Васил Панайтов: Твърде дълго чаках обаждане от „Левски“
Васил Панайотов се трансформира в любим на почитателите на „ Левски “ след единствено един сезон на стадион „ Георги Аспарухов “. Халфът влезе под кожата на другояче взискателните последователи със сърцатата си игра и непримиримия темперамент. Въпреки че бе измежду най-верните бойци на тогавашния треньор Делио Роси, юношата на клуба по този начин и не получи предложение за нов контракт. А за това упорстваха до последно почитателите. Тяхното мнение обаче не бе взето под въпрос и в този момент Панайотов е част от отбора на „ Черно море “. През годините той игра още за „ Берое “, „ Банско “, „ Пирин “ (Гоце Делчев) и “Волов “. Има и три тима зад граница – кипърският „ Агия Напа “ и полските „ Завиша “ и „ Стал “.
– Васко, направи своя дебют за „ Черно море “. Как се почувства в тези първи минути на „ Тича “?
– Да, веселя се, че към този момент дебютирах за „ Черно море “, а и още веднъж съм на терена. Имах потребност от игрова процедура, защото измина време от последния ми формален мач. Все още не съм в оптимална форма, само че от ден дневно усъвършенствам този аспект от играта и се надявам скоро да съм изцяло подготвен.
– След този мача с „ Берое “ (1:1) треньорът на отбора Илиан Илиев също призна, че към момента не си в нужната форма. Паузата за националите идва в съвършен миг за теб или това може да стане и по-рано?
– Мисля, че и преди този момент ще съм подготвен. Има време да наваксам. Старая се оптимално бързо да навляза във форма и да давам всичко от себе си в „ Черно море “. С всяка една подготовка усъвършенствам физическото си положение.
– Как се стигна до прекосяването ти при „ моряците “? Може би футболната общност очакваше да продължиш кариерата си в чужбина след мощните мачове през миналия сезон в „ Левски?
– Да, моето предпочитание също бе да продължа кариерата си в чужбина. Имах няколко оферти, само че не бяха преференциални за мен от чисто финансово отношение. Доста време изчаках както предложение от непознат клуб, по този начин и от някогашния ми тим „ Левски “. Дори малко скърбя, тъй като изгубих доста време, само че значимото е, че в този момент към този момент съм футболист на „ Черно море “.
– Ти към този момент си играл зад граница. Вярно ли е, че по време на престоя ти в Полша съотборниците са те наричали Гатузо?
– Да, по този начин е. По време на престоя ми в Полша съотборниците ми започнаха да ме назовават по този начин и да ме оприличават с Дженаро Гатузо. Но мисля, че съм надалеч от него. Иначе този прякор се придвижи и след това в България. На „ Герена “ също продължиха да ме назовават по този метод както съотборниците, по този начин и почитателите.
– А от кой огромен състезател си се учил?
– Много играчи проследявам, които играят на моята позиция. През годините съм следил редица футболисти, само че Лука Модрич е този, който най-вече одобрявам.
– Много родни играчи мечтаят да натрупат бързо мачове у нас и след това да заиграят в чужбина. Като човек, който е видял и двете страни на монетата, можеш ли да разкажеш малко повече за футбола зад граница. Може би не е чак толкоз елементарно, както множеството смятат…
– Така е, всеки български футболист мечтае да отиде в чужбина, само че там не е по никакъв начин елементарно. По-различно е. Гледат на теб по различен метод, тъй като за тях си чужденец. Задължен си да играеш на най-високо равнище и да даваш всичко от себе си. Място за оправдания нама. И равнището е по-високо, само че пък е предизвикателство да отидеш зад граница и да се опиташ да направиш кариера.
– Имал ли си сложни моменти, когато да ти е минавала концепцията да спреш с футбола?
– Имал съм сложни моменти, само че за прекъсване с футбола не съм мислил в никакъв случай. Просто при мен нещата постоянно се случват по сложния метод. Може би най-тежко ми бе, когато се върнах след първия ми престой в Полша и подписах с „ Берое “. Тогава не играех въобще и само упражнявах. За нито един състезател не е прелестно да стои в профил и да не получава късмет. Но в последна сметка и това мина, а в следствие се завърнах още веднъж в Полша преди да получа предлагането от „ Левски “, което бях чакал цялостен живот.
– Предполагам, като доста други родни играчи мечтаеш и ти да играеш за националния тим на България. Имал ли си диалози по тематиката с Петър Хубчев?
– Разбира се, всеки футболист желае да играе за родината си, а аз не върша изключение. За момента не съм имал диалози със селекционера Петър Хубчев. Всичко обаче зависи от мен. Ако играя мощно, може и да се случат нещата.
– Кой е треньорът, съдействал най-вече за твоето развиване?
– Много са. Всеки, с който съм работил, ме е научил на нещо – от детско-юношеския футбол до мъжете. Не желая да ги изреждам, тъй като може да пропусна някой. Не мога да не загатна обаче Викторио Павлов. Той ми беше ментор при юношите и ми даде път във футбола.
– Въпреки че още ти е рано, мислил ли си за треньорска кариера и водил ли си си мемоари, както вършат някои играчи?
– Да, постоянно си протоколирам тренировки и разнообразни способи, които ползват треньорите, при които съм работил. Но в действителност ми е рано и на този стадий не съм мислил по-задълбочено по тематиката. Сега съм се концентрирал върху представянето ми с екипа на „ Черно море “.
– Суеверен ли си и имаш ли някакъв по-странен обред, който изпълняваш преди всеки мач?
– Преди всеки дуел постоянно си обувам първо дясната обувка. Това е нещо, което върша още от юношеските години. Вярвам, че ми носи шанс щом стигнах дотук. Професионален футболист съм, сбъднах фантазията си да играя за обичания ми тим „ Левски “, а в този момент съм в „ Черно море “.
– Васко, направи своя дебют за „ Черно море “. Как се почувства в тези първи минути на „ Тича “?
– Да, веселя се, че към този момент дебютирах за „ Черно море “, а и още веднъж съм на терена. Имах потребност от игрова процедура, защото измина време от последния ми формален мач. Все още не съм в оптимална форма, само че от ден дневно усъвършенствам този аспект от играта и се надявам скоро да съм изцяло подготвен.
– След този мача с „ Берое “ (1:1) треньорът на отбора Илиан Илиев също призна, че към момента не си в нужната форма. Паузата за националите идва в съвършен миг за теб или това може да стане и по-рано?
– Мисля, че и преди този момент ще съм подготвен. Има време да наваксам. Старая се оптимално бързо да навляза във форма и да давам всичко от себе си в „ Черно море “. С всяка една подготовка усъвършенствам физическото си положение.
– Как се стигна до прекосяването ти при „ моряците “? Може би футболната общност очакваше да продължиш кариерата си в чужбина след мощните мачове през миналия сезон в „ Левски?
– Да, моето предпочитание също бе да продължа кариерата си в чужбина. Имах няколко оферти, само че не бяха преференциални за мен от чисто финансово отношение. Доста време изчаках както предложение от непознат клуб, по този начин и от някогашния ми тим „ Левски “. Дори малко скърбя, тъй като изгубих доста време, само че значимото е, че в този момент към този момент съм футболист на „ Черно море “.
– Ти към този момент си играл зад граница. Вярно ли е, че по време на престоя ти в Полша съотборниците са те наричали Гатузо?
– Да, по този начин е. По време на престоя ми в Полша съотборниците ми започнаха да ме назовават по този начин и да ме оприличават с Дженаро Гатузо. Но мисля, че съм надалеч от него. Иначе този прякор се придвижи и след това в България. На „ Герена “ също продължиха да ме назовават по този метод както съотборниците, по този начин и почитателите.
– А от кой огромен състезател си се учил?
– Много играчи проследявам, които играят на моята позиция. През годините съм следил редица футболисти, само че Лука Модрич е този, който най-вече одобрявам.
– Много родни играчи мечтаят да натрупат бързо мачове у нас и след това да заиграят в чужбина. Като човек, който е видял и двете страни на монетата, можеш ли да разкажеш малко повече за футбола зад граница. Може би не е чак толкоз елементарно, както множеството смятат…
– Така е, всеки български футболист мечтае да отиде в чужбина, само че там не е по никакъв начин елементарно. По-различно е. Гледат на теб по различен метод, тъй като за тях си чужденец. Задължен си да играеш на най-високо равнище и да даваш всичко от себе си. Място за оправдания нама. И равнището е по-високо, само че пък е предизвикателство да отидеш зад граница и да се опиташ да направиш кариера.
– Имал ли си сложни моменти, когато да ти е минавала концепцията да спреш с футбола?
– Имал съм сложни моменти, само че за прекъсване с футбола не съм мислил в никакъв случай. Просто при мен нещата постоянно се случват по сложния метод. Може би най-тежко ми бе, когато се върнах след първия ми престой в Полша и подписах с „ Берое “. Тогава не играех въобще и само упражнявах. За нито един състезател не е прелестно да стои в профил и да не получава късмет. Но в последна сметка и това мина, а в следствие се завърнах още веднъж в Полша преди да получа предлагането от „ Левски “, което бях чакал цялостен живот.
– Предполагам, като доста други родни играчи мечтаеш и ти да играеш за националния тим на България. Имал ли си диалози по тематиката с Петър Хубчев?
– Разбира се, всеки футболист желае да играе за родината си, а аз не върша изключение. За момента не съм имал диалози със селекционера Петър Хубчев. Всичко обаче зависи от мен. Ако играя мощно, може и да се случат нещата.
– Кой е треньорът, съдействал най-вече за твоето развиване?
– Много са. Всеки, с който съм работил, ме е научил на нещо – от детско-юношеския футбол до мъжете. Не желая да ги изреждам, тъй като може да пропусна някой. Не мога да не загатна обаче Викторио Павлов. Той ми беше ментор при юношите и ми даде път във футбола.
– Въпреки че още ти е рано, мислил ли си за треньорска кариера и водил ли си си мемоари, както вършат някои играчи?
– Да, постоянно си протоколирам тренировки и разнообразни способи, които ползват треньорите, при които съм работил. Но в действителност ми е рано и на този стадий не съм мислил по-задълбочено по тематиката. Сега съм се концентрирал върху представянето ми с екипа на „ Черно море “.
– Суеверен ли си и имаш ли някакъв по-странен обред, който изпълняваш преди всеки мач?
– Преди всеки дуел постоянно си обувам първо дясната обувка. Това е нещо, което върша още от юношеските години. Вярвам, че ми носи шанс щом стигнах дотук. Професионален футболист съм, сбъднах фантазията си да играя за обичания ми тим „ Левски “, а в този момент съм в „ Черно море “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ