Васил Попович е роден в Браила през 1832 г. Родителите

Васил Попович е роден в Браила през 1832 година Родителите му се преселват на север през 1830 година Тогава 16 565 фамилии от Ямбол и други градове отиват по румънско. Малкият Васил учи на гръцки език при даскал Трифон, а след гибелта му при брат му даскал Иванчо, и двама български преселници от Карнобат. После четири години посещава румънски учебни заведения, където учи и гръцки език, а след това две години на славянски в учебното заведение на габровеца Никола Стефанович.

Постъпва като асистент на основния писар в канцеларията на британския консул в Браила – Галац, където остава две години. Попович напуща службата и отпътува за Киев. Там приключва гимназия (1851-1856), а след това посещава лекции по лингвистика. Съдбата го води в Москва, където приключва университет.

След дипломирането му стартират годините на учителстването му в Болград и Браила. Взема присъединяване при основаване на Книжовното сдружение, на което е създател. После учителства във Велес и Пловдив. 

След Освобождението, до 1884 година е учител по български език във Военното учебно заведение в София. До 1887 година – шеф на самоковските учебни заведения. Като държавник е и депутат.

Престоят му в Пловдив оставя в него безценен спомен. Разказва го, когато е преподавател в София. Юнкерите имат бит всяка година да дават зрелище, на което участват всички техни преподаватели със фамилиите си. Една година юнкерите поканват огромния наш актьор Иван Попов да сложи подготвяната тогава от тях Молиерова пиеса. На самото зрелище, на което режисьорът участва, до него сяда Васил Попович.

По време на антракта двамата се разхождат в близост и Попович споделя незабравими свои мемоари от московските театри. Неочаквано заговаря за Кочо Честименски, един от Вазовите герои от „ Епопея на забравените “. Васил Попович имал огромни артистични качества. Като преподавател и надзорник на ученическия интернат водел постоянно учениците си на представяните от градското читалище в Пловдив любителски представления. Гледал две, три пиеси, в които основните функции се играели от Кочо. Той бил необразован, само че това не му пречело да се явява постоянно добре квалифициран. Със своята темпераментна игра правел усещане на професионалните актьори. Паметта му била феноменална. По необикновен автентичен метод заучавал функциите си. Молел някой възпитаник от пансиона да му прочете един-два пъти ролята, незабавно всичко се запечатвало в главата му. Васил Попович споделил пред Иван Попов, че в случай че Кочо Честименски имал опция да отиде в Москва и го видят в роля, сигурно са щяли да го одобряват в Императорския малий спектакъл. И скоро щял да стане един от първите актьори на Русия.

Васил Попович се произнася за три български остарели ръкописа. Прави сериозна рецензия на книгата на Йосиф Ковачев „ Школска педагогика “. В публикация от петдесет страници  подлага на жестока рецензия съчинението на П. В. Оджаков „ Науката за песнотворство и стихотворство “. Произнася се за картината „ Аспарух “ на  Николай Павлович и води спор с създателя ù. Сам Васил Попович оставя към двадесет акварела, особенно скъпи, които са от селския ни обичай. Дарява ни и с рисуван с молив автопортрет.

Той е един от приятелите на Раковски – дълги години си пишат писма. За страдание са непокътнати единствено четири от тях, останалите са изгубени. От Раковски не е открито нито едно. Възхитен от светлата му персона Попович му посвещава стихотворение.

Възрожденецът има и литературна активност – печата в „ Руская сказка “ повест. В Месяцослов на българската книжнина (1859) помества „ Монолог или мисли на владиката Илариона напред (преди) да изгори българските книги от книгохранилищата на Търновската митрополия “. Оставя ни и комедията си „ Наяве и насъне все то списателски истории “.

След Освобождението печата „ За звуковете. Конспект из етимологията на новобългарски език “. Комедия, подписана с псевдоним Яроа – „ Примерените родители против примерените си деца “. Пише и стихотворения.

През 1879 година печата „ Детска гусла “. Третото издание е с 40 стихотворения и е издадено през 1883 година Като преглежда в обширна критическа публикация излезлите през 1883-1888 година стихосбирки за деца от Васил Попович, Марко Балабанов, Иван Вазов и Петко Славейков, проф. Балан, тогава постоянен учител, намира, че Попович и Вазов са съумяли най-близо да реализират условията на стихотворения и песни. „ Попович захваща с нравствена поука за благотворителност и обработва хрумвания за любов на природата, за обич към своите и за набожни нрави. Поуката от творбите на Попович е постоянно сериозна и богатства “, написа проф. Балан.

Стихотворенията на Васил Попович са изпълвали преди доста години читанките и христоматиите на нашите баби и дядовци. Едно от най-известните звучи по този начин:

Пролет блага, животворна,

какъв брой хубава си ти!

И засмяна, благотворна,

Пълна с прохлада, с хубости! 

Това стихотворение е било толкоз известно, че е минавало и за национална ария. Някога доста българи го считали за стихотворение на Иван Вазов, толкоз чужд е бил създателя му. Негови стихотворения са поместени в сборници за деца от 1933 и 1947 г. 

Дано някой ден завърнем творчеството на Васил Попович още веднъж на белия свят.