgaria – българо-австрийска компания за високотехнологично спортно облекло, която за седем години работа досега съумява да сътвори водач за произвеждане на профилирани спортни дрехи в Европа. В рамките на тези седем години построява три индустриални бази в България – в град Пловдив, Чирпан и Кричим и то с една единствена цел – да обезпечи на чиновници от тези места по-голямо улеснение да вървят на работа, без да пътуват сред градовете. И в тази компания и във философията на Васка Бакларова постоянно е било на предна позиция отношението към чиновниците, обезпечаването на сигурността и комфорта им, положителните и разрастващи условия на труд, транспарантните взаимоотношения.
Именно поради това, при започване на 2019-та година Васка Бакларова основава Агенция за корпоративно развиване, чиято цел е да реализира контакт и образования сред бъдещи работодатели и бъдещи чиновници.
Какво ви стимулира да създадете тази организация?
В дългогодишния си опит, един от проблемите, с които се сблъсквах, беше набирането на личен състав и откриването на подобаващи фрагменти измежду младежите. Тогава в мен се зароди концепцията да основа организация, в която да се реализира връзка сред бъдещите фрагменти, които занапред излизат на пазара на труда и бъдещите им работодатели. Има огромно разминаване в разбиранията и упованията на двете страни. Моята цел е да сведа тези разминавания до най-малко.
Кои са главните проблеми в България, при набирането на млад личен състав и какви са методите да бъдат преодолени?
Констатирам като проблем огромните упования, които имат младежите към работодателите си. По мои наблюдения, отивайки в друга страна, младите българи поставят доста по-големи старания, в сравнение с работното си място тук. В нашата организация се стараем да ги учим, че би трябвало да положат усърдие и предпочитание за развиване, преди да имат условия.
Грешка има и от другата страна. Много компании са със закостенели структури. Вече визиите и възгледите на младежите са по-различни, имат нова система за мотивация. Тук от своя страна учим работодателите, че би трябвало да „ разчупят “ своята визия и метод, да се интересуват от потребностите на младежите. Например, не е належащо да вземеш човек с опит, доста по-лесно е да си обучиш някого без, тогава той възприема на 100% информацията и работи напълно по модела на компанията, доста по–лесно възприема фирмената идеология и политика.
Освен образованията, наш метод за справяне е да се дистанцираме от метода наемане на студенти, за извършване на обща или не толкоз значима работа. Напротив – значимо е новият член на екипа, да бъде прикован към мениджъра, с цел да вижда от първо лице какви са въпросите във компанията, да се внедри допустимо най-бързо и в детайли в протичащото се.
Друго нещо, което вършим е да се срещнем със мощните и слабите страни на всеки човек, с цел да преценим подобаващ ли е за дадена позиция, която желае или има други сфери, в които би бил по–добър. Не постоянно това, което си учил, е критерии. Ето тук идва моментът, в който фирмите би трябвало да подходят по-разчупено и да се доверят на хора без опит, само че с капацитет. Осъществяват се срещи в университети със заинтригувани групи, както и бизнес срещи. Целта е последователност.
Какво стимулира младите българи?
Отдавна това не е паричното заплащане. Разбира се, играе основна роля, само че не е на челно място. Младите хора се стимулират, когато компанията покаже персонално отношение към тях - опция за развиване, израстване, внимание към личностните им качества. По този метод се усещат приобщени и значими, усещат, че могат да покажат своя капацитет.
Кои са нашите мощни страни?
Силна линия на българина е, че е извънредно адаптивен, както към нова работна среда, по този начин и към естеството на работа. Бързо се внедрява и учи.
Имате опит и отвън граница, кои са хубавите черти, които може да „ откраднем “ от задграничните чиновници и работодатели?
Самодисциплината и постоянството. Това са съществени качества, които се виждат в развитите европейски страни и липсват тук. Хубаво е, в случай че младежите прекарат сред 3 и 6 месеца в друга страна, с цел да видят какъв е методът и методът на работа там.
Какви са бъдещите планове на организацията?
Сега създаваме онлайн платформа, в която компаниите ще могат да показват себе си, както и студентите. Всички млади фрагменти могат да опишат своите упования и кое е значимо за тях. Тази платформа ще даде настояща информация на двете страни - какво се търси и предлага. Очакваме да се реализира през октомври.
Бъдещ план е и да развием структурата си на равнище Пловдив и област Пловдив, тъй като има 12 университета, а по-късно с опита, който съберем, ще действаме и във всички останали огромни градове.
Какво ви кара да продължите напред и да намирате смисъл в това, което вършиме?
Вътрешният ми глас, тъй като подобен вид организации липсват на пазара на труда. Гледайки от страната на завършващите, е доста мъчно да намериш своето местенце съгласно своите личностни качества. Когато младите работят всичко, което им попадне, елементарно губят мотивация. Така от ден на ден от тях отпътуват и отвън България. Губим кадърни и работливи млади фрагменти, тъй като не знаем по какъв начин да ги мотивираме и задържим. Моята мотивация е, че желая те да останат в България, посредством реализиране на връзка сред компании и студенти, с цел да има качествено търсене и предложение на пазара на труда.
Какво обичате да вършиме в свободното си време?
Обичам да се срещам с другари, да спортувам измежду природата. Почивам си, когато преминавам и през разнообразни образования, тъй като е доста значимо за мен да надграждам равнището си, по този начин си почивам и от всекидневието.
Като майка употребявате ли добитите познания във възпитателния развой?
Имам щерка на 6 години и малко бебе. За тези шест години намирам огромна смяна в себе си, децата ми порастват свободно и демократично. Наблягам на личностните им качества, постаравам се да доразвивам тях. За мен е доста значима и противоположната връзка, без значение на какъв брой години е щерка ми, аз се интересувам от нейните ползи и се пробвам да ги търпя. Държа се с нея като с еднакъв човек. Не съм почитател на метода, в който родителя споделя и дефинира всичко. Може би това е общото в работата и възпитанието към децата ми, желая да развъртвам техните мощни страни и диря противоположна връзка.
Генерален управител и основател на VioModa Bulgaria – българо-австрийска компания за високотехнологично спортно облекло, която за седем години работа досега съумява да сътвори водач за произвеждане на профилирани спортни дрехи в Европа. В рамките на тези седем години построява три индустриални бази в България – в град Пловдив, Чирпан и Кричим и то с една единствена цел – да обезпечи на чиновници от тези места по-голямо улеснение да вървят на работа, без да пътуват сред градовете. И в тази компания и във философията на Васка Бакларова постоянно е било на предна позиция отношението към чиновниците, обезпечаването на сигурността и комфорта им, положителните и разрастващи условия на труд, транспарантните взаимоотношения.
Именно поради това, при започване на 2019-та година Васка Бакларова основава Агенция за корпоративно развиване, чиято цел е да реализира контакт и образования сред бъдещи работодатели и бъдещи чиновници.
Какво ви стимулира да създадете тази организация?
В дългогодишния си опит, един от проблемите, с които се сблъсквах, беше набирането на личен състав и откриването на подобаващи фрагменти измежду младежите. Тогава в мен се зароди концепцията да основа организация, в която да се реализира връзка сред бъдещите фрагменти, които занапред излизат на пазара на труда и бъдещите им работодатели. Има огромно разминаване в разбиранията и упованията на двете страни. Моята цел е да сведа тези разминавания до най-малко.
Кои са главните проблеми в България, при набирането на млад личен състав и какви са методите да бъдат преодолени?
Констатирам като проблем огромните упования, които имат младежите към работодателите си. По мои наблюдения, отивайки в друга страна, младите българи поставят доста по-големи старания, в сравнение с работното си място тук. В нашата организация се стараем да ги учим, че би трябвало да положат усърдие и предпочитание за развиване, преди да имат условия.
Грешка има и от другата страна. Много компании са със закостенели структури. Вече визиите и възгледите на младежите са по-различни, имат нова система за мотивация. Тук от своя страна учим работодателите, че би трябвало да „ разчупят “ своята визия и метод, да се интересуват от потребностите на младежите. Например, не е належащо да вземеш човек с опит, доста по-лесно е да си обучиш някого без, тогава той възприема на 100% информацията и работи напълно по модела на компанията, доста по–лесно възприема фирмената идеология и политика.
Освен образованията, наш метод за справяне е да се дистанцираме от метода наемане на студенти, за извършване на обща или не толкоз значима работа. Напротив – значимо е новият член на екипа, да бъде прикован към мениджъра, с цел да вижда от първо лице какви са въпросите във компанията, да се внедри допустимо най-бързо и в детайли в протичащото се.
Друго нещо, което вършим е да се срещнем със мощните и слабите страни на всеки човек, с цел да преценим подобаващ ли е за дадена позиция, която желае или има други сфери, в които би бил по–добър. Не постоянно това, което си учил, е критерии. Ето тук идва моментът, в който фирмите би трябвало да подходят по-разчупено и да се доверят на хора без опит, само че с капацитет. Осъществяват се срещи в университети със заинтригувани групи, както и бизнес срещи. Целта е последователност.
Какво стимулира младите българи?
Отдавна това не е паричното заплащане. Разбира се, играе основна роля, само че не е на челно място. Младите хора се стимулират, когато компанията покаже персонално отношение към тях - опция за развиване, израстване, внимание към личностните им качества. По този метод се усещат приобщени и значими, усещат, че могат да покажат своя капацитет.
Кои са нашите мощни страни?
Силна линия на българина е, че е извънредно адаптивен, както към нова работна среда, по този начин и към естеството на работа. Бързо се внедрява и учи.
Имате опит и отвън граница, кои са хубавите черти, които може да „ откраднем “ от задграничните чиновници и работодатели?
Самодисциплината и постоянството. Това са съществени качества, които се виждат в развитите европейски страни и липсват тук. Хубаво е, в случай че младежите прекарат сред 3 и 6 месеца в друга страна, с цел да видят какъв е методът и методът на работа там.
Какви са бъдещите планове на организацията?
Сега създаваме онлайн платформа, в която компаниите ще могат да показват себе си, както и студентите. Всички млади фрагменти могат да опишат своите упования и кое е значимо за тях. Тази платформа ще даде настояща информация на двете страни - какво се търси и предлага. Очакваме да се реализира през октомври.
Бъдещ план е и да развием структурата си на равнище Пловдив и област Пловдив, тъй като има 12 университета, а по-късно с опита, който съберем, ще действаме и във всички останали огромни градове.
Какво ви кара да продължите напред и да намирате смисъл в това, което вършиме?
Вътрешният ми глас, тъй като подобен вид организации липсват на пазара на труда. Гледайки от страната на завършващите, е доста мъчно да намериш своето местенце съгласно своите личностни качества. Когато младите работят всичко, което им попадне, елементарно губят мотивация. Така от ден на ден от тях отпътуват и отвън България. Губим кадърни и работливи млади фрагменти, тъй като не знаем по какъв начин да ги мотивираме и задържим. Моята мотивация е, че желая те да останат в България, посредством реализиране на връзка сред компании и студенти, с цел да има качествено търсене и предложение на пазара на труда.
Какво обичате да вършиме в свободното си време?
Обичам да се срещам с другари, да спортувам измежду природата. Почивам си, когато преминавам и през разнообразни образования, тъй като е доста значимо за мен да надграждам равнището си, по този начин си почивам и от всекидневието.
Като майка употребявате ли добитите познания във възпитателния развой?
Имам щерка на 6 години и малко бебе. За тези шест години намирам огромна смяна в себе си, децата ми порастват свободно и демократично. Наблягам на личностните им качества, постаравам се да доразвивам тях. За мен е доста значима и противоположната връзка, без значение на какъв брой години е щерка ми, аз се интересувам от нейните ползи и се пробвам да ги търпя. Държа се с нея като с еднакъв човек. Не съм почитател на метода, в който родителя споделя и дефинира всичко. Може би това е общото в работата и възпитанието към децата ми, желая да развъртвам техните мощни страни и диря противоположна връзка.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ