Васил Василев, не Зуека, а директорът на Плевенския театър, преди

Васил Василев, не Зуека, а шефът на Плевенския спектакъл, преди този момент на Ловешкия, а и с 1 година стаж като заместник-министър на културата завоюва безапелационно състезанието за шеф на Народния спектакъл.



Понеже Министерството на културата обаче желае Сава Драгунчев, който в никакъв случай не е управлявал нищо – камо ли 300 души и цялостен архитектурен комплекс, каквото съставлява Народният спектакъл, а и не се употребява с никакво име като артист, само че очевидно е любимец на новите политици, властта се намеси просташки и сътвори скандал там, където го няма.

Искат да създадат третия в класацията – първи, напълно съгласно епиграмата от соца: " Първите паднаха в кърви, а последните станаха първи ”, отдадена на Тодор Живков. Промяна ли?

Дори да имаше спор на ползи, за какъвто приказва министърът – шефът на Плевенския спектакъл не би могъл да не членува в организацията на шефовете на театри, както и всеки различен шеф – дано " просто Наско ”, както самичък се назова пред бТВ, да бъде наясно с това, тези неща в проведения от него – министъра, конкурс, както във всеки различен се обясняват при приемане на молбите за кандидатстване. И в случай че някой член на журито е в спор, той просто си прави отказ. Предварително! Не при ясни към този момент резултати.

Според които Василев, заслужено – печели, втори е Бойко Богданов, за който министърът некрасиво загатна, че не бил напълно изтрезнял – между другото, в състезанието на никое място няма посочени промили алкохол в кръвта, по тази причина не са и мерени, трети е любимецът Драгунчев, за който някой въобще е чувал като помощник на Стефан Данаилов – преди него Мастера работеше с Тодор Колев, та представете си що за летва имаме сега, а четвърти е останал досегашният шеф Мариус Донкин.

19 минути няма до остави късмет на " просто Наско ” да работи по този начин с Народния спектакъл. Има моменти, когато човек просто би трябвало да спре. Не може да няма нищо свято!

 

 

Радостина Тонева