Вашингтон и Брюксел отново се сблъскаха в познат сценарий –

Вашингтон и Брюксел още веднъж се сблъскаха в прочут сюжет – американските софтуерни колоси против европейските регулатори, този път с нов връх за Гугъл и съвсем незабавна реакция от Доналд Тръмп. Европейски Съюз наложи санкция от близо 3 милиарда евро на компанията за корист с преобладаващото ѝ състояние в рекламния бизнес, а американският президент мигновено заплаши с ново следствие и вероятни цени върху европейския експорт. Зад този следващ рунд от търговско-технологична война стоят доста по-дълбоки въпроси – кой ще диктува разпоредбите в ерата на изкуствения разсъдък, кой ще прибере лъвския къс от цифровата реклама и какво значи това за световната стопанска система и вложителите.Google е най-големият състезател в рекламния пазар, генерирайки над 200 милиарда $ годишни доходи от цифрова реклама, като голямата част идва от търсачката. Компанията държи цялата верига – от рекламната борса, през инструментите за купувачи и продавачи, до системата, която завърши покупко-продажбите. Това съсредоточено въздействие е в основата на следващата санкция на Европейски Съюз, откакто към този момент бяха наложени наказания за Android и Shopping. Натрупаните отговорности на Гугъл към Брюксел към този момент приближават 10 милиарда евро – сума, която сама по себе си няма да разклати финансовата непоклатимост на компанията, само че изпраща мощен сигнал за възходящия регулаторен напън.От своя страна Тръмп вижда в тези наказания не просто наказване за Гугъл, а офанзива против американската софтуерна промишленост като цяло. Неговата администрация към този момент неведнъж е употребила инструментариума на комерсиалното право, в това число фамозния 301-проб, с цел да отговори на сходни дейности. Този път обаче времето е изключително сериозно – Съединени американски щати са в средата на яростна предизборна акция, а връзките с Европа са към този момент обтегнати поради цените върху коли, стоманата и селскостопанските артикули. Добавянето на нов фронт в цифровия бранш може да разклати доверието на вложителите и да натовари в допълнение международната търговия.Пазарната реакция бе мигновена – акциите на Гугъл, макар санкцията, получиха краткосрочна поддръжка след облекчение от американски съд, който реши, че компанията няма да бъде принудена да продаде Chrome. Но вероятността за бъдещи разделения, в това число продажба на AdX – рекламната борса на компанията, остава на масата. Министерството на правораздаването в Съединени американски щати упорства за структурни промени, въпреки и с по-гъвкав метод във времето. Това слага вложителите в двоен капан: от една страна мощен и възходящ пазарен дял на Гугъл, въпреки това – лавина от регулаторни удари от двете страни на Атлантика.За Европа този проблем е повече от просто проява на мощ. Европейските регулатори виждат в него борба за самата идея за свободна конкуренция в цифровата стопанска система. Случаят с Гугъл има и по-дълбок подтекст – в миг, когато локалните компании изостават софтуерно от американските колоси, разпоредбите на играта се трансформират в инструмент за балансиране на силите. Брюксел желае да покаже, че няма да разреши един световен състезател да диктува изискванията за цели промишлености, в това число медии, издатели и рекламни организации, които разчитат на бистрота и достъп до аудитории.Инвеститорите гледат на обстановката и през друга призма. Ако Европейски Съюз и Съединени американски щати задълбочат спора, рисковете за акциите на американските софтуерни компании може да набъбнат в кратковременен проект. В същото време, европейските съперници като SAP, Adyen или даже по-малки рекламни софтуерни компании могат да завоюват пазарен дял, в случай че регулациите наложат действително отваряне на системите на Гугъл за конкуренцията. Goldman Sachs към този момент предизвести, че сюжет с разрушение на преобладаващата позиция на Гугъл може да сътвори „ ново поле за нововъведения “ в Европа, въпреки и на цената на краткосрочна пазарна турбуленция.Не би трябвало да се подценява и геополитическият детайл. Европейската комисия от години упорства за световен налог върху цифровите услуги, до момента в който Съединени американски щати гневно се опълчват. Сега, когато Тръмп още веднъж изостря реториката си и заплашва с нови цени, вложителите би трябвало да калкулират вероятността от ескалация до комерсиална война в цифровия бранш. Това би имало съществени последствия за световните вериги за доставки на данни, облачни услуги и AI инфраструктура.Фундаменталният въпрос обаче е различен – какво значи този случай за бъдещето на интернет стопанската система. Възможно е Гугъл и другите колоси да се окажат принудени да трансформират бизнес моделите си по метод, който да отвори пространство за по-малки играчи. Възможно е и противоположното – санкциите да се окажат просто следващият разход в бюджета на Big Tech, без да се промени действително динамичността на пазара. Историята с Microsoft при започване на 2000-те години демонстрира, че даже солидни санкции и решения за корист с монопол могат да оставят бизнес модела съвсем недокоснат, в случай че няма структурни промени.В кратковременен проект за вложителите най-важното е да отчетат риска от волатилност в софтуерния бранш и вероятните ответни ограничения от страна на Съединени американски щати. Но в средносрочен небосвод точно сходни конфликти могат да се окажат катализатор за диверсификация – както на портфейлите, по този начин и на световния софтуерен пейзаж. Европа може да се опита да построи личен цифров екосистемен модел, основан на по-строги правила и по-голяма бистрота, което би привлякло капитали в локалните компании.Заключението е ясно – протичащото се сред Брюксел, Вашингтон и Гугъл не е просто следващата санкция. Това е борба за икономическа власт в ера, в която данните и изкуственият разсъдък са новият петрол. Тя ще оформи освен бъдещето на цифровата реклама, само че и световните финансови пазари. А вложителите, които съумеят да видят оттатък моментната блъсканица и да разпознаят дълготрайните трендове, може да се окажат огромните спечелили в този конфликт.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.