Васил Велев: Минималната работна заплата се определя по една грешна

Васил Велев: Минималната работна заплата се дефинира по една неверна наредба
У нас минималната работна заплата се дефинира по една неверна наредба, тя е незаконна дори, тъй като опонира на интернационалното право. Една примитивна формула, от време на време елементарното е гениално, само че в тази ситуация елементарното е неуместно и нездравословно.
Води до там, че в действителност изравнява труда със междинна подготовка с труда с ниска подготовка.
Взима от хората със междинна подготовка и дава на хората с ниска подготовка. Това съобщи пред Българска национална телевизия Васил Велев – ръководител на УС на АИКБ.
„ Има 26% неточност в използването на тази формула,
която сама по себе си е неверна. Сравнява се не брутна с брутна, държавното управление дефинира не брутна минимална, а съществена минимална и я съпоставя с брутната междинна. Разликата е 26% “, изясни още Васил Велев.
На неговото мнение по отношение на погрешността на формулата за пресмятане на минималната работна заплата е и някогашният обществен министър Христина Христова.
„ По един циничен, неправилен метод хармонизирахме нашето законодателство с тази инструкция, това европейско законодателство, с тази формула в Кодекса на труда, като взехме единствено крайната референтна стойност, която дават “, сподели Христина Христова – някогашен обществен министър.
Според думите ѝ от увеличението на минималната работна заплата страдат най-много образованите и квалифицирани служащи.
„ У нас е изключително тежък и сложен дебатът за размера на минималната работна заплата, заради минимум две специфики. Причините главно са две. Едната е, че доста огромен дял от работещите хора получават МРЗ, над 450 000. И другата е за огромните районни несъответствия и разграничение в социално-икономическото развиване. Няма по какъв начин тези аргументи да бъдат подценени и от време на време увеличението на МРЗ може до докара до доближаването ѝ до междинната работна заплата,
до липса и понижаване на мотивацията на младежите, които постъпват с по-ниски заплати.
Например в Северозападна България, в Североизточна България. Аз предходната седмица разговарях с един шеф от Белоградчик – те имат двама-трима стипендианти, които приключват инженерство и в този момент ще стартират при тях, споделя – можем да им дадем към 1200-1300 лв. начална заплата, а ето тези, които са общи служащи – без обучение, без подготовка, без виновен труд ще почнат да получават 1077 лв.. Винаги съм твърдяла обаче, че би трябвало да има МРЗ, това е минималната цена на труда, под която никой не би трябвало да си разрешава да слиза “, акцентира Христова.
От АИКБ считат, че индустриалните връзки в България не са на задоволително развито равнище.
„ Минимална работна заплата няма в Дания, Швеция, Италия, Австрия. Правителствата не дефинират минимална работна заплата за всички, няма и единна минимална ставка на час. Има контрактувани минимални заплати по стопански действия сред работодатели и синдикати. Там междинната заплата е с 60% по-висока от другите страни, където има единна минимална работна заплата. Трябва да има развити индустриални връзки за такова нещо, само че у нас явно те не са на това равнище “, добави Васил Велев.

„ Спрямо това, което произвеждаме, ние плащаме най-високите минимални работни заплати. МРЗ отнесена към Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е с огромна преднина пред всички други европейски страни “, сподели още той.