,fit(1920:897)&format=webp)
„Ден 1“ или защо мантрата на Amazon за първоначалната амбиция винаги работи
Вашите вярвания не са непоклатими истини. Те са принадлежности. И това разграничаване може да промени всичко.
Нир Еял, създател на новия бестселър на The New York Times Beyond Belief стига до това просветление след свое лично прекарване.
Прекарва пет години в писането на Indistractable (щателно управление за ръководство на вниманието), след което телефонът му стартира да звъни с позвънявания от читатели, усвоили всяка дума, само че без да могат да приложат нищо на процедура, споделя FastCompany.
Поведение, изгода, разбиране
Знаем какво да вършим, твърди Еял.
В ерата на Claude и 24-часовия достъп до всевъзможни вероятни наръчници информацията към този момент не е спънка. „ Можеш да знаеш тъкмо какво да правиш, да искаш да извлечеш изгода от това и въпреки всичко да не го направиш “, споделя той и се аргументира: „ Това, което липсва, е убеждението “.
Убежденията, изяснява деликатно Еял, не са като обстоятелствата или вярата. Фактът е справедлив и неизменим. Например, Земята не е плоска, без значение в какво вярвате. Вярата не изисква доказателства и рядко се трансформира.
Но убежденията заемат плодородната среда: те са отворени за преразглеждане въз основа на доказателства. Именно тази еластичност ги прави толкоз мощни.
„ Убежденията са принадлежности, а не истини. И сходно на дърводелец, който употребява единствено чук, тъй като в миналото е работил доста добре с него, ние носим със себе си ограничаващи убеждения, които са ни защитавали в даден миг, само че към този момент не ни служат “, добавя той.
За корпоративните водачи следствията са незабавни.
Еял показва мантрата на Amazon „ Ден 1 “ като майсторски урок по създаване на организационни убеждения. Служителите на всяко равнище се предизвикват да работят по този начин, като че ли постоянно е първият ден на компанията: с борбеност, схващане и упоритост.
Дали в Amazon в действителност е първият ден? Разбира се, че не. Но това няма значение. „ Културата е кодифицирано разбиране. И когато едно разбиране е изразимо и споделено, то дефинира държанието в мащаб “, добавя Еял.
Обратното също е правилно. Ограничаващото разбиране („ още един елементарен ден в офиса “) подкопава мотивацията и затвърждава посредствеността.
„ Нашите убеждения дефинират това, което сме способни да забележим “, споделя Еял. Той твърди, че бизнесмените имат това, което откривателите назовават „ предприемаческа зоркост “. Те могат да виждат благоприятни условия, около които другите просто минават, не тъй като са по-умни, а тъй като имат вяра, че опцията съществува.
Увереността в ерата на изкуствения разсъдък
Тъй като изкуственият разсъдък форсира когнитивните промени във всички браншове, концепцията на Еял придобива особена новост.
Попитан дали човешките качества като въображение, вътрешен глас и креативно вдишване на риск могат да бъдат автоматизирани, отговорът му изцяло преформулира въпроса.
„ Във времена на бързи промени вярванията стават вашето кормило. Начинът, по който вярвате, че изкуственият разсъдък ще ви засегне, ще промени това, което вършиме с него. “
Ако водачите подходят към изкуствения разсъдък като към опасност (например, дестабилизиращ фактор, сходен на Терминатора), е доста по-малко евентуално да го употребяват дейно. Но в случай че го одобряват като уголемение на човешките качества, самото поверие се трансформира в конкурентно преимущество.
За водачите, които би трябвало да се оправят с несигурността, главното обръщение в книгата на Еял е по едно и също време освобождаващо и изискващо: Вие сте архитектите на вашите вярвания. Това не е семпла концепция. Това е цялата игра.
Нир Еял, създател на новия бестселър на The New York Times Beyond Belief стига до това просветление след свое лично прекарване.
Прекарва пет години в писането на Indistractable (щателно управление за ръководство на вниманието), след което телефонът му стартира да звъни с позвънявания от читатели, усвоили всяка дума, само че без да могат да приложат нищо на процедура, споделя FastCompany.
Поведение, изгода, разбиране Знаем какво да вършим, твърди Еял.
В ерата на Claude и 24-часовия достъп до всевъзможни вероятни наръчници информацията към този момент не е спънка. „ Можеш да знаеш тъкмо какво да правиш, да искаш да извлечеш изгода от това и въпреки всичко да не го направиш “, споделя той и се аргументира: „ Това, което липсва, е убеждението “.
Убежденията, изяснява деликатно Еял, не са като обстоятелствата или вярата. Фактът е справедлив и неизменим. Например, Земята не е плоска, без значение в какво вярвате. Вярата не изисква доказателства и рядко се трансформира.
Но убежденията заемат плодородната среда: те са отворени за преразглеждане въз основа на доказателства. Именно тази еластичност ги прави толкоз мощни.
„ Убежденията са принадлежности, а не истини. И сходно на дърводелец, който употребява единствено чук, тъй като в миналото е работил доста добре с него, ние носим със себе си ограничаващи убеждения, които са ни защитавали в даден миг, само че към този момент не ни служат “, добавя той.
За корпоративните водачи следствията са незабавни.
Еял показва мантрата на Amazon „ Ден 1 “ като майсторски урок по създаване на организационни убеждения. Служителите на всяко равнище се предизвикват да работят по този начин, като че ли постоянно е първият ден на компанията: с борбеност, схващане и упоритост.
Дали в Amazon в действителност е първият ден? Разбира се, че не. Но това няма значение. „ Културата е кодифицирано разбиране. И когато едно разбиране е изразимо и споделено, то дефинира държанието в мащаб “, добавя Еял.
Обратното също е правилно. Ограничаващото разбиране („ още един елементарен ден в офиса “) подкопава мотивацията и затвърждава посредствеността.
„ Нашите убеждения дефинират това, което сме способни да забележим “, споделя Еял. Той твърди, че бизнесмените имат това, което откривателите назовават „ предприемаческа зоркост “. Те могат да виждат благоприятни условия, около които другите просто минават, не тъй като са по-умни, а тъй като имат вяра, че опцията съществува.
Увереността в ерата на изкуствения разсъдък
Тъй като изкуственият разсъдък форсира когнитивните промени във всички браншове, концепцията на Еял придобива особена новост.
Попитан дали човешките качества като въображение, вътрешен глас и креативно вдишване на риск могат да бъдат автоматизирани, отговорът му изцяло преформулира въпроса.
„ Във времена на бързи промени вярванията стават вашето кормило. Начинът, по който вярвате, че изкуственият разсъдък ще ви засегне, ще промени това, което вършиме с него. “
Ако водачите подходят към изкуствения разсъдък като към опасност (например, дестабилизиращ фактор, сходен на Терминатора), е доста по-малко евентуално да го употребяват дейно. Но в случай че го одобряват като уголемение на човешките качества, самото поверие се трансформира в конкурентно преимущество.
За водачите, които би трябвало да се оправят с несигурността, главното обръщение в книгата на Еял е по едно и също време освобождаващо и изискващо: Вие сте архитектите на вашите вярвания. Това не е семпла концепция. Това е цялата игра.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ