Васил Велев: Ако политиците не вземат мерки, ще се вдигат данъци
Васил Велев: Ако политиците не вземат ограничения, ще се подвигат налози
Няма по какъв начин да се реализира 3-процентен недостиг в държавния бюджет за тази година, от очертаващия се сега 9 % – нито за годината, нито средносрочно, в случай че не се съкратят разноските.
Ако това не се случи, алтернативата е нарастването на налозите в България.
Това сподели в изявление пред Българска телеграфна агенция ръководителят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
година, с цел да бъде реализиран 3 % недостиг, при изискване че номинално се предвижда
стопанската система на България да нарасне с по-малко от 7 на 100.
Велев съобщи, че през последните четири години безсистемно са се раздавали пари, с цел да се печели любовта на гласоподавателите.
„ Към момента се чака приетата осъществена от бизнеса и общините активност да е в размер на 2-3 милиарда лв., която в случай че бъде фактурирана, ще провокира недостиг от над 3 % за 2024 година “, сподели Велев
Такива биха могли да се появят посредством нови заеми, добави Велев, само че уточни, че единствено за тази година се чака нарастване на лихвените заплащания по обслужване на дълга с 60 % – от 1 милиарда на 1,6 милиарда лв..
При тази траектория, по която се движим, след още две години ще имаме 3 милиарда лв., по планове на финансово министерство, за лихви и общ дълг 80 милиарда лв., добави Велев.
Велев уточни, че е належащо приходите в бюджета да бъдат увеличени с 28 на 100 през 2025 година, с цел да бъде реализиран 3 % недостиг, при изискване че номинално се предвижда стопанската система на България да нарасне с по-малко от 7 на 100.
В този номинален растеж на Брутният вътрешен продукт е включена и инфлацията, и действителният растеж, добави Велев.
И сподели, че е явно, че такива доходи не могат да бъдат събрани, без да се подвигат налози и „ разпродава дребното останала държавна благосъстоятелност “.
Като второто не е решение, тъй като това е еднократен акт, който ще обезпечи приходи за съответната година и с тях не могат да се покрият разноските за заплати в бюджетната сфера, пенсии и през идващите години.
Веднъж вдигнати, те не могат да бъдат намалявани, в случай че не пристигна МВФ като финален заемодател и съобщи, че няма да отпусне заем на страната, в случай че бюджетните заплати и пенсиите не бъдат понижени, разяснява Велев.
Той подсети, че сходна обстановка е имало както в Гърция, по този начин и в България. Когато една страна банкрутира, най-сетне и това става, добави той.
Необходимостта от редуциране на разноските Велев стимулира с това, че по думите му „ през
последните четири години безсистемно са се раздавали пари, с цел да се печели любовта на
гласоподавателите “. От 2020 до 2024 година има растеж на разноските за личен състав в бюджетната сфера със 78
% и растеж на обществените и здравните заплащания с 81 на 100, уточни той и добави, че за този
интервал инфлацията е била 35 %. Ние в бюджетните разходи сме изпреварили с доста и
инфлацията, и развиването на стопанската система, разяснява Велев. Той подсети, че според взетите от
Народното събрание решения за тази година би трябвало с още 24,4 % да бъдат увеличени разноските за
личен състав в бюджетната сфера при инфлация 2,4 % или 10 пъти над инфлацията. По думите
му тези „ неверни решения би трябвало да се преразгледат и анулират или видоизменят – понижат,
разсрочат “. Според Велев нарастването на заплатите в държавната система би трябвало да е по-малко и
да е съпроводено с въвеждане на условието работещите там да си заплащат осигуровките за своя
сметка. Това, по думите на Велев, е без конкуренция, в случай че не желаеме да банкрутираме, както това стана в
Гърция и както по този път се е била насочила Румъния, само че за тази година, с цел да не банкрутира, е
замразила обществените разноски, бюджетните заплати и пенсиите.
Според Велев е належащо да се създадат съкращения в бюджетните сфери, основно в
администрацията. При намаляващо население заетите в бюджетната сфера през последните четири
години порастват, а на тези, които вкарват пари в бюджета – от действителния бранш, приходите им стагнират,
тъй като стопанската система се забавя поради неверни европейски решения, свързани със Зелена договорка и
„ самоубийствените наказания “, уточни Велев.
Той съобщи, че от няколко години страната „ издърпва бъдещи доходи за настоящата година и избутва актуалните разноски за идната “.
Сега ние имаме, не е ясно какъв брой – 2-3 милиарда приета осъществена работа,
която обаче не е фактурирана.
Защото в случай че това се направи, ще провокира по-голям от 3 % недостиг на начислена основа.
Схемата издърпване на бъдещи доходи е приложена и във връзка с предплатено платения дял от държавните компании, сподели Велев.
като засяга първия транш, който е бил раздаден за пенсии и заплати, а не за вложения. Сега
парите ги няма, а вложенията не са направени, уточни Велев и добави, че затова с
бюджетни средства ще би трябвало да се създадат вложенията в нови вложения.
И уточни, че това е средносрочна вероятност за цяла Европа.
Ще би трябвало да свикнем с мисълта, че ще работим повече, с цел да запазим същия стандарт,
а не да работим по-малко, и да го повишим, както беше през последните четири години, сподели Велев.
Той не разяснява препоръчаните от левицата благоприятни условия за въвеждането на налог свърхпечалби
на банките, тъй като става за еднократна мярка.
Догодина какво ще вършим, когато няма да има свърхпечалба,
а разноските в бюджета към този момент са закрепени на по-високо ниво,
само че стопанската система ни няма да ги е настигнала поради рецесията в еврозоната, попита Велев.
Трябва да има правдивост – не може да имаме 10 % корпоративен налог,
10 % налог върху приходите на физическите лица и безбройни преференции в данъчното отнасяне като Данък добавена стойност, разяснява Велев.
И предложи, на ресторантьорския отрасъл, когато вършат съпоставяне с други страни,
където Данък добавена стойност е с ниска ставка, да ревизират какви са техните корпоративни налози и налози общ приход.
Във връзка с участието на България в еврозоната, Велев уточни, че
в случай че България не изиска конвергентен отчет в края на февруари, началото на март, страната ще изпусне опцията участието ни да стане при започване на 2026 година
Според работодателите страната без значение от това дали е подготвена, или не, би трябвало да изиска тези отчети най-късно при започване на март.
С целия риск отговорът да е „ не “ и това да отсрочи участието ни в еврозоната,
България би трябвало да направи нужното той да не е негативен,
а това минава през консолидация на бюджета освен за тази година, а и за идващите три, уточни Велев, представен от „ 24 часа “.
Няма по какъв начин да се реализира 3-процентен недостиг в държавния бюджет за тази година, от очертаващия се сега 9 % – нито за годината, нито средносрочно, в случай че не се съкратят разноските.
Ако това не се случи, алтернативата е нарастването на налозите в България.
Това сподели в изявление пред Българска телеграфна агенция ръководителят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
година, с цел да бъде реализиран 3 % недостиг, при изискване че номинално се предвижда
стопанската система на България да нарасне с по-малко от 7 на 100.
Велев съобщи, че през последните четири години безсистемно са се раздавали пари, с цел да се печели любовта на гласоподавателите.
„ Към момента се чака приетата осъществена от бизнеса и общините активност да е в размер на 2-3 милиарда лв., която в случай че бъде фактурирана, ще провокира недостиг от над 3 % за 2024 година “, сподели Велев
Такива биха могли да се появят посредством нови заеми, добави Велев, само че уточни, че единствено за тази година се чака нарастване на лихвените заплащания по обслужване на дълга с 60 % – от 1 милиарда на 1,6 милиарда лв..
При тази траектория, по която се движим, след още две години ще имаме 3 милиарда лв., по планове на финансово министерство, за лихви и общ дълг 80 милиарда лв., добави Велев.
Велев уточни, че е належащо приходите в бюджета да бъдат увеличени с 28 на 100 през 2025 година, с цел да бъде реализиран 3 % недостиг, при изискване че номинално се предвижда стопанската система на България да нарасне с по-малко от 7 на 100.
В този номинален растеж на Брутният вътрешен продукт е включена и инфлацията, и действителният растеж, добави Велев.
И сподели, че е явно, че такива доходи не могат да бъдат събрани, без да се подвигат налози и „ разпродава дребното останала държавна благосъстоятелност “.
Като второто не е решение, тъй като това е еднократен акт, който ще обезпечи приходи за съответната година и с тях не могат да се покрият разноските за заплати в бюджетната сфера, пенсии и през идващите години.
Веднъж вдигнати, те не могат да бъдат намалявани, в случай че не пристигна МВФ като финален заемодател и съобщи, че няма да отпусне заем на страната, в случай че бюджетните заплати и пенсиите не бъдат понижени, разяснява Велев.
Той подсети, че сходна обстановка е имало както в Гърция, по този начин и в България. Когато една страна банкрутира, най-сетне и това става, добави той.
Необходимостта от редуциране на разноските Велев стимулира с това, че по думите му „ през
последните четири години безсистемно са се раздавали пари, с цел да се печели любовта на
гласоподавателите “. От 2020 до 2024 година има растеж на разноските за личен състав в бюджетната сфера със 78
% и растеж на обществените и здравните заплащания с 81 на 100, уточни той и добави, че за този
интервал инфлацията е била 35 %. Ние в бюджетните разходи сме изпреварили с доста и
инфлацията, и развиването на стопанската система, разяснява Велев. Той подсети, че според взетите от
Народното събрание решения за тази година би трябвало с още 24,4 % да бъдат увеличени разноските за
личен състав в бюджетната сфера при инфлация 2,4 % или 10 пъти над инфлацията. По думите
му тези „ неверни решения би трябвало да се преразгледат и анулират или видоизменят – понижат,
разсрочат “. Според Велев нарастването на заплатите в държавната система би трябвало да е по-малко и
да е съпроводено с въвеждане на условието работещите там да си заплащат осигуровките за своя
сметка. Това, по думите на Велев, е без конкуренция, в случай че не желаеме да банкрутираме, както това стана в
Гърция и както по този път се е била насочила Румъния, само че за тази година, с цел да не банкрутира, е
замразила обществените разноски, бюджетните заплати и пенсиите.
Според Велев е належащо да се създадат съкращения в бюджетните сфери, основно в
администрацията. При намаляващо население заетите в бюджетната сфера през последните четири
години порастват, а на тези, които вкарват пари в бюджета – от действителния бранш, приходите им стагнират,
тъй като стопанската система се забавя поради неверни европейски решения, свързани със Зелена договорка и
„ самоубийствените наказания “, уточни Велев.
Той съобщи, че от няколко години страната „ издърпва бъдещи доходи за настоящата година и избутва актуалните разноски за идната “.
Сега ние имаме, не е ясно какъв брой – 2-3 милиарда приета осъществена работа,
която обаче не е фактурирана.
Защото в случай че това се направи, ще провокира по-голям от 3 % недостиг на начислена основа.
Схемата издърпване на бъдещи доходи е приложена и във връзка с предплатено платения дял от държавните компании, сподели Велев.
като засяга първия транш, който е бил раздаден за пенсии и заплати, а не за вложения. Сега
парите ги няма, а вложенията не са направени, уточни Велев и добави, че затова с
бюджетни средства ще би трябвало да се създадат вложенията в нови вложения.
И уточни, че това е средносрочна вероятност за цяла Европа.
Ще би трябвало да свикнем с мисълта, че ще работим повече, с цел да запазим същия стандарт,
а не да работим по-малко, и да го повишим, както беше през последните четири години, сподели Велев.
Той не разяснява препоръчаните от левицата благоприятни условия за въвеждането на налог свърхпечалби
на банките, тъй като става за еднократна мярка.
Догодина какво ще вършим, когато няма да има свърхпечалба,
а разноските в бюджета към този момент са закрепени на по-високо ниво,
само че стопанската система ни няма да ги е настигнала поради рецесията в еврозоната, попита Велев.
Трябва да има правдивост – не може да имаме 10 % корпоративен налог,
10 % налог върху приходите на физическите лица и безбройни преференции в данъчното отнасяне като Данък добавена стойност, разяснява Велев.
И предложи, на ресторантьорския отрасъл, когато вършат съпоставяне с други страни,
където Данък добавена стойност е с ниска ставка, да ревизират какви са техните корпоративни налози и налози общ приход.
Във връзка с участието на България в еврозоната, Велев уточни, че
в случай че България не изиска конвергентен отчет в края на февруари, началото на март, страната ще изпусне опцията участието ни да стане при започване на 2026 година
Според работодателите страната без значение от това дали е подготвена, или не, би трябвало да изиска тези отчети най-късно при започване на март.
С целия риск отговорът да е „ не “ и това да отсрочи участието ни в еврозоната,
България би трябвало да направи нужното той да не е негативен,
а това минава през консолидация на бюджета освен за тази година, а и за идващите три, уточни Велев, представен от „ 24 часа “.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ