Васил Ангелов е доайен и експерт с дългогодишен опит в

Васил Ангелов е доайен и специалист с дълготраен опит в туризма, извествен с развиването на туризма в региона на Благоевград и работата си като районен шеф на някогашния “Балкантурист ”. Той е измежду първите, които влизат в частния бизнес в туризма през 80-те години с частен ресторант.

Някои от неговите заслуги могат да се проследят през годините като за образец са първите гръцки туристи в Банско, строител на Австрийския хотел в Сандански (сегашния „ Интерхотел Сандански “), резервира да не се затвори Родопската теснолинейка в настоящия й тип.

Пред TravelNews споделя за провокации пред промишлеността, уроците от отминалия ред, стартирането на частната самодейност и дава своята позиция за настоящето положение на туризма в България. Собственик е на туристическа организация „ Оазис - А “ в Благоевград.

Какъв беше Вашият старт в туризма?

През 1970 година приключих в Свищов със компетентност “„ Социално дело ”, по-късно работих в санаториума в Сандански. Там базата и като цяло услугата въобще не беше добре развита и по тази причина работата ми беше доста потребна, тъй като ме научи по какъв начин се развива медицински туризъм. След като пристигна министърът на опазването на здравето на инспекция и сподели: “Ето по този начин се прави! ” Бяха впечатлени от работата ми и ме взеха през 75-та година като първия шеф на “Балкантурист ” за Пиринския регион. Реално преди този момент нямаше нищо. Нямаше жив екскурзиант, имаше единствено фантазии и упоритост. Ето, че тези фантазии са към този момент действителност и районите, които загатнах са развити и мечтани дестинации. След това към този момент като шеф записах втора компетентност във Варна - 3 години задочно учех „ Управление и организация на балнеотуризма ”.
Как се развива туризъм, където подобен не е имало?

Пиринският край е доста богат, дарен от Бога. Това е място с доста минерални води и с необикновен климат, с неповторима кухня, история и фолклор. Истината е, че ние занапред се учехме на туризъм - в региона имаше единствено един хотел “Ален мак ” в Благоевград. И въпреки всичко интерес имаше. Започнаха да идват туристи от Щутгарт, Германия. Посрещахме ги с керамични чаши на летище София, по-късно ги водихме в заведение в столицата. Постепенно започнаха да идват на няколко тура групи по 100 души, пиеха на стомах алено вино в роженския край и се любуваха на страхотните гледки. Там доста постоянно вечер се палеха и факли и на фона на луната, картината беше спираща дъха. След това отиваха в Банско, където започнахме да вършим първите пикници. Там ги посрещаха хайдути с прясно приготвени пържоли на камък. Типично ни посещаваха по-възрастни, само че добре непокътнати хора от Западна Европа, които желаеха да вкусят от нашия метод на живот и оставаха доста прелестно сюрпризирани. След това отиваха към летище Пловдив и се връщаха. Това бяха едни от първите ни турове в района. След това започнахме да посрещаме туристи от Ирландия, които въодушевиха основаването на по този начин наречения Австрийски хотел, в този момент прочут като „ Интерхотел Сандански “. Имал съм достойнството 10 години да давам отговор за него. Пет задгранични компании вложиха и го построиха. Първата копка беше на 24 март 1982 година и стана подготвен до края на 1983 година Работната ръка беше напълно наша, имаше единствено няколко отговорника от Австрия. Материалите също идваха от Австрия, от нас беше единствено циментът и мраморът. Имам доста благи мемоари, свързани с този план. Дори съумях да убедя управлението да пуснем хотела в употреба по-рано. Беше планувано да е деен от 31 януари 1984 година, само че започнахме работа още на Нова година, поради огромния интерес на гърците и македонците към България. След Австрийския хотел се захванах с механата в Рожен. Това беше една от първите частни начинания в България.
Какво е да стартираш един от първите частни бизнеси в туризма? Как управлявахте първото заведение?

При мен в действителност пристигна един от заместниците в Комитета по туризъм и ми сподели: “Ангелов, персонално Тодор Живков желае такива обекти, които са губещи, да се дадат на кадърни хора, с цел да ги подобрят. ” По това време имаше начинания от кмета на Мелник, той доста помагаше на културата и облагородяваше региона. Този край беше магнит за туристи съгласно мен и нямаше по какъв начин да откажа на подготвена кръчма в центъра на селото. Взех я, изпратих екипа си там и за нула време направиха чудеса! Повиках шеф, жена му я взех, тъй като е доста добра готвачка и още едно младо момче, което в този момент е притежател на собствен комплекс в Рожен. Цяла България се изреждаше да види какво е това знамение частната самодейност!
А какво в действителност се случи с ресторанта?

Той жънеше голям триумф. Даже се правеха в София туристически комплекси, където се представяха Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена и т. н. и действително задачата беше да демонстрират на столичани и туристи, какво се предлага. На нашия туристически комплекс пресъздадохме част от механата - в шатрата вкарахме кафе на плам със сладко от смокини, което приготвяхме домашно и показвахме по какъв начин се точат кори на ръка. Единствено в нашия обект влезе Тодор Живков тогава, т.е. налагахме достойнстовото на кухнята на Пиринския край, както и на фолклора. Доскоро механата още стоеше в самия център на Рожен, само че я събориха. Но традициите ѝ още живеят там. На входа на селото сега се намира комплекс “Рожена ”, като го стопанисва Благо, който беше младежът за всичко, той беше част от истинския ни екип. Сега предлага част от специалитетите, които правихме и тогава със същия непокътнат и достоверен усет.
Казвате, че сте съумели да превърнете кръчма “Рожен ” в един от най-интересните обекти в България! Как се реализира това в този момент? Всъщност по какъв начин тъкмо работеше " Балкантурист " и по какъв начин може да се съпостави с работата в туризма през днешния ден?

Ние доста обичаме края си, вярвахме в него и работихме старателно. Това е тайната. До тогава смятаха, че няма никакъв капацитет в Сандански и Банско като туристически дестинации. Повечето си споделяха “Сандански не е близо до летище, Банско никой не го е чувал ”, само че ето станаха нещата. Разликата сред “Балкантурист ” и настоящето състояние е огромна. Там равнището в действителност беше високо. Който учеше за сервитьор или туристически оператор, или какъвто и да е в бранша, в действителност получаваше едно висококачествено обучение, където се изучаваха всички специфики на специалността и това водеше до отлични резултати. Сега за някои от специалностите се мисли, че всеки може да ги прави и липсва почитание към този вид труд и затова към клиента. Монетата постоянно има две страни обаче. Частната самодейност кара човек да оцелее и да ражда артикул и качество.
Вие сте отворил и туристическа организация след измененията. С какви туристи работите и къде най-вече ги водите?

След измененията отворих туристическа организация “Оазис А ” в Благоевград. В момента имаме офиси в Благоевград, Сандански и Гоце Делчев. Приоритет ни беше Гърция 20 години. И до момента сме единственият оператор, който предлага екскурзии с наш превоз от април до септември непрестанно. Напоследък се насочихме и към нашето море и предлагаме към този момент и почивки в Китен, Равда, Слънчев бряг и други курорти. Освен това се фокусирахме доста и върху екскурзиите. Организираме учебни екскурзии през лятото, те несъмнено вървят доста добре и има огромно търсене. Истината е, че това, което е било атрактивно преди, си остава атрактивно и през днешния ден - пикници, групи измежду природата, фолклор. Стремим се да запазим такива типично балкански прекарвания и почтено казано - става страховит ваучър. И в Гърция, и в Истанбул сме правили сходни събирания и там ни е силата. Търсим да предложим особеното, тъй като ястие и хотел всеки може и самичък да си откри.
Кой в действителност е неизползваният капацитет на туризма ни?

Минералните води несъмнено! Има някои курорти, само че мога да кажа, че още нищо не е употребявано оптимално. Броят на минералните ни води са на второ място след Ирландия в света. Това е естествено знамение, което би трябвало да оценяваме и използваме повече. По отношение на балнеоложки услуги, има още доста какво да се направи. Има стъпки в посока културен туризъм, само че е доста малко. Например продължава да няма табели за съществени забележителности, като да вземем за пример за Перперикон. Каква туристическа страна сме, щом дори една табела не можем да сложим за културното си благосъстояние? А за развиването на градовете въобще не ми се приказва. Много малко предприемчиви кметове има. Повечето не се стараят да облагородяват местата си. В умозаключение, балнеоложкият туризъм има огромен запас и към този момент изоставаме в това направление. Културният туризъм също може да се употребява повече. В Гърция на всяко камъче има табела и история, а ние имаме такива благосъстояния, които тънат в съсипия и не се поддържат. А най-жалко е, че даже в планинския туризъм стартират да ни изпреварват прилежащите страни, което е неуместно, сравнявайки естествените ни запаси.
Каква би трябвало да е рекламата ни, с цел да се употребява този капацитет?

Рекламата на България ми е най-болната тематика! Как ще вършим туризъм без инвестиция в реклама. Турция и Гърция нямат нещо по-различно от нас, само че наливат такива колосални суми в реклама, тъй като това е значим бранш за тях и сполучливо се развиват като водачи в сферата. Тъжно е, че няма нищо за туризъм в стратегиите за възобновяване на страната, защото с изключение на, че секторът има голям капацитет, той разполага с доста предпоставки за доходи и за основаване на известност на страната. Трябва да се акцентират неповторимите ни качества, вместо всяка година да се прави еднотипна видео реклама.
Туризмът значително се е разгърнал като промишленост пред очите ви. Каква е вашата равносметка за толкоз години в бранша?

Мога да си дам равносметка, че през годините все съм търсил истинското и по какъв начин мога да го съчетая с българското. Откакто се помня съм в туризма. Благодаря на Господ, че ми е дал опция да пребивавам тук и да се докосна до красивия Пирински край! Доволен съм, че съм имал удоволствието да стартира тази не всеки път лека работа и признателен, че точно специалността ми доставя най-голямо задоволство и до ден сегашен. Живея с туризъм и кръвта ми е туризъм!