Васил Найденов споделя, че често на най-светлите християнски празници е

Васил Найденов споделя, че постоянно на най-светлите християнски празници е на работа, поради обстоятелството, че песните му, са най-подходящият декор за празници. В редките случаи, в които не е на работа, и той е на трапезата с най-скъпите на сърцето му хора. 

- Обичате ли да ядете яйца и козунак?
- Много обичам да хапвам яйца, а козунакът да е със стафиди. Преди години се правеха и домашни козунаци. Днес, за жалост, все по-рядко хората си месят у дома. Като човек, който години наред живее на колела и пътува от град на град по участия, не мога да кажа, че имам време да домакинствам.

При мен от години е по този начин, постоянно съм на работа в най-светлите за християните дни. Ако се случи да нямам задължения, съм с мои близки, с които се обичаме и почитаме. Общуването и срещите с другари са значими за мен – хем да се забележим, хем да слезем малко на земята. Скъпите на сърцето ми хора са малко и би трябвало да бъдат ценени.

- Усещали пи сте в миналото помощ свише?
- Много пъти съм усещал, че Господ ми е помагал. Не съм от тези борци, които непременно драпат да реализират резултати. Фактът, че толкоз години оставам жив, е помощ свише. Ще стана скоро на 75 години, а още имам аудитория, която желае да ме слуша. Оттук нататък мога единствено да кажа, че съм един същински благополучен човек.

- Откога сте набожен?
- Винаги съм вярвал и съм уважавал традициите, само че доста късно се кръстих – някъде след 30-ата ми годишнина. На церемонията присъстваше представителят от Българска национална телевизия Николай Колев. Отидохме с част от хората, с които работех по концерти, в Дряновския манастир и на затворени порти ми беше кръщенето. След известно време ми споделиха от хотела, където бях спал, че са ходили хора от Държавна сигурност да ревизират. Разпитвали от службите по кое време съм станал християнин, при кое отче... Уви, такива бяха времената тогава. Имаше даже донесение до ДО „ Музика " и до партийния секретар. В тези години се смяташе, че човек, които е харесван от младите и има въздействие върху тях, не трябва да си разрешава да влиза в черква. Не се съобразявах много-много с тези наложени от партията правила, само че те бяха действителност. Даже със златно кръстче на врата не беше допустимо да пееш по малкия екран...

- На 75 ще станете на 3 септември. Имате ли към този момент проекти за юбилея?
- Дай боже, да сме живи и здрави. Още нямам проекти за 3 септември. Преди дни имах присъединяване в Лондон и пътувах със аероплан. По време на полета никак не ми беше смешно (смее се). При турбуленция през главата ми нормално минават неприятни мисли- най-важното е, че оцелях, че съм здрав и не преставам да върша това, което е моя задача към този момент години наред, и че хората харесват работата ми. Може и да звучи банално, само че това, че публиката е пристигнала да ме гледа, ме задължава – без значение в каква форма се намирам. Винаги съм задължен да поставям най-много старания и да бъда натурален пред феновете. 

- „ Възможно ли е за рождения ви ден да извършите огромен концерт?
- Харесвам да работя в пиано питейни заведения и по-малки пространства, където се усещам по-близък с публиката. Там пея онлайн и скалъпвам всякога. Уютно и забавно ми е в такива заведения. Срещите ми с хората постоянно са доста същински, човешки и незабравими. Аз съм може би един от най-работещите реализатори и не мога да не благодаря за това на публиката, която идва на моите участия.

В огромните зали всичко е авансово изчислено, а има и много повече механика. През последните години ми прави усещане, че в нашето изкуство от ден на ден се доближаваме до така наречен зрелищност, само че се отдалечаваме от музикалната страна на нещата. За огромния концерт наложително идва на дневен ред въпросът какъв балет си наел, каква е мултимедията и така нататък Тази суетност доста от дълго време ми е непозната

- Как сте със здравето?
- Горе-долу всичко е под надзор. Имам алергия от възпитаник до ден сегашен. Явно с нея ще си и умра. Всяка година се обажда напролет. В момента от това съм пресипнал и гърлото ме боли, само че този факт не значи, че на присъединяване ми в Лондон преди дни съм пял неприятно. Организаторите бяха извънредно удовлетворени. Напълних залата и публиката беше щастлива. За мен всяко присъединяване е доказване пред хората. Никога няма гаранция, че ще те харесат и ще те поканят още веднъж. От години съм в играта и знам, че всякога би трябвало доста да се внимава. Човек по никакъв метод не трябва да се самозабравя, без значение какво е съумял да реализира. Добър си единствено с днешна дата.

- Случвало ли се е да изпеете ария за първи път и да усетите, че ще е шлагер?
- За някои песни съм си мислил, че ще станат известни, само че се е оказвало друго. Вкусът на музиканта и актьора е по-различен от този на публиката. Това си е напълно обикновено, не е някаква особеност. Случвало се е и напълно ненадейно за мен дадени песни да тръгнат доста бързо и да се харесат на хората. Нашата работа е групова, не е единствено на един човек. По принцип на артиста приписват плюсовете и надлежно минусите на дадена ария, само че аз съм част от екип. Винаги съм изтъквал, че съм имал шанса да работя с едни от най-талантливите композитори като Стефан Димитров, Митко Щерев, Тончо Русев и доста други, както и с най-хубавите поети – Михаил Белчев, непрежалимата Миряна Башева, Маргарита Петкова, Георги Константинов, Живко Колев... Важно е с какъв материал работиш. За страдание, в последно време виждам, че липсват хубави български песни.

- Бихте ли се доверили на млад композитор?
- При социализма беше доста мъчно да пробие млад композитор, а в този момент е противоположното. Разгащихме се, прекомерно освободени станахме като секс, държание, облекла и какво ли не. По малкия екран постоянно виждам по какъв начин дадени хора изясняват, че са страхотни композитори, а работата не е толкоз елементарна – няма какво да се лъжем. Може да си доста добър инструменталист и музикант, само че това не значи, че ще успееш да композираш, че песните ти ще се запеят и ще устоят във времето. Днес основаването на музика е променено. Използват се поголовно телефони, компютри – всичко е някак механизирано. Хората обаче си живеят със своите страсти и са подвластни на тях, а не на модата. Винаги съм казвал, че е по-добре да излезеш на сцената и да пееш подправено, с по-нисък звук, само че да имаш прочувствен заряд и филинг, които да стигнат до публиката, Ако направиш това като реализатор, неизбежно ще бъдеш заплатен. 

- Много задължения ли имате тази пролет?
- Имам задължения, само че датите и градовете ги знае импресариото ми Ивайло Манолов. Преди дни, както загатнах, се прибрах от Лондон, където изнесох концерт пред наши сънародници. Хората. пяха с мен и беше прелестно. Веднага след присъединяване уредниците ме поканиха в края на годината да направя още веднъж рецитал на същото място.

В британската столица посетихме и няколко клуба, като в единия години наред е ходил Елтън Джон. Доста пъти съм бил в този град, само че преди постоянно съм прекарвал свободното си време в хотела – почивал съм си и съм си пазел гласа. Сега обаче разгледах Лондон и се убедих с очите си, че е вселенски. На 25 май ще бъда в „ Арена София ” като посетител на премиите на БГ радио. През годините на два пъти съм гостувал на церемонията. Първият път беше в Благоевград, вторият - в зала 1 на НДК, където с Лили Иванова изпяхме „ Стари мой, приятелю ” и получихме оценката за БГ вдъхновители. На последните две издания отново бях поканен да вземам участие, само че не съумях да отида поради поети други задължения.

- Миналата година бяхте сюрпризиран от високите сметки за отопление, Сега по какъв начин ви се костват цените на услугите и продуктите?
- Не съм осведомен какъв брой тъкмо е в този момент сметката ми към „ Топлофикация ”. Шофьорът ми върви и заплаща. Токът и парното сигурно са увеличени. Страшното е, че са високи и цените в бакалиите, а още по-лошото е, че продуктите са некачествени – това го виждат и усещат всички. Българинът яде доста боклучави храни, за които заплаща солено. Това е същинско закононарушение към нацията. Стандартът в България е много по-нисък от този в други страни. При състояние че се повишават толкоз цените на всичко, производителите и търговците са длъжни да дават на хората по-добро качество.

Одобрявам, че някои, без значение от политическата им ориентираност, правеха протест на питателните вериги. В Германия потребителите са привикнали да получават качество, а в случай че го няма, на момента се реагира. Хубаво ще е българите да сме малко по взискателни към това, което ни се дава, а освен да мърморим между тях. Управляващите и институциите би трябвало да се потвърждават всеки ден на народа, да са правилни и да носят отговорност за дейностите си, да са на равнище в сферите, които управляват.

- Бихте ли взели участие в митинги?
- Да, естествено. Винаги съм го правил и ще изляза още веднъж, щом се постанова. Дълго време, когато ме канеха по малките екрани и радия, вместо да се популяризирам, не преставах да приказвам за пенсионирането на артистите, за изчезналия трудов стаж и така нататък Прибирайки се у дома след изявление, мои другари ми се смееха, че съм не запомнил да приказвам за себе си. 

Ето, неотдавна Мими Николова показа, че получава унизително дребна пенсия, което е позор за страната. Аз имам други материални благоприятни условия, само че това не значи, че когато давам изявление, би трябвало да изяснявам какъв брой съм популярен и така нататък Винаги съм бил взаимен с хората, които имат проблеми. Морално обвързване на всеки е да приказва по мъчителните тематики, щом има опция. Непрекъснатото говорене докара до пожизнени награди за някои представители на изкуството. За страдание обаче, останаха и такива, които не получиха нищо. Не всеки актьор може да работи дълбока напреднала възраст.

Професията ни е такава, че от време на време и на 30-40 години е допустимо да изпаднеш отвън борда. Случи ли се това, би трябвало да намериш метод по какъв начин да се прехранваш. Ако обаче си доста възрастен, няма по какъв начин да работиш друго. Някои сътрудници ми споделят, че няма аз да трансформира света, само че съм горделив, че не съм останал безучастен пред проблемите на хората. Човек е задължен да бъде и малко човеколюбец. Всички ние по трасето би трябвало да се опитваме да променяме даже и отчасти нещата.

- Вярвате ли в правораздавателната ни система? Очаквате ли обективни присъди за отговорните за гибелта на 12-годишната Сияна?
- Не може да се убиват деца с немарливостта на някой и капризите на различен – че се е надрусал, напил или каквото и да е. Ако страната вземе ограничения, евентуално доста ще се понижи процентът на жертвите от произшествия. Когато има наказания, човек ще се замисли дали да не е безупречен. Трябват правила и отговорност. Държавата не е лагер, а е строго проведен ред. Хората в институциите, които получават заплати, са длъжни да дадат на българина това, което той заслужава. Ако ли пък не ни се дават тези условия, сме длъжни да си ги извоюваме.

- Как си почивате най-пълноценно?
- Напоследък избирам да съм самичък. Много обичам хората, само че от време на време всеки човек се усеща сплескан физически и има потребност да е със себе си. Когато има други към мен, те изискват внимание. Нямам право да ги подценявам – това си е част от специалността. Случва се да съм на вечеря с другари, а непознати да дойдат да ме поздравят, да желаят да се снимаме и да поговорим. Сладка болежка е това, тип обич. На хората им е забавно да ме видят, да се срещнат с мен. Ако им откажеш, няма да си правилен с тези, които те изхранват.

- Когато сте самичък, не потъвате ли в тежки размишления?
- Тогава си давам най-точна равносметка кой съм, какво съм направил, заслужава ли си и така нататък Човек би трябвало от време на време да е малко повече лакомец и да се себеуважава. На пангара съм и хората малко или доста ни използват, само че отново те първи ще ни отблъснат, в случай че не ги задоволяваме или изпаднем отвън борда. Никога не ми е било фиксидея да бъда в играта, даже съм се учудвал на мои сътрудници, които желаят това непременно. Понякога Господ ти оказва помощ повече, когато не си чак толкоз закрепен в нещо, само че си достоверен по отношение на близките и по отношение на него – той има тази мощ.
Човек би трябвало доста да има вяра в помощта свише, тъй като в случай че е безбожен, сигурно няма да живее толкоз уютно и ще се усеща загубен.
Автор: Уикенд