Васильовден или Банго Васил се празнува от всички роми в

Васильовден или Банго Васил се чества от всички роми в България. Празникът е прочут като „ Ромската Нова Година “. Дните са свързани с няколко ромски митове. Според първата Банго Васил е Свети Василий Велики – покровител и бранител на ромите. Той възвръща моста, по който минават ромите, откакто този мост е бил опустошен от Дявола и избавя давещите се роми. Според втората легенда Банго Васил е историческа персона, сакат пастир, който избавя давещо се ромско дете или пък приютява бягащ от неприятелите си ром.
Традиционно ромският празник се чества три дни – от 13-и до 15-и януари. 14-и януари обаче е най-важният ден, тогава от най-голямо значение е първият посетител в къщата. Смята се, че какъвто човек прекрачи пръв прага на дома, такава ще бъде и цялата Нова година.
В навечерието на 13-ти януари се повтарят християнските ритуали на Бъдни вечер – цялото семейство се събира у дома, майката готви птица с ориз или с кисело зеле. Докато я подготвя, мълчи. Във всяка къща се точат баници, саралии, по- младите дами чистят къщата и лъскат съдовете, всичко би трябвало да свети от непорочност. Когато всичко е готово, поставят трапезата на пода в средата на стаята, и подреждат хляба и гозбите. Запалват свещи, по-младите целуват ръка на по-възрастните и желаят амнистия. Домакинът разчупва питката, в която има златна пара, защитавана и излъчена с генерации. Чак тогава сядат към трапезата.
Посрещането на Банго Васил, а посредством него – и на Новата година, заема значимо място в празника. То се прави по два метода – посредством сурвакане и посредством превъплъщаване на главата на фамилията в ролята на Банго Васил, или на негов делегат. В среднощ настава Васильовден и Новата година. От този миг стартира сурвакането. Сурвакарите пожелават здраве, изобилие и шанс.