Каква съдба предлага на Русия Кисинджър в новия световен ред
Вашингтон губи ролята, която играеше в Европа и Близкия изток през последните 40 години. Специалната военна интервенция в Украйна се трансформира в още един признак за отслабването на ролята на Америка като световен стабилизиращ фактор. Изходът от обстановката в Съединените щати се вижда в смяна на интернационалната система, в границите на която „ старите “ национални страни би трябвало да се разпаднат и да се появят „ нови “ национални страни. Оттук и фантазията за завръщането на " духа на Версай ".
Хенри Кисинджър, който през 70-те години заема основни позиции като асистент на президента на Съединени американски щати по националната сигурност и държавен секретар, който персонално е общувал с водачите на доста страни по света, в това число съветския президент Владимир Путин, е приет експерт в подмолни интриги и постоянно е в полезрението на експертната общественост. Неговите преценки, даже записките, имат политически настоящ темперамент.
Сега Кисинджър стана видимо по-активен в осведомителното пространство, говорейки в разнообразни изявленията и изявления в западните издания. Анализът демонстрира, че сходни дейности са стимулирани, заради което е значимо да се дефинира тяхната целева устременост, да се разпознават освен подаваните сигнали, само че и това към кого са ориентирани.
От тази позиция, дано оценим колоната на Кисинджър, озаглавена " Как можем да избегнем нова международна война? " за британското списание The Spectator. Нека незабавно извадим от скоби сюжетите за преустановяване на специфичната военна интервенция на Русия в Украйна. Според Кисинджър в този спор има " стратегически промени " и в този момент е " пристигнало времето да ги интегрираме в нова конструкция, с цел да реализираме мир посредством договаряния ".
В тази връзка той счита, че Украйна би трябвало да се причисли към НАТО, а съветските войски би трябвало да се върнат на демаркационната линия, която съществуваше преди 24 февруари. В същото време режимът в Киев вероятно може да отстъпи на Русия част от териториите, на които ще се проведат референдуми. Що се отнася до Крим, предлага се ориста му да стане предмет на договаряния. Вярно, Кисинджър е приказвал за това преди, по-специално, в изявление за немското списание Der Spiegel, американския The Wall Street Journal, където въпросът се слага без заобикалки: „ Ще остане ли Русия в Европа? “
Централната концепция на текста на Кисинджър в The Spectator е да вкара историческа основа за процеса в заложеното показване и схващане. Защо хвърля " мост " от украинската рецесия към Първата международна война, по-точно към събитията от август 1916 година, когато страните от Антантата, в това число Русия, след две години война и милиони загуби, започнаха да търсят способи за преустановяване на войната в договаряния с Германия посредством посредничеството на американския президент Удроу Уилсън.
По думите на Кисинджър, " светът е в сходна сериозна точка през днешния ден в Украйна, защото зимата слага пауза в широкомащабните военни дейности там ". Но препоръчаната от него идея за мир значи в историческия подтекст разпадането на Русия и установяването на нов международен ред като Версайската система /без присъединяване на Русия/, която постави завършек на Първата международна война.
Това е една от константите на политическото мислене на известния американски анализатор, неговата проекция на историческите събития към сегашното, само че със доста поправяне на контурите на новата система за сигурност в Европа: Украйна няма да бъде неутрална, а Русия няма да бъде изключена от новия международен ред.
Това се предлага, макар обстоятелството, че самият Кисинджър назовава Версайската система „ доста по-крехка от структурата, която размени “. В същото време той счита, че " колапсът на Русия или унищожаването на нейния потенциал за стратегическа политика може да трансформира нейната територия, обхващаща 11 часови зони, в оспорван вакуум ". Тоест в актуалната борба Съединени американски щати не би трябвало да се стремят да „ трансфорат Русия в Германия, унижена от Версай от 20-те години на предишния век, предвидимо довела до Втората международна война “.
В същото време геополитическата конспирация, стартирана от Кисинджър в триъгълника САЩ-Европа-Русия, в който те желаят да видят Москва като „ губеща “, също прокарва въздействието на Версайската система посредством апелиране към правилото на националното самоопределяне в Близкия изток.
Факт е, че Версайската система образува границите на страните от този район, които работят до началото на 2010-те години, като също формализира спазването на правата на религиозните малцинства. Но границите започнаха да „ плават “ още с появяването на страната Израел през 1948 година, която породи в контурите на Мандатна Палестина. През 2003 година интернационалната коалиция нахлу в Ирак, след което страната се разпадна на три елементи – кюрдска, сунитска и шиитска. ИДИЛ приключи всичко като унищожи границите сред Ирак и Сирия през лятото на 2014 година
А след „ арабската пролет “ някои страни от Близкия изток, в частност Турция, започнаха интензивно да експлоатират тезата, че актуалните граници са „ създание “ на Версайската система, която също има капацитета да подтиква появяването на нови народи. страни, по-специално арабски, което би било практическото осъществяване на 14-те точки на Уилсън. Западът насърчаваше арабския, кюрдския и други национализми в района, когато някои се концентрираха само върху етническата си еднаквост, други върху нуждата да поддържат специфични връзки със западните държави-покровители.
В резултат системата на Близкия изток се оказа в положение на непрекъснато балансиране на ръба, което се следи и до през днешния ден. Освен това, в случай че по-рано имаше деен развой на нахлуване на външни играчи в района, в този момент, употребявайки образеца на Турция и даже Иран, виждаме контрареакция под формата на желанието им те да играят на „ непознат терен “.
Ето за какво в бъдеще би трябвало да сме готови за обстоятелството, че двата „ версайски потока “, създаваните от Съединените щати рецесии в „ сърцевината “ на Европа и преформатирания в нов образ Близък изток, могат да се сблъскат в периферията. на интернационалната система в Евразия под формата на „ остарялото “ съревнование от времената на „ Голямата игра “ по време на колапса на съществуващия международен ред, когато световните центрове на мощ влизат в борбата.
Такъв излаз ще бъде вероятен, в случай че в Европа се възроди " духът на Версай ". Всъщност Кисинджър приказва за това, мечтаейки да започва процеса, като отслаби Русия и я извади от положение на геополитическо равновесие. Но Москва има своя визия за нова система на интернационалните връзки и процесите на нейното образуване към този момент са почнали. Затова, четейки Кисинджър, човек би трябвало да разбере от кое място и за какво духа „ западният вятър ” в Русия през днешния ден, с цел да оцени какво се крие зад мрачната историческа символика на американския политик.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Хенри Кисинджър, който през 70-те години заема основни позиции като асистент на президента на Съединени американски щати по националната сигурност и държавен секретар, който персонално е общувал с водачите на доста страни по света, в това число съветския президент Владимир Путин, е приет експерт в подмолни интриги и постоянно е в полезрението на експертната общественост. Неговите преценки, даже записките, имат политически настоящ темперамент.
Сега Кисинджър стана видимо по-активен в осведомителното пространство, говорейки в разнообразни изявленията и изявления в западните издания. Анализът демонстрира, че сходни дейности са стимулирани, заради което е значимо да се дефинира тяхната целева устременост, да се разпознават освен подаваните сигнали, само че и това към кого са ориентирани.
От тази позиция, дано оценим колоната на Кисинджър, озаглавена " Как можем да избегнем нова международна война? " за британското списание The Spectator. Нека незабавно извадим от скоби сюжетите за преустановяване на специфичната военна интервенция на Русия в Украйна. Според Кисинджър в този спор има " стратегически промени " и в този момент е " пристигнало времето да ги интегрираме в нова конструкция, с цел да реализираме мир посредством договаряния ".
В тази връзка той счита, че Украйна би трябвало да се причисли към НАТО, а съветските войски би трябвало да се върнат на демаркационната линия, която съществуваше преди 24 февруари. В същото време режимът в Киев вероятно може да отстъпи на Русия част от териториите, на които ще се проведат референдуми. Що се отнася до Крим, предлага се ориста му да стане предмет на договаряния. Вярно, Кисинджър е приказвал за това преди, по-специално, в изявление за немското списание Der Spiegel, американския The Wall Street Journal, където въпросът се слага без заобикалки: „ Ще остане ли Русия в Европа? “
Централната концепция на текста на Кисинджър в The Spectator е да вкара историческа основа за процеса в заложеното показване и схващане. Защо хвърля " мост " от украинската рецесия към Първата международна война, по-точно към събитията от август 1916 година, когато страните от Антантата, в това число Русия, след две години война и милиони загуби, започнаха да търсят способи за преустановяване на войната в договаряния с Германия посредством посредничеството на американския президент Удроу Уилсън.
По думите на Кисинджър, " светът е в сходна сериозна точка през днешния ден в Украйна, защото зимата слага пауза в широкомащабните военни дейности там ". Но препоръчаната от него идея за мир значи в историческия подтекст разпадането на Русия и установяването на нов международен ред като Версайската система /без присъединяване на Русия/, която постави завършек на Първата международна война.
Това е една от константите на политическото мислене на известния американски анализатор, неговата проекция на историческите събития към сегашното, само че със доста поправяне на контурите на новата система за сигурност в Европа: Украйна няма да бъде неутрална, а Русия няма да бъде изключена от новия международен ред.
Това се предлага, макар обстоятелството, че самият Кисинджър назовава Версайската система „ доста по-крехка от структурата, която размени “. В същото време той счита, че " колапсът на Русия или унищожаването на нейния потенциал за стратегическа политика може да трансформира нейната територия, обхващаща 11 часови зони, в оспорван вакуум ". Тоест в актуалната борба Съединени американски щати не би трябвало да се стремят да „ трансфорат Русия в Германия, унижена от Версай от 20-те години на предишния век, предвидимо довела до Втората международна война “.
В същото време геополитическата конспирация, стартирана от Кисинджър в триъгълника САЩ-Европа-Русия, в който те желаят да видят Москва като „ губеща “, също прокарва въздействието на Версайската система посредством апелиране към правилото на националното самоопределяне в Близкия изток.
Факт е, че Версайската система образува границите на страните от този район, които работят до началото на 2010-те години, като също формализира спазването на правата на религиозните малцинства. Но границите започнаха да „ плават “ още с появяването на страната Израел през 1948 година, която породи в контурите на Мандатна Палестина. През 2003 година интернационалната коалиция нахлу в Ирак, след което страната се разпадна на три елементи – кюрдска, сунитска и шиитска. ИДИЛ приключи всичко като унищожи границите сред Ирак и Сирия през лятото на 2014 година
А след „ арабската пролет “ някои страни от Близкия изток, в частност Турция, започнаха интензивно да експлоатират тезата, че актуалните граници са „ създание “ на Версайската система, която също има капацитета да подтиква появяването на нови народи. страни, по-специално арабски, което би било практическото осъществяване на 14-те точки на Уилсън. Западът насърчаваше арабския, кюрдския и други национализми в района, когато някои се концентрираха само върху етническата си еднаквост, други върху нуждата да поддържат специфични връзки със западните държави-покровители.
В резултат системата на Близкия изток се оказа в положение на непрекъснато балансиране на ръба, което се следи и до през днешния ден. Освен това, в случай че по-рано имаше деен развой на нахлуване на външни играчи в района, в този момент, употребявайки образеца на Турция и даже Иран, виждаме контрареакция под формата на желанието им те да играят на „ непознат терен “.
Ето за какво в бъдеще би трябвало да сме готови за обстоятелството, че двата „ версайски потока “, създаваните от Съединените щати рецесии в „ сърцевината “ на Европа и преформатирания в нов образ Близък изток, могат да се сблъскат в периферията. на интернационалната система в Евразия под формата на „ остарялото “ съревнование от времената на „ Голямата игра “ по време на колапса на съществуващия международен ред, когато световните центрове на мощ влизат в борбата.
Такъв излаз ще бъде вероятен, в случай че в Европа се възроди " духът на Версай ". Всъщност Кисинджър приказва за това, мечтаейки да започва процеса, като отслаби Русия и я извади от положение на геополитическо равновесие. Но Москва има своя визия за нова система на интернационалните връзки и процесите на нейното образуване към този момент са почнали. Затова, четейки Кисинджър, човек би трябвало да разбере от кое място и за какво духа „ западният вятър ” в Русия през днешния ден, с цел да оцени какво се крие зад мрачната историческа символика на американския политик.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ