Politico: САЩ искат Европа да купува американски оръжия, но ЕС има други идеи
Вашингтон желае еврото на страните от Общността за защита да отиде в джобовете на американски компании, само че водачите на Европейския съюз се надяват да подтикват личните си промишлености, написа изданието Politico в публикация, която, съгласно редакцията, е " част от поредност специфични отчети за стратегическата импотентност на Европа “.
Агенция " Фокус “ показва превод на материала без редакторска интервенция и с уточнението, че той отразява само гледната точка на създателите му.
След всяка среща на върха на НАТО европейските водачи получават ясно обществено обръщение от Вашингтон – увеличение на разноските за защита. Но зад затворените порти се чува едно друго обръщение, което е също толкоз ясно, колкото и първото – огромна част от тези спомагателни разноски за защита да бъдат направени за оръжия, създадени от Съединени американски щати.
Европейските водачи се съпротивляват.
„ Трябва да развием същинска европейска отбранителна софтуерна и индустриална база във всички заинтригувани страни и да разположим изцяло суверенно съоръжение на европейско равнище “, прикани президентът на Франция Еманюел Макрон на конференцията GLOBSEC в Братислава предишния месец.
Десетилетията ухажвания от Вашингтон се отплащат. Въпреки че множеството страни от Европейски Съюз към момента не са постигнали задачата на НАТО да изразходват 2% от Брутният вътрешен продукт за защита, Алиансът е очевидец на осем години устойчиво нарастване на разноските. През 2022 година разноските на европейските страни са се нараснали с 13% до 345 милиарда $ - съвсем една трета повече, в сравнение с преди десетилетие. До огромна степен това е реакция на войната в Украйна.
Сега въпросът е по какъв начин ще бъдат изразходвани тези пари.
Съединени американски щати желаят да подсигуряват, че европейските страни - които към този момент харчат към половината от парите за защитата си за закупуване на американски системи - няма да създадат коренно прекосяване към харчене на повече от тези пари вкъщи.
Някои европейски водачи се надяват тъкмо това да се случи, само че остава открит въпросът дали отбранителната промишленост на континента може да направи това допустимо.
" Традиционно имаше съмнение за смяна в отбранителните качества на Европа, която датира от повече от 25 години “, споделя Макс Бергман, шеф на Програмата за Европа, Русия и Евразия във Вашингтонския център за стратегически и интернационалните проучвания. " В каква посока ще тръгне Европейски Съюз, ще значи ли това, че Европейски Съюз ще се отдели от НАТО, какво ще бъде въздействието върху отбранителната индустриална политика на Съединени американски щати? “
Покупки вкъщи
Настоящото напрежение в Брюксел е обвързвано с това дали новата политика за защита в целия Европейски Съюз би трябвало да бъде лимитирана до фирмите от Общността - позиция, за която се застъпват Макрон и комисаря по вътрешния пазар Тиери Бретон, също французин. Това удостоверява съмненията в Съединени американски щати по отношение на европейския протекционизъм, когато става въпрос за разрешаване на американските компании да се конкурират за контракти с Европейски Съюз.
" Нашият проект е непосредствено да подкрепим, с пари от Европейски Съюз, напъните за усилване на нашата отбранителна промишленост и нашата лична сигурност “, съобщи Бретон предишния месец.
Но има един неуместен факт за поддръжниците на европейската стратегическа автономност: когато става дума за оръжия, Европа към момента зависи от Съединени американски щати.
Докато европейските компании имат бездънен опит в защитата - изграждайки всичко от френския изтребител Rafale до немския танк Leopard и полската портативна система за противовъздушна защита Piorun - мащабът на американската оръжейна промишленост, както и нейните софтуерни нововъведения, я вършат привлекателна за европейските купувачи на оръжие.
Най-разпространеният " продукт “ е F-35 Joint Strike Fighter на Lockheed Martin, на цена от 80 милиона $ на брой. Регистриран е скок в търсенето на подготвени продукти като портативни зенитно-ракетни системи и артилерийски снаряди.
" След нашествието на Русия в Украйна, европейските страни желаят да внасят повече оръжия, по-бързо “, се споделя в отчет на Стокхолмския интернационален институт за проучване на мира (SIPRI).
Покупки в чужбина
Войната в Украйна акцентира господството на отбранителната промишленост на Съединени американски щати.
Множество европейски страни купуват противотанкови ракети Javelin, създадени от Raytheon и Lockheed Martin. Тази година Полша подписа договорка за 1,4 милиарда $ за закупуване на 116 танка M1A1 Abrams, както и друго съглашение за 10 милиарда $ за закупуване на високомобилни артилерийски ракетни системи, създадени от Lockheed Martin. Словакия купува изтребители F-16, до момента в който Румъния води договаряния за закупуване на F-35.
Тези покупко-продажби пораждат опасения в Европа дали могат да се откажат от доставчиците на Съединени американски щати. Франция и Германия се тревожат за желанията на Испания, която има F-35, като в същото време е сътрудник в създаването на реактивния изтребител European Future Combat Air System.
Но нуждата от попълване на оръжейни хранилища и продължение на доставките на съоръжение за Украйна е незабавна и след десетилетия на стесняване отбранителната промишленост на континента мъчно се приспособява.
" Нашите европейски съдружници и сътрудници, те в никакъв случай не са изпитвали нещо сходно “, разяснява почитан чиновник на Министерството на защитата на Съединени американски щати, имайки поради разноските, провокиран от нашествието на Русия. " Те към момента нямат органите за отбранително произвеждане, от които се нуждаят [за да работят бързо] и в действителност разчитаха на нас да опитаме да се оправим с това по какъв начин могат да усилят производството и мисля, че научават доста от нас “, добави поискалият анонимност източник от Пентагона.
За да оказват помощ на Европа, Съединените щати разшириха броя на двустранните съглашения за сигурност, които имат с задгранични сътрудници след началото на войната, подписвайки нови съглашения с Латвия, Дания, Япония и Израел. Те разрешават на страните по-бързо и елементарно да продават и търгуват артикули и услуги, свързани с защитата.
Администрацията на Байдън също подписа административно съглашение с Европейския съюз в края на април за основаване на работни групи по въпросите на веригата за доставки.
Но има ограничавания за това какъв брой надалеч и какъв брой бързо и двете страни са способни и желаят да стигнат.
В близко бъдеще проблемите с потенциала и политическата воля значат, че смяната във военните разноски на Европейски Съюз е малко евентуално да окаже огромно въздействие върху военнопромишлената политика на Съединени американски щати.
Въпреки че през последните 18 месеца се следи голям скок в бюджетите за защита - Германия разгласи специфичен фонд, финансиран от дълг, на стойност 100 милиарда евро след нахлуването на Русия в Украйна; разноските за защита на Полша се чака да доближат 4% от Брутният вътрешен продукт тази година — плановете в целия Европейски Съюз са изправени пред обилни усложнения. Европейските компании се нуждаят от по-дълги периоди за осъществяване и дълготрайни контракти, с цел да създадат нужните вложения.
В последна сметка световният защитителен взрив значи, че би трябвало да има доста военни разноски, най-малко в кратковременен проект, защото страните бързат да потвърдят своята стойност на своите съдружници в НАТО и Европейски Съюз, а опасността от Русия остава.
