Васил Панайотов гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Халфът

Васил Панайотов гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Халфът на Черно море игра и при двата триумфа на „ моряците “ против Левски в последните 10 дни. Първо отборът от Варна отстрани „ сините “ от шампионата за купата на България след дузпи, а по-късно реализира победа и в шампионата с 1:0. По подигравка на ориста през предишния сезон Панайотов бе част точно от състава на Левски, чийто младеж е.

- Здравей, Васко! Какво е чувството да излезеш против обичания си клуб Левски и да го елиминираш за купата на страната?

- Усещането е необичайно, не може да се изясни. Но пък е и прелестно, тъй като продължих в идващия стадий на Купата на България. Много съм благополучен, само че чувството е необичайно.

- Разочарован ли си от отношението на шефовете на „ синия “ клуб към теб?

- Не знам, може би има нотка на някакво отчаяние, само че аз виждам напред. Изживях доста хубава година в Левски. Резултатите не бяха положителни, само че страстта да играя за родния клуб, който ме е основал, бе страхотна.

- Коя е повода да си тръгнеш от „ Герена “?

- Първо диря аргументите в себе си. Може би чисто спортно-технически не съм бил подготвен да продължа да играя в този тим. Ръководството и тогавашният треньор взеха решение, че не съм необходим на тима. Във футбола няма място за мусене. Професионалистът гледа напред и обича да се развива.




- Факт е обаче, че направи мощен сезон, стана любим на публиката на Левски и някак си нищо не предвещаваше разлъка сред теб и „ сините “…

- Да, предвид на сезона и с това, че хората ме заобичаха. Спечелих обичта на хората, което е доста по-ценно. Все отново футболът е за хората и е прелестно, когато оценят това, което даваш на терена.

- Колко време чакаше да схванеш, че не си необходим на Левски? Кой ти заяви, че „ сините “ няма да ти предложат нов контракт? Как се разви цялата обстановка?

- Имах контракт за една година, играх, упражнявах и гледах да се възползвам от получените шансове. В Малта имахме диалог с господин Русев, само че там не бе правилно да се приказва за такива неща, въпреки всичко бяхме в предварителен развой. След това нямаше други диалози. Преди да стартира лятната подготовка ми оповестиха, че не съм необходим на тима и да си диря нов отбор. В това няма нищо неприятно. Гледам напред и постоянно съм положителен.

- Прекара една година под управлението на Делио Роси. Защо италианският експерт не съумя при престоя си в България?

- Лично моето мнение е, че тъй като бе доста надалеч от самите футболисти. Нямаше я връзката, а в съблекалнята бяхме българи, французи, англичани… Трябваше да намерим общ език, а Роси не говореше британски и връзката беше извънредно тежка. Може би това е една от аргументите, поради които не съумя. А може би и самият тим не сподели нужните футболни достолепия, с цел да реализираме триумф.

- Кое беше най-голямото ти отчаяние в сезона в Левски?

- Мисля, че за всички е ясно – финалът със Славия. Бяхме доста близко, на една крачка от взимането на купа, жадувана от почитателите, управлението и всеки обвързван с този клуб. За страдание загубихме финала. Наистина много тежък миг.


@@@



- Връщаш ли се към този дуел? Имаш ли пояснение по какъв начин се случи това?

- Често си припомням, тъй като атмосферата беше страхотна. През целия ден усещахме извънредно мощен заряд, само че на терена нещата са разнообразни. Мисля, че играхме сносно и имахме доста положения, само че просто шансът не беше на наша страна. А дузпите са лотария.

- Защо в българския футбол се залага на толкоз доста чужденци? Достатъчно качествени ли са и оказват помощ ли за израстването на най-популярния спорт у нас?

- Не знам за какво се залага. С доста сътрудници си приказваме и си задаваме този въпрос. Това е много болна тематика за нас, тъй като тук се усещаме като втора употреба и ни е доста мъчно да излезем от България в чужбина, откакто в родната ни страна ни мислят за втора употреба. Но не споделям, че всички чужденци са по-зле от нас. Има и много класни чужденци и в случай че множеството са такива, самите ние ще подвигаме класата около тях, ще имаме опция да излезем в чужбина и да играем в едни средноевропейски тимове. Но предвид на това, че към този момент в много отбори в България има чужденци… Не знам, нямам пояснение. Но пък българите сме с подобен нрав, че не се предаваме. Трудим се и си чакаме шанса.

- Така не изпускаме ли гениите от детско-юношеския футбол, които ставайки на 18-19 години няма къде да продължат кариерата си?

- Да, сигурно изпускаме много положителни футболисти, тъй като след юношите се сблъскваш с действителността при мъжкия футбол. Като видиш, че не разчитат на теб, а на чужденци, си казваш: „ Какво правех толкоз време? Защо упражнявах? “ Идва миг, в който нямаш тим. Но ние сме такава порода, че не се предаваме. Всеки желае да се потвърди и съумяваме. Но за жалост много положителни футболисти ги няма на картата, а може би щяха да имат добра кариера.



- Как се стигна до прехвърлянето ти в Черно море? Как те одобриха съотборниците, управлението?

- От самото начало господин Илиев направи контакт с мен и изяви предпочитание да съм в тима. Също по този начин и управлението на Черно море. Наистина се почувствах извънредно мечтан, а и открих схващане от тяхна страна, тъй като изчаквах и за чужбина. Показаха ми много положително отношение и се веселя, че съм тук. Съотборниците ме одобриха извънредно топло. Атмосферата в тима е страхотна, има много положителни футболисти, а от Жоро Илиев може да учиш нещо за футбола във всяка една секунда. Щастлив съм, че съм тук и желая да се развъртвам.

- Жоро Илиев ли е тарторът в съблекалнята?

- Със сигурност, демонстрира го и на терена. Много е хубаво да гледаш подобен човек. Той не остарява, цялостен експерт и всички взимаме образец от него.

- Каква цел си си сложил с отбора на „ моряците “?

- Да играем добър футбол, да заслужа мястото си в този тим и да влезем в шестицата. Там ще срещнем противници, против които и ние ще се развием като тим. И да стигнем допустимо най-далеч за купата на България, а за какво не и край.

- Как виждаш борбата за купата в шампионата тази година?

- Мисля, че и трите тима са много равностойни. Все отново предвид на това, че Лудогорец е водач в последните години в Първа лига, може би води с една крачка. Но Левски играе извънредно добре при новия треньор, набира скорост и ще бъде много оспорвано. Другия тим не го разясня, тъй като мисля, че се показва под равнището, което се чака.

- На какво се дължи хегемонията на Лудогорец и за какво съгласно теб сякаш „ дръпнаха ръчната “?

- Добра политика, страхотна инфраструктура с терени и база, школа, въпреки че не се разчита на нея, само че пък има класни чужденци, които в действителност подвигат равнището на футбола. Поне съгласно мен това са аргументите да са хегемон толкоз дълго време. Но виждаме, че тази година лъкатушат предвид на това, че много футболисти са от доста време там и може би към този момент се изчерпват за плана Лудогорец.

- Сега ще те върна при започване на твоята кариера. Юноша си на Левски – за какво не можа да пробиеш при мъжете тогава?

- Със сигурност поради спортно-технически качества. Не съм бил подготвен, не съм посочил нужното за Левски. Просто запретнах ръкави и си споделих, че започвам да работя, тъй като желая един ден да се върна. Като видиш от кое място си тръгваш и къде отиваш да се развиваш в „ джунглата “ е мъчно. Сещам се за доста хубави неща в школата на Левски и по-късно по какъв начин продължих да се развъртвам и да се трудя.

- Кои са треньорите, които са ти дали най-вече досега?

- Трябва да стартира с родния ми град Гоце Делчев и с първия ми треньор Димитър Киряков. Той ми е дал това, което всяко едно момче би трябвало да получи – желанието, любовта към футбола. След това прекосих в Благоевград, където би трябвало да благодаря на Георги Забунов и по-късно в школата на Левски на Викторио Павлов. Може би той ми даде тази пристрастеност и завист за победа. Като цяло в школата на Левски се гради подобен темперамент, че би трябвало да побеждаваш, а не да гледаш обратно и да мислиш за загуба.

- След Шумен, Пирин (Гоце Делчев) и Банско, подписа с кипърския Агия Напа. Как оценяваш престоя си на острова на Афродита?

- Доста добър интервал за мен в едно състезание, което по моя преценка е мощно. Играе се доста бърз и техничен футбол. Мисля, че там израснах най-вече чисто като човек и като темперамент. Преборих се с много компликации, тъй като въпреки всичко в чужбина е по-тежко. Прекарах един страховит интервал в Кипър и научих доста за футбола там.

- Обличал си екипа и на два полски клуба – Завиша (Бидгошч) и Стал (Мелец). Какво е равнището на клубния футбол в тази страна? Успя ли елементарно да се адаптираш?

- Футболът е на много високо равнище, като имаме поради, че всеки един мач, даже и от втора дивизия се предава по малкия екран. Всеки стадион е на топ равнище, инфраструктурата във футбола е неповторима. Но хората са много студени.



- Имаш и къс престой в Берое – какво не се получи и за какво записа единствено три срещи там?

- Нямам пояснение. Доста чудноват интервал за мен. Отидох с доста огромни упования и настройка. Явно с тогавашния старши треньор не сме се разбрали, не съм изпълнявал това, което би трябвало. Такъв човек съм, че не виждам обратно и не укорявам някого за моите несполуки във футбола. Гледам първо себе си и в случай че не се е получило, значи аз съм сбъркал някъде.

- Прави ми усещане, че постоянно търсиш виновността в себе си и не казваш нито една неприятна дума за треньори или за ръководители…

- Благодаря на моите родители, че съм подобен. Възпитан съм да съм положителен и първо да виждам в себе си. Като демонстрирам предпочитание, най-хубавото от себе си и че се развъртвам, а не заставам на едно място, все някъде хората ще го оценят и ще получа това, което заслужавам.

- Върху какво би трябвало да работиш?

- Върху много неща механически, може би и тактически. Съвкупност от много неща. Мисля, че всеки един футболист би трябвало да се учи всеки един ден, тъй като футболът се трансформира.

- В кой шампионат футболът най-вече ти подхожда и за какво?

- Като всички мои сътрудници мисля, че Висшата лига е най-силното състезание. Най-гледаното е. Харесвам футбола в Англия - там има пристрастеност, експедитивност, скорост, устойчивост.

- Националният тим на България записа доста положителни резултати в Лигата на нациите. Има ли място за теб в селекцията на Петър Хубчев? Мислил ли си по този въпрос?

- Всеки един футболист мисли за това, всеки желае да облече националната фланелка. Аз съм на мнение, че би трябвало да се трудя, да демонстрирам добра игра и в случай че селекционерът реши, че може да разчита и заслужавам да съм там, ще бъда извикан. Националният тим се показва извънредно добре и конкуренцията е много мощна. Всички футболисти демонстрират високо равнище и по тази причина националният тим се развива сега.

- А по какъв начин гледаш на конкуренцията в Черно море? Лесно ли ти беше да се пребориш за титулярно място?

- Не е елементарно, и тук има много футболисти на моята позиция. Аз все попадам в тимове с огромна конкуренция за моя пост. Но тя те прави по-силен и те кара да се развиваш. Мисля, че тук няма титуляри. Всеки един се раздава на тренировките и на мачовете. Затова ситуацията е толкоз добра и сме едно цяло.

-Кой е най-тежкият интервал в кариерата ти до момента?

- Когато бях в Банско, претърпях много тежък случай. По време на мач счупих крайник. Тогава беше най-тежкият ми интервал, тъй като в тези клубове няма положително възобновяване. Сам би трябвало да намериш къде да се оперираш, да схванеш какво да правиш по-късно. Това е един от най-трудните ми интервали.

- Тогава намерения ли си, че може да се разделиш с обичания си спорт? Кой беше до теб в този тежък интервал?

- Със сигурност ми е минавало през главата, само че в моя край сме малко инати и няма по какъв начин да се предадем. Моето семейство извънредно ме поддържа, непрекъснато е зад тила ми. Благодарен съм, че съм израснал в такова семейство.

- А кой е най-щастливият ти миг до момента?

- Много са, само че може би най-щастливият бе, че сбъднах една фантазия. След напускането ми на школата на Левски си споделих, че ще се върна и изпълних тази фантазия. Щастлив миг, тъй като видях, че положеният труд не е бил на вятъра и като съм споделил нещо, съм го извършил.




- Левски затворена страница ли е за теб в този момент?

- Не мисля, тъй като всеки един футболист, в случай че се показва добре, може да смени клуба. Трябва да демонстрирам положителни игри, без значение дали ще се върна там или ще отида на друго място. Футболът отваря порти.

- За какво мечтае Васил Панайотов?

- Мечтая за една запаметяваща се кариера. Мечтая моите родители да са горди с това, което съм направил, както и да се виждам в очите и да се приветствам постоянно с тези, с които съм работил. Всичко да е чисто и откровено, тъй като в днешно време тези взаимоотношения са най-важни.

- Какво не приемаш в хората?

- Лъжата. Когато хората приказват неща, които нямат нищо общо с истината. Аз съм човек на правилата. По-добре да си кажем истината в очите и да си стиснем ръцете, в сравнение с да се лъжем и да не можем да се гледаме.

- Какво обичаш да правиш в свободното си време?

- Обичам да съм с приятелката ми. Във Варна има страхотни места за разходка, вървим и на кино. Също обичам да съм със фамилията ми, тъй като са много надалеч от мен и избирам да съм с тях.

- Свикна ли с живота в морската столица?

- Да, привикнах. Доста хубав град. Преди бях идвал един-два пъти, само че в този момент като съм тук, знам, че Варна е извънредно хубав град. Има безусловно всичко, с цел да се чувстваш добре.

- Какво ще кажеш за край на нашия диалог?

- Благодаря за поканата и триумф на предаването! Бъдете живи и здрави! А почитателите на футбола да имат вяра повече в българското, тъй като българският футбол има бъдеще!