Вашингтон (AFP) – Месеците на горещо и сухо време създадоха условия, подобни на гърнета, зад тазгодишните рекордни горски пожари в Канада, което накара учените да насочат с пръст изменението на климата.
Задълбочен научен анализ, публикуван във вторник, потвърждава това, установявайки, че пожароопасните сезони с такава тежест са поне седем пъти по-вероятни в резултат на изгарянето на изкопаеми горива от човечеството.
Проучването на World Weather Attribution група също установи, че през годината предразположените към пожар условия са били с 50 процента по-интензивни в резултат на глобалното затопляне.
„Докато продължаваме да затопляме планетата, тези видове събития ще стават по-чести и те са ще стават по-интензивни“, каза първият автор Клеър Барнс, екологичен статистик в Imperial College London, пред AFP.
Канада преживява най-опустошителния си сезон на пожари, резултат от рекордно високи температури, ниска влажност и ранно размразяване на снега стопявам. Близо 15,3 милиона хектара (37,8 милиона акра) са изгорели: площ, по-голяма от Гърция и повече от два пъти повече от предишния рекорд от 1989 г.
Около 200 000 души са евакуирани, най-малко четирима са загинали, а димът от горящите гори е доведе до опасно замърсяване на въздуха, разпространяващо се в по-голямата част от Канада и Съединените щати на юг - което води до скокове в посещенията в спешните отделения и дори до затваряне на училища.
Към края на юли горските пожари са отделили директно повече от милиард тона въглероден диоксид в атмосферата, както и метан и азотен оксид, които имат комбиниран парников ефект, еквивалентен на още 110 милиона тона въглероден диоксид, според скорошни изследвания.
За настоящото изследване учените са изследвали източната провинция Квебек, усъвършенстване на зони, които са сходни по климат и растителност. Регионът видя изключително голям брой пожари през май и юни, когато националните температурни рекорди бяха счупени с 0,8 градуса по Целзий (1,4 градуса по Фаренхайт).
Тъй като горските пожари са много сложни и не се движат единствено от климата, изследователите се съсредоточиха вместо това условия, благоприятни за пожари, като се използва показател, наречен Fire Weather Index (FWI).
Това съчетава температура, скорост на вятъра, влажност и валежи. Екипът натрупа тези данни от януари до юли, за да извлече мярка за тежестта на пожароопасното време през целия сезон.
Докато пожарите в Квебек бяха безпрецедентни, анализът на последните климатични данни показа, че сезонните условия, причиняващи пожарите, вече не са редки, случващи се веднъж на всеки 25 години. Това означава, че сега те имат четири процента шанс да се случват всяка година.
За да разберат приноса на предизвиканото от човека глобално затопляне, те използваха симулации на компютърни модели, за да сравнят климата такъв, какъвто е днес, след около 1,2C (2,2F) на глобалното затопляне от края на 1800 г., с климата от миналото.
Това показа, че изменението на климата е направило сезони с такава тежест най-малко седем пъти по-вероятно да се появят в сравнение с прединдустриалните времена. Барнс обаче подчерта, че това е оценка с долна граница, като изследователите са избрали да бъдат консервативни пред лицето на статистическата несигурност.
Местните общности са засегнати най-тежко
Ян Булангер, еколог от канадския Горската служба и вторият автор на доклада казаха пред АФП, че кумулативното въздействие на обстоятелствата, благоприятстващи пожарите, е от ключово значение. „Това е така, защото тези пожарни метеорологични условия продължиха толкова дълго, че тези пожари можеха да станат толкова големи.“
Екипът също така идентифицира седемдневния участък, когато пожарните метеорологични условия са били най-високи, и установи, че такива пикови условия са били повече от два пъти по-вероятно да се случи, отколкото в миналото, в резултат на изменението на климата.
Ако светът продължи да изгаря изкопаеми горива с високи темпове, вероятността и интензитетът на тежки метеорологични условия на пожар само ще се увеличи, показва анализът.
Тези пожари застрашават бъдещето на горския сектор, предупреди Булангер с въпросителен знак дали усилията за възстановяване могат да се справят със загубите.
Междувременно най-засегнатите общности са отдалечени и разполагат с относително малко ресурси, включително коренното население, което съставлява 75 процента от евакуираните през юли.
„Тази нарастваща сериозност на екстремните събития и вероятността от екстремни събития няма да спре, докато не достигнем нетната нула и спрем да добавяме допълнителни парникови газове в атмосферата“, каза Барнс, добавяйки, че „ не е твърде късно“, за да лобира пред политическите лидери да променят курса.
World Weather Attribution е международно сътрудничество, което вече е завършило повече от 50 проучвания на екстремни метеорологични явления, като резултатите по-късно са прегледани в рецензирани списания.
( AFP)
