Дупчиха до дъно: шистовият бум в САЩ доведе до катастрофа
Вашингтон дава обещание на Европа от ден на ден нефт и газ. Надежда на първо място за шистовите компании. Те обаче към този момент не могат да усилят добива. Пробиването на нови кладенци е доста скъпо и те бързо се изчерпват. В същото време вложителите внезапно се охладиха към фирмите за шистов нефт, без да дочакат обещаната облага. Експертите чакат рекорден спад на добива.
Обрасли с задължения
Петролната и газовата промишленост на Съединени американски щати беше мощно наранена от Пандемията. През 2020 година към 150 предприятия банкрутираха. Броят на газовите и сондажните платформи непрестанно понижава, фирмите стопират работа. На първо място пострадаха шистовите компании, които още преди ковид задлъжняха в изискванията на изострен дефицит на вложения.
Както предвижда рейтинговата организация “Фич ” през 2021 година, не би трябвало да се чакат предкризисните индикатори най-малко още 2-3 години. Производителите са загрижени за усъвършенстване на разноските и възвръщаемост на вложенията, а не за увеличение на добива, показаха анализатори.
Явно прогнозите се сбъдват. Има сериозна липса на пари. Операторите би трябвало да пробиват кладенци - това е голям разход. Но изтощени от нерентабилни планове, вложителите губят интерес към шистите.
Инвеститорите са разочаровани
Пикът на вложенията беше през 2010-2014 година - бяха вложени към 125 милиарда $. Резултатите от " шистовото десетилетие " обаче разочароваха вложителите. Няколко десетки водещи компании са похарчили съвсем 200 милиарда повече, в сравнение с са спечелили. Само няколко са на облага.
Хиляди кладенци, пробити през последните пет години, изпомпват доста по-малко петрол и газ, в сравнение с техните притежатели дадоха обещание.
В резултат на това през 2016 година в бранша са привлечени едвам 56,6 милиарда $, а през 2019 година - 19,4 милиарда $, макар нарастването на производството. Петролната промишленост беше наранена от вълна от банкрути: единствено през 2020 година съвсем 50 предприятия са банкрутирали.
„ Компаниите за шистов нефт интензивно вземаха заеми, издаваха облигации. Цените на петрола се сринаха. Това мощно изплаши пазара “, изяснява Леонид Хазанов, самостоятелен промишлен специалист.
Простиране съгласно чергата
От тези, които останаха на повърхността, “Уолстрийт ” изиска да се простират съгласно чергата. Необходимо е да се върнат вложенията, а не да се харчат пари за нападателни тактики за напредък.
Трябва да съблюдават финансова дисциплинираност: облагите отиват за дивиденти на акционерите и погашение на задължения.
В резултат на това производството се усилва доста по-бавно, в сравнение с преди рецесията от 2020 година, и няма предпоставки за смяна на обстановката.
Едно, след това друго
Друг фактор е непоследователната държавна политика. Администрацията на Джо Байдън изпраща спорни сигнали: от една страна, се съпротивлява на високите цени на бензина и изисква разширение на производството, само че въпреки това, заплашва да увеличи налозите върху " мръсната " сила.
При рекордна инфлация, спирания във веригите за доставки и проблеми в регулаторната рамка е невероятно да се изградят широкообхватни проекти за сондиране и произвеждане.
Липсата на схващане от страна на администрацията на капиталовия цикъл в нефтения и газовия бранш способства за повишаването на силата. Несигурността се усилва, а вложенията са все по-малко, оплакват се играчите на пазара.
Навремето шистовите компании процъфтяваха. Сега те тъпчат на място, макар високите цени на петрола и настояванията на Белия дом да създават повече, отбелязва “Уолстрийт Джърнъл ”.
" Пробиване на запасите "
Бързото привършване на кладенците също пречи.
Проблемът е изтъкван неведнъж в сектора. Трябва непрестанно да се сондира - само че нищо, споделя Паал Кибсгаард, началник на компанията за нефтени услуги “Шлумбергер ”. Инвеститорите не желаят да купуват скъпи бумаги на тези, които раздуват бюджетите.
" За разлика от Саудитска Арабия и Русия, които поправят производството според от търсенето, американските производители на шисти реагират извънредно на цените. Това е пазар без мозък ", споделя изпълнителният шеф на “Бритиш Петролеум ” Робърт Дъдли.
За вложителите „ шистовата гражданска война “ е злополука, съгласно Стив Шлотербек, някогашен основен изпълнителен шеф на Е-Кю-Ти, най-големият производител на природен газ в света. „ Всеки път, когато вършат сондажи, милиарди отиват в канализацията. Нищо чудно, че акциите не престават да падат ", акцентира той.
Рязко закъснение
Главният изпълнителен шеф на “Пионер ” Скот Шефийлд се съгласява: „ Натискът на вложителите и лимитираният запас на сондажи значат, че играчите на шисти не могат да сондират както преди. Ръст от 15-20% годишно не е вероятен към този момент, в случай че продължавате по този метод ”, добавя той.
Специалистите са пресметнали, че петте най-големи американски шистови играчи ще изчерпят запасите си след към шест години, до момента в който уголемяват производството с 15% годишно.
По оценки на Шефийлд действителната цифра е 2-3% годишно и то при цени от 70 до 100 $ за барел. Преди пандемията, апропо, беше към 30%.
И най-после, фактът, че шистовата гражданска война е към своя край, се потвърждава и от забележителното понижаване на каузи на подобен нефт в международното произвеждане. ОПЕК от дълго време си върна контрола над пазара и диктува своите условия. Накратко, „ гладна за сила “ Европа не би трябвало да разчита на шистовите запаси на Съединени американски щати, в случай че ОПЕК ненадейно понижи производството.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Обрасли с задължения
Петролната и газовата промишленост на Съединени американски щати беше мощно наранена от Пандемията. През 2020 година към 150 предприятия банкрутираха. Броят на газовите и сондажните платформи непрестанно понижава, фирмите стопират работа. На първо място пострадаха шистовите компании, които още преди ковид задлъжняха в изискванията на изострен дефицит на вложения.
Както предвижда рейтинговата организация “Фич ” през 2021 година, не би трябвало да се чакат предкризисните индикатори най-малко още 2-3 години. Производителите са загрижени за усъвършенстване на разноските и възвръщаемост на вложенията, а не за увеличение на добива, показаха анализатори.
Явно прогнозите се сбъдват. Има сериозна липса на пари. Операторите би трябвало да пробиват кладенци - това е голям разход. Но изтощени от нерентабилни планове, вложителите губят интерес към шистите.
Инвеститорите са разочаровани
Пикът на вложенията беше през 2010-2014 година - бяха вложени към 125 милиарда $. Резултатите от " шистовото десетилетие " обаче разочароваха вложителите. Няколко десетки водещи компании са похарчили съвсем 200 милиарда повече, в сравнение с са спечелили. Само няколко са на облага.
Хиляди кладенци, пробити през последните пет години, изпомпват доста по-малко петрол и газ, в сравнение с техните притежатели дадоха обещание.
В резултат на това през 2016 година в бранша са привлечени едвам 56,6 милиарда $, а през 2019 година - 19,4 милиарда $, макар нарастването на производството. Петролната промишленост беше наранена от вълна от банкрути: единствено през 2020 година съвсем 50 предприятия са банкрутирали.
„ Компаниите за шистов нефт интензивно вземаха заеми, издаваха облигации. Цените на петрола се сринаха. Това мощно изплаши пазара “, изяснява Леонид Хазанов, самостоятелен промишлен специалист.
Простиране съгласно чергата
От тези, които останаха на повърхността, “Уолстрийт ” изиска да се простират съгласно чергата. Необходимо е да се върнат вложенията, а не да се харчат пари за нападателни тактики за напредък.
Трябва да съблюдават финансова дисциплинираност: облагите отиват за дивиденти на акционерите и погашение на задължения.
В резултат на това производството се усилва доста по-бавно, в сравнение с преди рецесията от 2020 година, и няма предпоставки за смяна на обстановката.
Едно, след това друго
Друг фактор е непоследователната държавна политика. Администрацията на Джо Байдън изпраща спорни сигнали: от една страна, се съпротивлява на високите цени на бензина и изисква разширение на производството, само че въпреки това, заплашва да увеличи налозите върху " мръсната " сила.
При рекордна инфлация, спирания във веригите за доставки и проблеми в регулаторната рамка е невероятно да се изградят широкообхватни проекти за сондиране и произвеждане.
Липсата на схващане от страна на администрацията на капиталовия цикъл в нефтения и газовия бранш способства за повишаването на силата. Несигурността се усилва, а вложенията са все по-малко, оплакват се играчите на пазара.
Навремето шистовите компании процъфтяваха. Сега те тъпчат на място, макар високите цени на петрола и настояванията на Белия дом да създават повече, отбелязва “Уолстрийт Джърнъл ”.
" Пробиване на запасите "
Бързото привършване на кладенците също пречи.
Проблемът е изтъкван неведнъж в сектора. Трябва непрестанно да се сондира - само че нищо, споделя Паал Кибсгаард, началник на компанията за нефтени услуги “Шлумбергер ”. Инвеститорите не желаят да купуват скъпи бумаги на тези, които раздуват бюджетите.
" За разлика от Саудитска Арабия и Русия, които поправят производството според от търсенето, американските производители на шисти реагират извънредно на цените. Това е пазар без мозък ", споделя изпълнителният шеф на “Бритиш Петролеум ” Робърт Дъдли.
За вложителите „ шистовата гражданска война “ е злополука, съгласно Стив Шлотербек, някогашен основен изпълнителен шеф на Е-Кю-Ти, най-големият производител на природен газ в света. „ Всеки път, когато вършат сондажи, милиарди отиват в канализацията. Нищо чудно, че акциите не престават да падат ", акцентира той.
Рязко закъснение
Главният изпълнителен шеф на “Пионер ” Скот Шефийлд се съгласява: „ Натискът на вложителите и лимитираният запас на сондажи значат, че играчите на шисти не могат да сондират както преди. Ръст от 15-20% годишно не е вероятен към този момент, в случай че продължавате по този метод ”, добавя той.
Специалистите са пресметнали, че петте най-големи американски шистови играчи ще изчерпят запасите си след към шест години, до момента в който уголемяват производството с 15% годишно.
По оценки на Шефийлд действителната цифра е 2-3% годишно и то при цени от 70 до 100 $ за барел. Преди пандемията, апропо, беше към 30%.
И най-после, фактът, че шистовата гражданска война е към своя край, се потвърждава и от забележителното понижаване на каузи на подобен нефт в международното произвеждане. ОПЕК от дълго време си върна контрола над пазара и диктува своите условия. Накратко, „ гладна за сила “ Европа не би трябвало да разчита на шистовите запаси на Съединени американски щати, в случай че ОПЕК ненадейно понижи производството.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ