Зуека: Щастлив съм в Испания. В България не е така
Васил Василев Зуека даде искрено изявление пред Трибюн.бг.
Той заприказва за решението си да замине в Испания:
Ексцентрично е! Няма какво да се залъгваме. Когато допуснахме самата мисъл за това, трябваше да мине много време, с цел да я одобри организмът ни. Говоря за повече от година. Как? Просто доста неща се натрупаха като искри, дано по този начин да го кажа, малко по-поетично, които възпламениха това наше фамилно решение, а точно политическата конюнктура в България, прекъсването на „ Господари на ефира “, коронавирус рецесията, не на последно място, тъй като тя промени доста взаимоотношенията вътре в самата телевизия. Какво ли още не. Говоря чисто в професионален проект. И не на последно място, по това време аз наближавах 60-годишнината си, безусловно осъзнавайки, че въпреки всичко съм в края на една кариера, няма значение дали ми се желае или не, дали наподобявам добре или не. Винаги съм бил реалист от позиция на това - къде съм, кой съм, защо се боря и на какво равнище съм долу-горе. Така че, когато събрахме всички тези неща, взехме решение, че в действителност в този момент е моментът да променим живота си. Четири години ние малко по малко се подготвяхме за тази наша крачка. В смисъл, че не сме натоварили книгите и не сме тръгнали незабавно, т.е. решението не е непринудено, то е доста дълго премисляно и подготвяно малко по малко. Да са живи и здрави моите родственици тук в Испания, които естествено подадоха ръка и с помощта на тях много по-лесно стана цялото това преместване. Не знам дали сме смели хора, просто знам едно, че сме хора, които доста обичат детето си и биха създали всичко за него! И сме хора, които решат ли да създадат нещо, би трябвало да го създадат и го вършат.
Как се чувствате към днешна дата, благополучен ли сте?
- Аз съм благополучен от това решение. И тримата сме щастливи! Ние няма по какъв начин да скъсаме с България, тъй като там са приятелите ни, роднините, всичко е в България. Да, сменили сме къщата, живеем на малко по-далечно място, само че тук сме спокойни и това е разликата. Мястото, където учи детето ми е умерено, хората ни харесват, ние ги харесваме. Когато има такава емпатия от двете страни, т.е. от страна на обществото и от страна на фамилията, нашето семейство, животът върви доста елементарно. В България не е по този начин.
Още в
