Вашингтон се нуждае от финал в УкрайнаУважаеми читатели,Поглед инфо препечатва

...
Вашингтон се нуждае от финал в УкрайнаУважаеми читатели,Поглед инфо препечатва
Коментари Харесай

Foreign Affairs: Неспечелимата война

Вашингтон се нуждае от край в Украйна

Уважаеми читатели,

Поглед инфо препечатва тази публикация освен тъй като съставлява като цяло сериозен разбор на разгорялата се рецесия в Украйна.

Не и тъй като създателят й има задълбочени знания и дълготраен интерес към тематиката. Самюел Чарап е старши политически откривател /Senior Political Scientist/ в RAND Corporation и съавтор на книгата Everyone Loses: The Ukraine Crisis and the Ruinous Contest for Post-Soviet Eurasia. /Всички губят: Украинската рецесия и разрушителното съревнование за постсъветска Евразия/. Бил е и в екипа за политическо обмисляне на Държавния департамент на Съединени американски щати по време на администрацията на Обама.

Главното, по наше мнение, е че измежду морето от гласове на американски /и европейски/ „ ястреби “, подготвени да разпалват войната „ колкото е належащо “ и да я водят „ до последния украинец “, се дава естрада на по-разумни и трезви гласове, показващи невъзможността на победа на Украйна /и Запада/ и безсмислието на по-нататъшните военни дейности. И то не къде да е, а в авторитетното, към този момент над 100-годишно мейнстриймно списание Foreign Affairs, което през цялата си история е било „ на една педя разстояние “ от Държавния департамент на Съединени американски щати.

Дали това не е начало на вразумяването на американските елити? Много се надяваме, че краят на трагичното опълчване измежду славянските ни братя, инспирирано от Запада, наближава. И „ Поглед-инфо “ ще продължи да прави всичко по силите си, за настъпването на този край.

                                             От редакцията на

Нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 година беше миг на изясненост за Съединените щати и техните съдружници. Пред тях стоеше незабавна задача: да оказват помощ на Украйна в противодействието на съветската експанзия и да санкционират Москва за нейните провинения. Въпреки че реакцията на Запада беше ясна през цялото време, задачата – краят на тази война – беше неразбираема.

Тази неизясненост е по-скоро характерност, в сравнение с неточност на политиката на Съединени американски щати. Както сподели съветникът по националната сигурност Джейк Съливан през юни 2022 година, „ Всъщност се въздържахме да излагаме това, което виждаме като последна игра... Фокусирахме се върху това, което можем да създадем през днешния ден, на следващия ден, идната седмица, с цел да укрепим позицията на украинците до оптималната допустима степен, първо на бойното поле и по-късно на масата за договаряния. “

Този метод имаше смисъл в първите месеци на спора. В този миг траекторията на войната надалеч не беше ясна. Украинският президент Володимир Зеленскивсе още говореше за готовността си да се срещне с съветския си сътрудник Владимир Путин, а Западът към момента не беше снабдил Киев със комплицирани наземни ракетни системи, да не приказваме за танкове и ракети с огромен обхват, както прави през днешния ден.

Плюс това, за Съединените щати постоянно ще бъде мъчно да приказват за възгледите си по отношение на задачата на война, която техните сили не водят. Украинците са тези, които умират за страната си, тъй че в последна сметка те би трябвало да решат по кое време да спрат - без значение какво може да желае Вашингтон.

Но в този момент е време Съединените щати да разработят визия за това по какъв начин ще свърши войната. Петнадесет месеца борби демонстрираха ясно, че нито една от страните няма потенциала – даже с външна помощ – да реализира решителна военна победа над другата. Независимо какъв брой територия могат да освободят украинските сили, Русия ще резервира способността да съставлява непрекъсната опасност за Украйна. Украинската войска също ще има потенциала да изложи на риск всички региони на страната, окупирани от съветските сили - и да наложи разноски за обезпечаването на военни и цивилни цели в самата Русия.

Тези фактори биха могли да доведат до унищожителен, дълготраен спор, който не води до финален резултат. Така Съединените щати и техните съдружници са изправени пред избор по отношение на бъдещата си тактика. Те биха могли да стартират да се пробват да насочат войната към край посредством договаряния през идващите месеци. Или биха могли да го създадат след години.

Ако решат да изчакат, основите на спора евентуално ще бъдат същите, само че цената на войната - човешки, финансови и други - ще се е умножила. Ефективната тактика за това, което се трансформира в най-сериозната интернационална рецесия от най-малко едно потомство, затова изисква Съединените щати и техните съдружници да изместят фокуса си и да стартират да улесняват и доближават края на играта.

НА КАКВО НЕ ПРИЛИЧА ПОБЕДАТА

Към края на май украинските военни бяха на прага на провеждането на забележителна контранастъпление. След триумфите на Киев в две по-ранни интервенции през есента на 2022 година и поради като цяло непредсказуемия темперамент на този спор, сигурно е допустимо контранастъплението да докара до обилни облаги.

Вниманието на западните политици е ориентирано главно към даването на военна техника, разследващи данни и образование, нужни, с цел да се случи това. С толкоз доста видимо придвижване на бойното поле, някои биха могли да възразят, че в този момент не е моментът Западът да стартира полемики за края на играта. В последна сметка задачата да се даде късмет на украинците за сполучлива настъпателна акция към този момент напряга ресурсите на западните държавни управления. Но даже и да върви добре, контранастъплението няма да докара до решителен боен резултат. Наистина, даже огромно придвижване на фронтовата линия не е наложително да постави завършек на спора.

По-общо казано, междудържавните войни нормално не завършват, когато силите на едната страна са изтласкани оттатък избрана точка на картата. С други думи, териториалното завоюване - или наново завоюване - единствено по себе си не е форма на преустановяване на войната. Същото евентуално ще бъде правилно и в Украйна: даже в случай че Киев реализира триумф надхвърлящ и най-невероятните упования и принуди съветските войски да се отдръпват до интернационално приетата граница, Москва не е наложително да спре да се бие.

Но малко на брой на Запад чакат подобен резултат в даден миг, камо ли в близко бъдеще. Вместо това, оптимистичните упования за идващите месеци са, че украинците ще реализиран някои облаги на юг, може би да си върнат елементи от районите Запорожие и Херсон или ще отхвърлен съветското нахлуване на изток.

Тези евентуални облаги биха били значими и сигурно са желателни. По-малко украинци ще бъдат подложени на съветската окупация. Киев може да си върне контрола върху съществени стопански активи, като Запорожката атомна електроцентрала, най-голямата в Европа. А Русия щеше да претърпи още един удар върху военния си потенциал и световния си авторитет, в допълнение повишавайки цената на това, което беше стратегическа злополука за Москва.

Надеждата в западните столици е, че триумфите на Киев на бойното поле ще принудят Путин да седне на масата за договаряния. И е допустимо още един тактически крах да понижи оптимизма на Москва за продължение на борбите. Но както загубата на териториален надзор не значи загуба на войната, по този начин и не води безусловно до политически отстъпки.

Путин би могъл да разгласи нов кръг от готовност, да ускори акцията си за бомбардировки над градовете в Украйна или просто да задържи линията, уверен, че времето ще работи за него и против Украйна. Той може да продължи да се бори, даже в случай че мисли, че ще загуби. Други страни са избрали да продължат да се бият, макар че признават неизбежността на провалянето: помислете да вземем за пример за Германия през Първата международна война. Накратко, облагите на бойното поле сами по себе си няма да доведат безусловно до завършек на войната.

МИСИЯТА НЕВЪЗМОЖНА?

След повече от година борби евентуалната посока на тази война излиза на фокус. Местоположението на фронтовата линия е значима част от този пъзел, само че надалеч не е най-важната. Вместо това основните аспекти на този спор са два: непрекъснатата опасност, която двете страни ще съставляват една за друга, и неуреденият спор за областите на Украйна, които Русия твърди, че анексира. Те евентуално ще останат закрепени за нея най-малко за доста години напред.

Украйна построи впечатляваща бойна мощ с външната помощ на стойност доста десетки милиарди долари, обстойно образование и разследваща поддръжка от Запада. Украинските въоръжени сили ще могат да държат под риск всички региони под съветска окупация. Освен това Киев ще резервира способността да нанася удари върху самата Русия, както показва поредно през последната година.

Разбира се, съветската войска също ще има потенциала да заплаши украинската сигурност. Въпреки че нейните въоръжени сили претърпяха обилни жертви и загуби на съоръжение, които ще лишават години, с цел да се възстановят, те към момента са страхотни. И както те показват всекидневно, даже в настоящето си положение, те могат да причинят забележителна гибел и опустошения както за украинските военни сили, по този начин и за цивилни. Кампанията за заличаване на електропреносната мрежа на Украйна може да е пропаднала, само че Москва ще резервира способността си да нанася съществени удари по градовете на Украйна когато и да е, употребявайки въздушна мощност, наземни средства и оръжия за изстрелване по море.

С други думи, без значение къде е фронтовата линия, Русия и Украйна ще имат способността да съставляват непрекъсната опасност една за друга. Но доказателствата от миналата година демонстрират, че нито имат, нито ще имат потенциала да реализират решителна победа – в случай че приемем, несъмнено, че Русия не прибягва до оръжия за всеобщо заличаване (и даже това може да не обезпечи победа).

В началото на 2022 година, когато нейните сили бяха в доста по-добра форма, Русия не можеше да поеме надзор над Киев или да смъкна демократично определеното украинско държавно управление. На този стадий наподобява, че съветската войска даже не е в положение да превземе всички области на Украйна, които Москва твърди, че са нейни. През ноември предходната година украинците принудиха руснаците да се отдръпват на източния бряг на река Днепър в региона на Херсон.

Днес съветските военни не са в положение да преминат реката, с цел да завземат останалата част от Херсонска и Запорожка област. Неговият опит през януари да настъпи на север в равнините на региона на Донецк покрай Угледар – надалеч по-малко натоварваща атака от прекосяването на река – приключи с доста загуби за руснаците.

Украинската войска в това време се опълчи на упованията и може да продължи да го прави. Но има обилни спънки пред постигането на по-нататъшен прогрес на място. Руските сили са мощно окопани на най-вероятната ос на нахлуване на юг. Сателитни изображения с отворен код демонстрират, че те са основали многопластова физическа отбрана - нови окопи, бариери срещу бронираната техника, трудности и оборудвани блиндажи и защитни уреди по цялата фронтова линия, които ще се окажат предизвикателство за всеки опит за пробив.

Мобилизацията, оповестена от Путин предходната есен, облекчи проблемите с човешката мощ, които по-рано разрешиха на Украйна да напредне в района на Харков, където едва предпазените линии на Русия бяха уязвими за изненадваща офанзива. А украинската войска значително не е тествана в нападателни акции, които изискват консолидиране на разнообразни качества.

Освен това претърпя обилни загуби по време на войната, напоследък - в борбата за Бахмут, дребен град в Донецка област. Киев също е изправен пред дефицит на сериозни муниции, в това число за артилерия и противовъздушна защита, а смесицата от западно съоръжение, което получи, натовари ресурсите за поддръжка и образование.

Тези ограничавания и от двете страни мощно подсказват, че нито една от тях няма да реализира декларираните си териториални цели с военни средства през идващите месеци или даже години. За Украйна задачата е пределно ясна: Киев желае надзор над цялата си интернационално приета територия, която включва и Крим, и частите от Донбас, които Русия окупира от 2014 година

Позицията на Русия не е толкоз безапелационна, защото Москва поддържа неизясненост по отношение на местоположението на границите на две от петте украински области, които твърди, че е анексирала: Запорожие и Херсон. Независимо от тази неизясненост, най-важното е, че нито Украйна, нито Русия евентуално ще съумеят да открият надзор над това, което считат за своя територия. (Това не значи, че на претенциите на двете страни би трябвало да се признае идентична легитимност. Но явната нелегитимност на съветската позиция наподобява не възпира Москва да я задържи.)

Казано по различен метод, войната ще завърши без разрешаване на териториалния спор. Или Русия, или Украйна, или по-вероятно и двете, ще би трябвало да се задоволят с де факто линия на надзор, която нито една от двете не признава за интернационална граница.

ЗАПОЧВА ЕДНА ВЕЧНА ВОЙНА

Тези значително неизменими фактори биха могли да доведат до продължителна гореща война сред Русия и Украйна. Всъщност историята демонстрира, че това е най-вероятният резултат. Проучване на Центъра за стратегически и интернационалните проучвания, употребяващо данни от 1946 до 2021 година, събрани от университета в Упсала, откри, че 26 % от междудържавните войни приключват за по-малко от месец, а други 25 % в границите на една година. Но изследването също по този начин откри, че „ когато междудържавните войни не престават повече от една година, те не престават приблизително над десетилетие “.

Дори тези, които не престават по-малко от 10 години, могат да бъдат извънредно разрушителни. Войната сред Иран и Ирак, да вземем за пример, продължи съвсем осем години, от 1980 до 1988 година, и докара до съвсем половин милион бойни жертви и почти толкоз доста ранени. След всичките си жертви, Украйна заслужава да избегне сходна орис.

Една дълга война сред Русия и Украйна също ще бъде доста проблематична за Съединените щати и техните съдружници, както демонстрира скорошно изследване на RAND, на което съм съавтор дружно с политолога Миранда Прибе. Продължителният спор би запазил риска от допустима ескалация - или до съветска нуклеарна приложимост, или до война Русия- НАТО— на настоящето си нараснало равнище.

Украйна ще бъде на съвсем цялостна икономическа и военна поддръжка от Запада, което в последна сметка ще докара до бюджетни провокации за западните страни и проблеми с готовността за техните армии. Глобалните стопански последствия от войната, в това число неустойчивостта на цените на зърното и силата, ще продължат. Съединените щати няма да могат да съсредоточат ресурсите си върху други цели и съветската взаимозависимост от Китай ще се задълбочи. Въпреки че една дълга война би отслабила в допълнение Русия, тази допустима изгода напълно не надвишава тези разноски.

Докато западните държавни управления би трябвало да продължат да вършат всичко по силите си, с цел да оказват помощ на Украйна да се приготви за контранастъпление, те също би трябвало да одобряват тактика за преустановяване на войната – визия за края на играта, който е достоверен при тези надалеч от идеалните условия. Тъй като решителна военна победа е доста малко евентуална, избрани крайни игри към този момент не са правдоподобни.

Предвид продължаващите фундаментални разлики сред Москва и Киев по съществени въпроси като границите, както и мощните недоволства след толкоз доста жертви и цивилни смъртни случаи, кротичък контракт или всеобхватно политическо съглашение, което възстановява връзките сред Русия и Украйна, също наподобява невероятно. Двете страни ще бъдат врагове дълго след края на горещата война.

За западните държавни управления и Киев прекратяването на войната без никакви договаряния може да наподобява за предпочитане пред диалозите с представители на държавно управление, което е направило неуместен акт на експанзия и военни закононарушения. Но междудържавните войни, които са достигнали това равнище на активност, не са склонни просто да изчезнат без договаряния.

Ако войната продължи, също по този начин ще бъде извънредно мъчно тя да се трансформира назад в локализиран спор с ниска активност като този, който се организира в Донбас от 2014 до 2022 година През този интервал войната имаше релативно минимално влияние върху живота отвън конфликтната зона в Украйна. Самата дължина на настоящата фронтова линия (над 600 мили), ударите по градове и други цели надалеч оттатък линията и протичащата готовност в двете страни (частична в Русия, цялостна в Украйна) ще имат систематичен – може би даже съвсем екзистенциален — резултат върху двете воюващи страни.

Например, мъчно е да си представим по какъв начин украинската стопанска система може да се възвърне, в случай че нейното въздушно пространство остане затворено, пристанищата й останат значително блокирани, нейните градове под обстрел, нейните мъже в трудоспособна възраст, продължаващи да се бият на фронта, както и милиони бежанци, които не желаят да се върнат в страната. Минахме точката, когато въздействието на тази война може да бъде лимитирано до избрана география.

Тъй като ще са нужни договаряния, само че за съглашение не може да става дума, най-правдоподобният край е съглашение за помирение. Едно помирение - всъщност трайно съглашение за преустановяване на огъня, което не преодолява политическите разделения - би поставило завършек на горещата война сред Русия и Украйна, само че не и на по-широкия им спор.

Архетипният случай е Корейското помирение от 1953 година, което се занимава извънредно с механизмите за поддържане на преустановяване на огъня и оставя всички политически въпроси отвън масата. Въпреки че Северна и Южна Корея към момента механически са във война и двете претендират за целия полуостров като тяхна суверенна територия, примирието значително се резервира. Такъв неудовлетворителен излаз е най-вероятният метод, по който тази война ще приключи.

За разлика от корейския случай, Съединените щати и техните съдружници не вземат участие в борбите в Украйна. Решенията в Киев и Москва в последна сметка ще бъдат доста по-решаващи от тези, взети в Берлин, Брюксел или Вашингтон. Дори и да желаеха да го създадат, западните държавни управления не биха могли да диктуват условия на Украйна или на Русия.

Но даже и да признават, че Киев в последна сметка ще вземе личните си решения, Съединените щати и техните съдружници, в тесни съвещания с Украйна, могат да стартират да разискват и да показват своята визия за крайната игра. До известна степен те към този момент го вършат от месеци: коментар на президента на Съединени американски щати Джо Байдън от май 2022 година в The New York Times даде ясно да се разбере, че неговата администрация вижда тази война да завърши на масата за договаряния.

Неговите висши чиновници постоянно повтарят тази позиция от този момент, макар че езикът за подкрепяне на Украйна „ колкото е належащо “ постоянно притегля повече внимание. Но Вашингтон настойчиво избягваше да дава спомагателни детайлности. Освен това не наподобява да има никакви настоящи старания нито в границите на държавното управление на Съединени американски щати, нито сред Вашингтон, неговите съдружници и Киев за обсъждане на практическите аспекти и наличието на възможните договаряния. В съпоставяне с напъните за обезпечаване на запаси за контранастъпление, на процедура не се прави нищо, с цел да се оформи това, което следва. Администрацията на Байдън би трябвало да стартира да запълва тази празнота.

ЦЕНАТА НА ЧАКАНЕТО

Предприемането на стъпки за пускане на дипломацията не би трябвало да визира напъните за военна помощ на Украйна или за налагане на разноски на Русия. Исторически, борбата и говоренето едновременно са били нормална процедура във войните. По време на Корейската война някои от най-интензивните борби се организираха през двете години на договаряния за помирение, когато бяха положени 45 % от жертвите на Съединени американски щати. Започването на планирането на неизбежната дипломация може и би трябвало да се случи паралелно с другите съществуващи детайли на политиката на Съединени американски щати - както и с продължаващата война.

В кратковременен проект това значи както да продължим да оказваме помощ на Киев в контранастъплението, по този начин и да стартираме паралелни полемики със съдружниците и Украйна за крайната игра. По принцип отварянето на преговорна линия с Русия би трябвало да добавя, а не да опонира на натиска на бойното поле. Ако облагите на Украйна създадат Кремъл по-склонен към компромис, единственият метод да разберем това ще бъде посредством работещ дипломатически канал. Създаването на подобен канал не би трябвало да кара нито Украйна, нито нейните западни сътрудници да отслабват натиска върху Русия. Една ефикасна тактика ще изисква както насила, по този начин и дипломация. Едното не може да бъде за сметка на другото.

А чакането да се приготви почвата за договаряния има своята цена. Колкото по-дълго съдружниците и Украйна устоят без да разработят дипломатическа тактика, толкоз по-трудно ще бъде да се направи това. С течение на месеците политическата цена на първата стъпка ще пораства. Вече всеки ход, който Съединените щати и техните съдружници подхващат, с цел да отворят дипломатическата пътека – даже с поддръжката на Украйна – ще би трябвало да бъде ръководен внимателно, с цел да не бъде показан като превръщане на политиката или отвод от западната поддръжка за Киев.

Да се биеш и да разговаряш по едно и също време е нормална процедура във войните.

Започването на подготовката в този момент има смисъл и тъй като дипломацията на спора няма да даде резултати за една нощ. Наистина, ще отнеме седмици или може би месеци, с цел да накараме съдружниците и Украйна да намерят една и съща позиция по отношение на тактиката за договаряния – и даже повече време, с цел да се реализира съглашение с Русия, когато договарянията стартират.

В случая с корейското помирение бяха нужни 575 срещи за две години, с цел да се завършват близо 40-те страници на съглашението. С други думи, даже на следващия ден да се сътвори платформа за договаряния, ще минат месеци, преди оръжията да млъкнат (ако договарянията съумеят, което надалеч не е даденост).

Разработването на ограничения за съблюдаване на прекратяването на огъня ще бъде трънлива, само че сериозна задача и Вашингтон би трябвало да подсигурява, че е подготвен да помогне на Киев в това изпитание. Сега би трябвало да стартира сериозна работа за това по какъв начин да се избегне това, което украински публични лица, в това число Зеленски, разказват присмехулно като „ Минск 3 “, отпратка към двете несполучливи съглашения за преустановяване на огъня, подписани с посредничеството на Русия в беларуската столица през 2014 година и 2015 година, след по-ранните спорове. Тези съглашения не съумяха да сложат трайно завършек на насилието и не включиха ефикасни механизми за гарантиране на спазването им от страна на страните.

Използвайки данни от спорове сред 1946 и 1997 година, политологът Вирджиния Пейдж Фортна сподели, че мощните съглашения, които уреждат демилитаризирани зони, гаранции от трети страни, поддържане на мира или взаимни комисии за разрешаване на разногласия и съдържат съответен (в съпоставяне с неясния) език, основават по-трайни прекратявания на огъня. Тези механизми укрепват правилата на взаимност и въздържане, които разрешават на върлите врагове да реализират мир, без да позволяват главните си разлики. Тъй като тези механизми ще бъдат сложни за адаптиране към войната в Украйна, държавните управления би трябвало да работят върху създаването им в този момент.

Въпреки че примирието за преустановяване на тази война би било двустранно съглашение, Съединените щати и техните съдружници могат и би трябвало да оказват помощ на Украйна в нейната тактика за договаряния. Освен това те би трябвало да обмислят какви ограничения могат да подхващат паралелно, с цел да обезпечат тласъци за страните да седнат на масата и да сведат до най-малко възможностите всяко преустановяване на огъня да се провали.

Както демонстрират проучванията на Фортна, уговорките за сигурност към Украйна - известно увещание, че Киев няма да се изправи самичък против Русия, в случай че Москва нападна още веднъж - би трябвало да бъдат част от това уравнение. Твърде постоянно разискването на уговорките за сигурност се свежда до въпроса за участието на Украйна в НАТО. Като член Украйна ще се възползва от член 5 от основополагащия контракт на НАТО, който изисква членовете да преглеждат въоръжено нахлуване против един от тях като нахлуване против всички тях. Но участието в НАТО е освен това от член 5.

От позиция на Москва участието в алианса би трансформирало Украйна в плацдарм за Съединените щати да разположат личните си сили и качества. Така че даже в случай че имаше консенсус сред съдружниците да предложат на Киев участие (а няма), даването на Украйна на гаранция за сигурност посредством участие в НАТО може да направи мира толкоз неприветлив за Русия, че Путин да реши да продължи да се бие.

Квадратурата на този кръг ще бъде предизвикателство и политически изпълнено. Един евентуален модел е меморандумът за съгласие сред Съединени американски щати и Израел от 1975 година, който беше едно от основните предпоставки за Израел да се съгласи на мир с Египет. В документа се показва, че в светлината на „ дългогодишния ангажимент на Съединени американски щати за оцеляването и сигурността на Израел, държавното управление на Съединените щати ще гледа с особена съвестност на заканите за сигурността или суверенитета на Израел от международна мощ “.

По-нататък се споделя, че при положение на такава опасност държавното управление на Съединени американски щати ще се съветва с Израел „ във връзка с това каква поддръжка, дипломатическа или друга, или помощ може да окаже на Израел в сходство с неговите конституционни практики “. Документът също категорично дава обещание „ коригиращи дейности от страна на Съединените щати “, в случай че Египет наруши примирието. Това не е експлицитен ангажимент да се третира офанзива против Израел като офанзива против Съединените щати, само че се приближава.

Подобна убеденост към Украйна ще даде на Киев нараснало възприятие за сигурност, ще насърчи вложенията на частния бранш в стопанската система на Украйна и ще ускори възпирането на бъдеща съветска експанзия. Докато през днешния ден Москва знае сигурно, че Съединените щати няма да се намесят военно, в случай че атакуван Украйна, този тип изказване би предиздвикало Кремъл да се замисли повече от два пъти, само че няма да увеличи вероятността за нови американски бази на границите на Русия. Разбира се, Вашингтон ще се нуждае от убеденост в трайността на прекратяването на огъня, тъй че вероятността задължението да бъде тестван да остане ниска. Избягването на война с Русия би трябвало да остане приоритет.

Когато настъпи моментът, Украйна ще има потребност от други тласъци като помощ за възобновяване, ограничения за отговорност от Русия и устойчива военна помощ в спокойно време, с цел да помогне на Киев да сътвори надеждно възпиращо средство. В допълнение, Съединените щати и техните съдружници би трябвало да добавят насилствения напън, който се ползва върху Русия, с старания да създадат мира по-привлекателна алтернатива, като условно облекчение на глобите - с клаузи за бърза връщане при неспазване - което може да докара до компромис. Западът също би трябвало да бъде отворен за разговор по по-широки въпроси на европейската сигурност, с цел да се сведе до най-малко шансът за експлоадиране на сходна рецесия с Русия в бъдеще.

ЗАПОЧНЕТЕ ДА РАЗГОВАРЯТЕ

Първата стъпка към превръщането на тази визия в действителност през идващите месеци е да се положат старания в държавното управление на Съединени американски щати за развиване на дипломатическата линия. Цял нов боен команден детайл на Съединени американски щати, Групата за подкрепяне на сигурността на Украйна, е отдаден на задачата за помощ и образование, която се управлява от тризвезден военачалник с личен състав от 300 души. Въпреки това в Съединени американски щати няма нито един чиновник на държавното управление, чиято работа на цялостен работен ден е дипломацията на спора.

Байдън би трябвало да назначи подобен, може би специфичен президентски делегат, който може да се ангажира отвън министерствата на външните работи, които бяха оставени настрани в тази рецесия в съвсем всички съответни столици. След това Съединените щати би трябвало да стартират неофициални полемики с Украйна и измежду съдружниците си в Г-7 и НАТО по отношение на края на играта.

Успоредно с това Съединените щати би трябвало да обмислят основаването на постоянен канал за връзка във връзка с войната, който включва Украйна, съдружниците на Съединени американски щати и Русия. Този канал в началото няма да е ориентиран към реализиране на преустановяване на огъня. Вместо това, това би разрешило на участниците да си взаимодействат непрестанно, вместо в еднократни срещи, сходно на модела на контактната група, употребен по време на Балканските войни, когато неофициална група от представители на основни страни и интернационалните институции се срещаше постоянно. Подобни полемики би трябвало да стартират отвън очите на обществеността, както направиха първичните контакти на Съединени американски щати с Иран по нуклеарната договорка, подписана през 2015 година

Тези старания може и да не доведат до съглашение. Шансовете за триумф са дребни - и даже договарянията да са довели до договорка, никой няма да си тръгне изцяло удовлетворен. Корейското помирение сигурно не се възприема като успех на външната политика на Съединени американски щати по времето, когато е подписано: в края на краищата американската общност е привикнала с безспорни победи, а не с кървави войни без ясна резолюция.

Но през съвсем 70 години от този момент не е имало ново експлоадиране на война на полуострова. Междувременно Южна Корея излезе от опустошението през 50-те години на предишния век, с цел да се трансформира в икономическа мощ и в последна сметка в процъфтяваща народна власт. Една следвоенна Украйна, която е също толкоз просперираща и демократична със мощен западен ангажимент към нейната сигурност, би представлявала същинска стратегическа победа.

Финалът, основаващ се на помирение, ще остави Украйна — най-малко краткотрайно — без цялата й територия. Но страната ще има опция да се възвърне стопански и гибелта и разрушението ще свършат. Тя ще остане заключена в спор с Русия за регионите, окупирани от Москва, само че този спор ще се разиграе в политическата, културната и икономическата област, където с поддръжката на Запада Украйна ще има преимущества.

Успешното обединяване на Германия, през 1990 година, друга страна, разграничена от изискванията на мира, показва, че съсредоточаването върху невоенни детайли на оспорването може да докара до резултати. Междувременно руско-украинското помирение също няма да постави завършек на борбата на Запада с Русия, само че рисковете от директен боен конфликт ще понижат фрапантно и световните последствия от войната ще бъдат смекчени.

Много коментатори ще продължат да упорстват, че тази война би трябвало да се реши единствено на бойното поле. Но тази позиция отхвърля обстоятелството, че е малко евентуално структурните действителности на войната да се трансформират, даже в случай че фронтовата линия се измести, резултат, който самичък по себе си надалеч не е обезпечен. Съединените щати и техните съдружници би трябвало да са в положение да оказват помощ на Украйна по едно и също време на бойното поле и на масата за договаряния. Сега е моментът да започнете.

Превод: Европейски Съюз

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: 

и за канала ни в Телеграм: 

Влизайте непосредствено в сайта https://  . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР