Васильовден е един от значимите празници в българския народен календар.

Васильовден е един от значимите празници в българския национален календар. Той бележи началото на новата календарна година и съчетава в себе си почитта към Свети Василий Велики с антични езически ритуали за здраве и изобилие.

 

Един от великите философи и писатели на раннохристиянската черква, свети Василий е роден в град Кесария Кападокийска към 350 година от н.е. в знатно християнско семейство. Почти всички негови близки са канонизирани за светци, в това число майка му Емилия и сестра му Макрина. Той е един от най-влиятелните духовни водачи, мислители и богослови в историята на християнството. Свети Василий Велики е един от „ Тримата светители “ (заедно с Григорий Богослов и Йоан Златоуст) и е именуван „ дирек на православието “.

 

Василий получава най-хубавото за времето си обучение в Атина и Константинопол, където учи изразителност, философия, астрономия и медицина. След като приема кръщение, той раздава благосъстоянието си на бедните и се отдръпва в пустинята, с цел да води аскетичен живот. По-късно става свещеник на Кесария.

 

Свети Василий е бил главният бранител на чистотата на вярата против арианската ерес, която отричала божествената природа на Христос. Той е създател на една от двете съществени литургии, които се отслужват в православната черква и до през днешния ден през 10 избрани дни от годината, в това число на 1 януари. Неговите директиви за общностния живот на монасите стават основа на източното монашество.

 

Свети Василий е прочут със своята голяма благотворителна активност. Той основава край Кесария „ град на милосърдието “, наименуван от хората Василиада. В града имало лечебни заведения, където той самият постоянно лекувал болните, приюти за небогати и странноприемници, учебни заведения за сираци и работилници. С това той слага основите на проведената християнска щедрост.

 

Празничната вечеря на Васильовден е богата и наложително включва месни ястия. За разлика от постната Бъдни вечер, тук централно място заема свинското месо. Баницата с шансове е най-важният детайл. В нея се слагат дрянови пъпки, наречени на здраве, шанс и заможност. Който изтегли най-големия шанс, ще бъде собственик на годината. Една от легендите за произхода на баницата с шансове (Василопита) споделя, че по време на блокада на Кесария, Василий събрал от богатите златни движимости, с цел да заплати откуп. Обсадата обаче била вдигната и той трябвало да върне полезностите. За да бъде заслужено, той наредил да опекат дребни питки и във всяка поставил по една жълтица – по този начин всеки получил „ подарък от Бога “.

 

Традицията повелява да се подготви свинско, защото Свети Василий се приема за настойник на домашните животни. Пълнената пуйка или петелът като знак за фамилно благоденствие също са част от обичайна софра. Присъстват също мед и орехи.

 

Една от значимите обичаи на Васильовден е сурвакането. Рано сутринта на 1 януари деца сурвакари обикалят къщите на близки и съседи. Сурвачката се създава от дрян – знак на здраве и дългоденствие, тъй като дрянът първи цъфти, само че финален дава плод. Украсява се с  вълна, сушени чушки, пуканки и парички. С леко потупване по гърба, децата изричат благословии за здраве и благодат. В подмяна домакините ги подаряват с плодове, кравайчета и дребни монети.

 

Според националните вярвания, в случай че на Васильовден е слънчево и ясно, годината ще бъде здрава. Ако вали сняг – ще има огромен благодат по нивите. Важно е кой пръв ще влезе в дома (т.нар. „ полазник “). Ако е добър и състоятелен човек, такава ще бъде и годината за фамилията. Момите практикуват ладуване – бит, при който гадаят за бъдещия си младоженец, като потапят пръстени в „ мълчана вода “.