Васил Петров пред Марица: Пловдив е музика и картини, Тето...
Васил Петров е една от емблемите на българския джаз. Предстои да зарадва Пловдив с неповторим концерт в летен спектакъл „ Бунарджика “ на 22 юни. Той ще показа освежен репертоар и втора част на впечатляващата стратегия „ SymphoNY way “. Публиката ще чуе тълкования на някои световноизвестни песни, поп шлагери, тематики от известни филми, френска класика, съчетани с песни от новия му албум „ Love Songs Vol.1, който беше обявен на 30 април за рождения ден на артиста.
- Васил Петров, ще ви забележим скоро в Пловдив, в летен спектакъл „ Бунарджика “, какво да чакат почитателите?
- О, сигурен съм, че ще се забавляват откровено. От Пловдив започва турнето ми предходната година. Сега стартира второ издание на „ SymphoNY way “. Разбирайте го като път, като метод. В Пловдив ще сме на 22 юни дружно с Врачанската филхармония с диригент Христо Павлов, Йордан Тоновски трио и брилянтната цигуларка Зорница Иларионова. Подготвили сме както песни от новия ми албум, по този начин и музиката на Чарли Чаплин от „ Светлините на града “, Стинг, „ Бийтълс “, класики. Аранжиментите са безпределно забавни - на Ангел Заберски, Румен Тосков-Рупето, Васил Спасов и Христо Павлов. Направено е ужасно комбиниране и, имам вяра, феновете ще го оценят.
За пловдивската аудитория съм уверен - ще оцени, тъй като се познаваме чудесно
Толкова доста концерти имам в този град, че няма по какъв начин да ги изброя. И публиката постоянно е била способена, откровена. Нека заповяда на 22 юни от 20,30 часа.
- Казахте нов албум, той излезе на 30 април, който е и ваш рожден ден, и Световен ден на джаза. 3 в 1, както се споделя?
- Да, „ Love Songs vol.1” беше записан по време на пандемията. Маргарита ми подмятна, че при неналичието на концерти е идеалното време най-сетне да го направя. Отначало не утвърдих концепцията, само че след това си споделих - да, в действителност в този момент е точното време. Албумът е комбиниране от някои нови неща плюс респект към класиката от 20-те и 30-те години на предишния век, когато джазът в действителност е бил музиката и на любовта, и на забавата, на всичко. Може би това са най-силните му години.
Албумът ще може да бъде закупени на винил.
- Страхотно, винилът се радва още веднъж на известност, виждал съм в Лондон претъпкани магазини...
- Звукът е несравним. Да, с времето и доста слушания качеството на плочата се утежнява. Но несъмнено има сексапил и хората от ден на ден се завръщат към него.
- Имате куп участия в Пловдив, а какво друго ви свързва с този град?
- Приятелите. Много другари. Няма по какъв начин да ги изброя, тъй като ще се разсърдят мнозина, които ще не помни. Но няма по какъв начин да не загатна Стефан Костов-Тето, превъзходен музикант, с който имахме дългогодишно другарство. Бог да го елементарни!
Знаете ли, че първата ми галерия на картини също беше в Пловдив!
- Знаем за тази ваша пристрастеност, само че разкажете повече.
- Драскам от дете, само че едвам от 2004 година започнах са рисувам графики. Сядам, нормално откакто съм свирил или композирам. И тъй като нося с мен графики, правя подарък, художници ги видяха и ме насърчиха. Първата ми галерия беше в галерията на Здравко Попов в Пловдив. Покани сътрудници да видят. Бях огромен другар и с Кольо Карамфилов, за жалост, също мъртвец. Веднъж видя мои графики и ужасно хареса едната. Дори помня думите му:
Въобще не знаеш какво си направил, само че си постигнал нещо
Кольо доста ме насърчаваше да рисувам. Той пък имаше гений да пее, беше доста музикален. Та спомените от Пловдив са доста. Не единствено от града. С тези хора сме правели дружно изложения в „ Аполония “, невероятни времена.
- Имал сте и бизнес в Пловдив?
- О, да, забравих. Държах пиано бара на „ Новотела “ в годините, в които имаше взрив на тези заведения. Имах подобен и в София, и на морето. Но от дълго време не се занимавам. Ангажиращо е, бизнесът несъмнено пречеше на музиката. Разделих се с пиано питейните заведения. Исках да се съсредоточвам единствено върху музиката.
- Говорих неотдавна с ваши сътрудници, сякаш освен пиано питейните заведения, клубовете изобщо са на изгубване?
- Преди години в действителност беше много богато откъм оферти всяка вечер. Аз персонално съм пял най-често в „ Суинга “. Според мен има връщане на интереса към клубовете. Забелязвам нова вълна. Но самият аз заобикалям към този момент участия. Просто характерът на пространствата е подобен, че не ми разрешава да направя всичко съвършено, както желая. А не обичам да върша взаимни отстъпки. Затова избирам концерти. Разбира се, когато работата го изисква, върша изключения.
- Помните ли първите участия?
- Да, бяха в НДК. После в най-различни места обикаляхме с оркестъра на Вили Казасян, който тогава беше към Българска телевизия и радио. После остана единствено към БНР.
- Как в действителност се запалихте по джаза?
- И аз като множеството хлапета в тези години, израснал съм до Петте кьошета, започнах с рока. Но с по-леки групи като „ Йес “ и „ Дженезис “. Поетът Захари Петров, наш фамилен другар, обаче имаше невероятна сбирка от джаз. Даваше ми плочи.
Първо слушах чист инструментал
Едва след това прекосих към класици като Ал Жиро, Тони Бенет..Интересното е, че измежду първите не беше Синатра.
- Между другото, нервира ли ви от време на време прякорът „ Българския Синатра “?
- Измисли го още при започване на 90-те години Желяз Сагаев, фамозният публицист от вестник „ Поглед “. Другите медии го харесаха и започнаха да ме назовават по този метод. Не ме смущава. Името Васил Петров приказва задоволително.
- Вие сте се учили от Вили Казасян, а виждате ли млади реализатори в джаза, на които да подадете ръка?
- Поканен съм на тази „ Аполония “ да направя мастър клас за млади реализатори. Ще бъде същинско наслаждение. Дано повече млади артисти дойдат.
Маргарита го „ опитомява “ след плевел ергенски живот
От близо 10 години безконечният ерген на музиката е намерил дамата на живота - Маргарита. Красавицата се грижи и за професионалните му задания.
Годините на непрекъснати преследвания от последователки са забравени. Джазменът даже изпадал в смут и сменял хотелски стаи поради преследвачки. Но годините на бурни нощи от дълго време са забравени.
С Маргарита ги среща другар на концерт. Едва след две години се засичат на „ Аполония “ и там започва същински връзката им.
Въпросът за децата несъмнено е скучен на Маргарита и Васил, само че въпреки всичко го задаваме. „ Да, мислим по тематиката. Трябва да съвместим потребното с приятното “, майтапи се една от иконите на българската музика.
Среща духовните си учители в манастир
Васил Петров е надълбоко набожен човек. Негов другар го води преди години в Княжевския манастир при фамозния архимандрит Серафим Алексиев, чиито книги артистът стартира да чете с необикновено предпочитание. Близък е и с различен свещеник от манастира - отец Сергий (и двамата към този момент покойници). Последният му предлага да се кръсти при отец Иван, тогава духовник в църквата в Слатина. Прави го, въпреки и на по-зрели години. „ Музиката и вярата в Господ са надълбоко свързани “, уверен е Васил и се заканва да посети скоро Княжевския манастир, защото в последно време не е минавал натам.
Катери планини, хвърчи с джет в морето
Васил Петров е разпален алпинист от дребен. Катери Витоша с родителите си. Вече като артист му предлагат да прави извършения в планините. „ Полезни са доста за белите дробове, оттова и за специалността ми. Зареждат ме с въздух, с сила “, споделя джаз иконата на България.
„ Когато съм на концерт в Смолян да вземем за пример, постоянно катеря Снежанка. Имам си обичани направления, преди засичах времена.
Същото важи и за джаз феста в Банско. Пея ли там, върша обиколки на Пирин.
Когато нямам време за планина, върша извършения в Западния парк. Дори през вчерашния ден катерих една височина там и разпусках “, разкрива той.
Фен е и на морето, само че освен на гръцкото, както се загатва в някои публикации. „ Напротив, обичам си българското море, нищо че обикалям и в чужбина.
Имам ли концерт във Варна и Бургас, наложително върша разходки в морските градини.
Когато имах пиано бар в един от хотелите на Слънчев бряг, с другар карахме доста джетове. Всяка заран се качвахме и обикаляхме - Свети Влас, нос Емине, докъдето стига горивото “, споделя Васил Петров.
Да, впечатлен е и от Санторини, най-близкия вулканичен остров до България. „ Покани ме другар от Атина, който има къща там. Изкарахме ужасно “, спомня си джазменът..
- Васил Петров, ще ви забележим скоро в Пловдив, в летен спектакъл „ Бунарджика “, какво да чакат почитателите?
- О, сигурен съм, че ще се забавляват откровено. От Пловдив започва турнето ми предходната година. Сега стартира второ издание на „ SymphoNY way “. Разбирайте го като път, като метод. В Пловдив ще сме на 22 юни дружно с Врачанската филхармония с диригент Христо Павлов, Йордан Тоновски трио и брилянтната цигуларка Зорница Иларионова. Подготвили сме както песни от новия ми албум, по този начин и музиката на Чарли Чаплин от „ Светлините на града “, Стинг, „ Бийтълс “, класики. Аранжиментите са безпределно забавни - на Ангел Заберски, Румен Тосков-Рупето, Васил Спасов и Христо Павлов. Направено е ужасно комбиниране и, имам вяра, феновете ще го оценят.
За пловдивската аудитория съм уверен - ще оцени, тъй като се познаваме чудесно
Толкова доста концерти имам в този град, че няма по какъв начин да ги изброя. И публиката постоянно е била способена, откровена. Нека заповяда на 22 юни от 20,30 часа.
- Казахте нов албум, той излезе на 30 април, който е и ваш рожден ден, и Световен ден на джаза. 3 в 1, както се споделя?
- Да, „ Love Songs vol.1” беше записан по време на пандемията. Маргарита ми подмятна, че при неналичието на концерти е идеалното време най-сетне да го направя. Отначало не утвърдих концепцията, само че след това си споделих - да, в действителност в този момент е точното време. Албумът е комбиниране от някои нови неща плюс респект към класиката от 20-те и 30-те години на предишния век, когато джазът в действителност е бил музиката и на любовта, и на забавата, на всичко. Може би това са най-силните му години.
Албумът ще може да бъде закупени на винил.
- Страхотно, винилът се радва още веднъж на известност, виждал съм в Лондон претъпкани магазини...
- Звукът е несравним. Да, с времето и доста слушания качеството на плочата се утежнява. Но несъмнено има сексапил и хората от ден на ден се завръщат към него.
- Имате куп участия в Пловдив, а какво друго ви свързва с този град?
- Приятелите. Много другари. Няма по какъв начин да ги изброя, тъй като ще се разсърдят мнозина, които ще не помни. Но няма по какъв начин да не загатна Стефан Костов-Тето, превъзходен музикант, с който имахме дългогодишно другарство. Бог да го елементарни!
Знаете ли, че първата ми галерия на картини също беше в Пловдив!
- Знаем за тази ваша пристрастеност, само че разкажете повече.
- Драскам от дете, само че едвам от 2004 година започнах са рисувам графики. Сядам, нормално откакто съм свирил или композирам. И тъй като нося с мен графики, правя подарък, художници ги видяха и ме насърчиха. Първата ми галерия беше в галерията на Здравко Попов в Пловдив. Покани сътрудници да видят. Бях огромен другар и с Кольо Карамфилов, за жалост, също мъртвец. Веднъж видя мои графики и ужасно хареса едната. Дори помня думите му:
Въобще не знаеш какво си направил, само че си постигнал нещо
Кольо доста ме насърчаваше да рисувам. Той пък имаше гений да пее, беше доста музикален. Та спомените от Пловдив са доста. Не единствено от града. С тези хора сме правели дружно изложения в „ Аполония “, невероятни времена.
- Имал сте и бизнес в Пловдив?
- О, да, забравих. Държах пиано бара на „ Новотела “ в годините, в които имаше взрив на тези заведения. Имах подобен и в София, и на морето. Но от дълго време не се занимавам. Ангажиращо е, бизнесът несъмнено пречеше на музиката. Разделих се с пиано питейните заведения. Исках да се съсредоточвам единствено върху музиката.
- Говорих неотдавна с ваши сътрудници, сякаш освен пиано питейните заведения, клубовете изобщо са на изгубване?
- Преди години в действителност беше много богато откъм оферти всяка вечер. Аз персонално съм пял най-често в „ Суинга “. Според мен има връщане на интереса към клубовете. Забелязвам нова вълна. Но самият аз заобикалям към този момент участия. Просто характерът на пространствата е подобен, че не ми разрешава да направя всичко съвършено, както желая. А не обичам да върша взаимни отстъпки. Затова избирам концерти. Разбира се, когато работата го изисква, върша изключения.
- Помните ли първите участия?
- Да, бяха в НДК. После в най-различни места обикаляхме с оркестъра на Вили Казасян, който тогава беше към Българска телевизия и радио. После остана единствено към БНР.
- Как в действителност се запалихте по джаза?
- И аз като множеството хлапета в тези години, израснал съм до Петте кьошета, започнах с рока. Но с по-леки групи като „ Йес “ и „ Дженезис “. Поетът Захари Петров, наш фамилен другар, обаче имаше невероятна сбирка от джаз. Даваше ми плочи.
Първо слушах чист инструментал
Едва след това прекосих към класици като Ал Жиро, Тони Бенет..Интересното е, че измежду първите не беше Синатра.
- Между другото, нервира ли ви от време на време прякорът „ Българския Синатра “?
- Измисли го още при започване на 90-те години Желяз Сагаев, фамозният публицист от вестник „ Поглед “. Другите медии го харесаха и започнаха да ме назовават по този метод. Не ме смущава. Името Васил Петров приказва задоволително.
- Вие сте се учили от Вили Казасян, а виждате ли млади реализатори в джаза, на които да подадете ръка?
- Поканен съм на тази „ Аполония “ да направя мастър клас за млади реализатори. Ще бъде същинско наслаждение. Дано повече млади артисти дойдат.
Маргарита го „ опитомява “ след плевел ергенски живот
От близо 10 години безконечният ерген на музиката е намерил дамата на живота - Маргарита. Красавицата се грижи и за професионалните му задания.
Годините на непрекъснати преследвания от последователки са забравени. Джазменът даже изпадал в смут и сменял хотелски стаи поради преследвачки. Но годините на бурни нощи от дълго време са забравени.
С Маргарита ги среща другар на концерт. Едва след две години се засичат на „ Аполония “ и там започва същински връзката им.
Въпросът за децата несъмнено е скучен на Маргарита и Васил, само че въпреки всичко го задаваме. „ Да, мислим по тематиката. Трябва да съвместим потребното с приятното “, майтапи се една от иконите на българската музика.
Среща духовните си учители в манастир
Васил Петров е надълбоко набожен човек. Негов другар го води преди години в Княжевския манастир при фамозния архимандрит Серафим Алексиев, чиито книги артистът стартира да чете с необикновено предпочитание. Близък е и с различен свещеник от манастира - отец Сергий (и двамата към този момент покойници). Последният му предлага да се кръсти при отец Иван, тогава духовник в църквата в Слатина. Прави го, въпреки и на по-зрели години. „ Музиката и вярата в Господ са надълбоко свързани “, уверен е Васил и се заканва да посети скоро Княжевския манастир, защото в последно време не е минавал натам.
Катери планини, хвърчи с джет в морето
Васил Петров е разпален алпинист от дребен. Катери Витоша с родителите си. Вече като артист му предлагат да прави извършения в планините. „ Полезни са доста за белите дробове, оттова и за специалността ми. Зареждат ме с въздух, с сила “, споделя джаз иконата на България.
„ Когато съм на концерт в Смолян да вземем за пример, постоянно катеря Снежанка. Имам си обичани направления, преди засичах времена.
Същото важи и за джаз феста в Банско. Пея ли там, върша обиколки на Пирин.
Когато нямам време за планина, върша извършения в Западния парк. Дори през вчерашния ден катерих една височина там и разпусках “, разкрива той.
Фен е и на морето, само че освен на гръцкото, както се загатва в някои публикации. „ Напротив, обичам си българското море, нищо че обикалям и в чужбина.
Имам ли концерт във Варна и Бургас, наложително върша разходки в морските градини.
Когато имах пиано бар в един от хотелите на Слънчев бряг, с другар карахме доста джетове. Всяка заран се качвахме и обикаляхме - Свети Влас, нос Емине, докъдето стига горивото “, споделя Васил Петров.
Да, впечатлен е и от Санторини, най-близкия вулканичен остров до България. „ Покани ме другар от Атина, който има къща там. Изкарахме ужасно “, спомня си джазменът..
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ