Васил Петров е български поп и джаз певец, композитор и

Васил Петров е български поп и джаз артист, композитор и продуцент. Завършва Музикалната академия през 1990 година Мелодичният му богат баритон обгръща три октави. Той е измежду най-популярните и търсени реализатори. През 1994 година получава признанието на най-голямата музикална сцена у нас – фестивала „ Златен Орфей “, където печели оценки за шлагер на годината, албум на годината и артист на годината. Това бележи преломен миг в кариерата му и слага основата на сполучлив професионален път, който към този момент над три десетилетия продължава както в България, по този начин и зад граница. 
Прочетете още
Как е изглеждала малкия екран през 90-те, каква е била музиката и по какъв начин се е зародила чалгата, споделя емблематичният български джаз реализатор в изявление за TrafficNews . Българският Франк Синатра споделя какво мисли за музикалните формати като „ Гласът на България “ за симфоничните оркести, с които неговите концерти са още по-впечатляващи.

- Спомняте ли си първото ви телевизионно или медийно присъединяване?

 – Може би най-първото ми присъединяване беше в едно занимателно предаване по тогавашната национална телевизия. Не мога да си спомня името му. Беше телевизионна сесия на запис, на плейбек — по този начин наречените " телевизионни фотоси ". Стефан Мушатов беше режисьор. Имаше няколко студия, в които се снимаха всички продукции.

- Как възприемахте малкия екран тогава, каква е била по ваши мемоари?

 – Помня я като социалистическа. В началото на 90-те тя към момента не се беше освободила от предубеждения и комплекси. Въпреки това в нея работеха доста надарени хора като Хачо Бояджиев да вземем за пример. Първата ария, която записах, беше по плоча, донесена от чужбина от Васко Пармаков – финален шлагер на Джордж Дюк и Стенли Кларк. Захари Петров написа български текст със заглавие " Спитай ", а аз я записах и снимах. Това беше дискотечна, доста забавна ария и евентуално първата ми телевизионна сесия.

- Как се основава сполучлив медиен облик?

– Зависи. Има доста способи. Днес към този момент не е задоволително просто да се покажеш по малкия екран — значимо е какво показваш. Ще завладееш ли публиката и с какво — с нещо същинско или с нещо подправено? Има доста аспекти.

- Кое ви оказа помощ повече за създаване на облика, който сега е прочут на всички българи-  радиото или малкия екран?

– Не съм си правил равносметка, само че е несъмнено, че известността ми, както и на всеки реализатор, пристигна посредством медиите — малкия екран и радиото. Тогава радиото имаше огромно значение — всичко беше аудио. Днес без видео една ария е заникъде. Хората към момента слушат радио, само че не както преди. Някога една ария можеше да стане шлагер единствено по радиото.

- Имало ли е случаи, в които медиите са ви пречили?

– Не, не бих споделил. Но през 90-те снимането беше доста официално, без изключително въображение. Всичко беше стереотипно и без креативност.

- Какво се промени с появяването на музикалните малките екрани?

– Естествено, че настъпиха промени. Публиката стартира да следи профилирани канали, обичаните си реализатори и новите шлагери. Специализацията е нещо хубаво — канализира наличието и го прави по-ефективно.

- Какво мислите за музикалните риалити формати? Промениха ли нещо в българската музика?

– Не мисля, че оказаха съществено въздействие върху самата музика. Това са на първо място телевизионни шоута с ясно комерсиално предопределение. Дават се подправени, неизпълними обещания. Има хора, които станаха известни, само че това стана с помощта на личния им гений и труд след формата — не поради продуцентите.

- А какво мислите съответно за формати като „ Гласът на България “?

– Хубаво е, че се дават благоприятни условия на нови гении. Така можеш да забележиш някой, който другояче би останал прикрит. Имам свеж образец с Анна Ставрева — тя завоюва „ Евъргрийн фест “, на който бях жури, а след това стигна до финала на „ Гласът на България “. Много надарено и разностранно момиче. Поканих я да взе участие в мои концерти, в това число и на концерта ми в НДК през януари.

- Всъщност не ви виждаме постоянно в ролята на жури?

– Рядко го върша. Предпочитам да се концентрирам върху личната си кариера. Не е обичано занятие, тъй като всичко е субективно. В последна сметка публиката взема решение. Има хора, които са доста надарени, само че не съумяват да угодят на всички усети. Бих журирал, само че единствено епизодично.

- Каква роля изигра Ютуб и обществените мрежи за музиката?

– Полезни са. Интернет е прозорец към света. Социалните мрежи ни отвориха към интернационална аудитория. Разбира се, започнаха да излизат и негативите.

- Какво значение има БГ Радио и класациите му?

– Полезни са за музикалния бизнес. Взаимно си оказваме помощ. БГ Радио и други медии са постоянни сътрудници на мои концерти.

- Какво е мнението Ви за чалгата и чалга културата?

– Чалгата се появи непринудено или целеустремено при започване на 90-те. Тогава възбраните паднаха, хората бяха жадни за тази музика, нали знаете - неразрешеният плод е най-сладък. Нямаше ограничавания даже за джаза — аз тогава бях съвсем единственият, който намерено пееше джаз по медиите. Затова и бързо станах известен.

Чалгата пристигна с трапезните песни, които се видоизмениха. На хората им беше писнало от цензура и този вид музика стана известна – човек се отпусна да приказва нелепости, да пее нелепости, чисто първично развлечение, неконтролируемо. Българската чалга събра боклука от всички фолклори, направи странна примес, „ побългарена “ версия. Но това са естествени процеси.

Песента „ Радка Пиратка “ е добър образец и съгласно мен първата чалга ария — създателят ѝ я записва на подбив в домашно студио в  Бяла, раздава към 20-30 копия, а след това лавинообразно тя се популяризира. Без никаква реклама, песента доближи до 120 000 продадени копия — това е феномен. Много по-сериозни продукции не реализират подобен триумф.

- Как се е променяла музиката Ви през годините?

– Най-вече интерпретацията ми се е трансформирала. Трудно е да се самоанализирам, това е работа на публиката. Но съм останал правилен на усета си, а също по този начин обичам да опитвам. Пиша си текстове, върша друга музика, любопитен съм към новото. Последните години постоянно пътувам със симфонични оркестри – те са съвършени, тъй като могат да извършват всичко. Впечатляващо е.