Вход Господен в Йерусалим е един от великите християнски празници
- Ваше Високопреподобие, какво тъкмо се крие в таинството на идния християнски празник – Цветница?
- Цветница или Вход Господен в Йерусалим е един от великите християнски празници. Православната Църква отбелязва тържествено този ден като венец на земното служение на нашия Спасител – Господ Иисус Христос. Името на празника – Вход Господен в Йерусалим – разкрива неговото наличие. Мястото на тези събития е бил град Йерусалим, а времето – навечерието на празника Пасха. Трите години проповед на Христос в Юдея Го създали прочут и даже, може да се каже, известен измежду елементарния народ. Повечето хора обаче не разбирали цялата дълбочина на учението на Иисус Христос. Те Го възприемали като популярен цар и избавител, който би могъл да върне предишното великолепие на юдейския народ. Жителите на Йерусалим и пристигналите за празника Пасха поклонници посрещнали с огромна наслада и тържествуване Христос, когато Той влезнал, яхнал ослица, в Йерусалим. Всички очаквали велики събития, които ще донесат дълго чаканото освобождение от чуждоземното робство.
- Чудо ли е спомогнало за тези настроения?
- За тези настроения спомогнало неповторимото знамение, осъществено от Иисус Христос малко преди Неговото влизане в Йерусалим. Става дума за възкресението на Лазар. Чудото било неповторимо с това, че Лазар бил възкресен не незабавно след кончината си, а чак на четвъртия ден. И, както се споделя в Евангелието, тялото на умрелия било положено в пещера и почнало да се разлага. Но за всемогъщия Бог няма граници пред Неговите чудеса. В Негова власт е и животът, и гибелта. Христос по извънреден метод пред очите на потресените очевидци възкресил Лазар. Вестта за чудото бързо прелетяла през покрайнините на Йерусалим и превзела мозъците на мнозина. Всички очаквали от Христос нещо изключително и неизмеримо.
Това се случва доста постоянно: хората търсят не Бога, а чудеса, чакат чудото на земното благоденствие: умножаване на хлябовете, обилие от храна и така нататък Царственото влизане на Христос в Йерусалим е външната страна на събитията. Смисълът на празника е в това, че Бог е влезнал в Йерусалим, с цел да ни подари посредством страданията Си на кръста и възкресението безконечен живот в Царството Небесно. Господ желае да ни покаже, че Той ни дава нещо доста повече от земното благоденствие, Той ни дава безконечен и благословен живот в Царството Небесно. И влизането в този живот е допустимо единствено посредством вярата в Него като в Син Божи. Символ на тази религия са върбовите клончета, които се освещават в храмовете на този ден. Защо върбови клончета? Защото те въплъщават палмовите клони, които хората полагали под нозете на Христос. Тъй правели по това време за оня, който признавали за победител. Христос е Победител на злото. И освещаването на върбовите клончета е израз на нашата религия в Христос като Спасител на света.
- Отец Васиан, напоследък в храма на богослуженията се появяват доста нови хора. Кои са те?
- Нашият храм има неповторима история. Още от първите си години той става пристанище за хората, принудени да изоставен родните си места. Така да вземем за пример, свети Серафим Софийски Чудотворец става нравствен ментор за емигрантите от царска Русия. Със своята пастирска обич и грижа той укрепва мнозина изгнаници, оказали се в непозната земя. Неговата берекет не е напуснала този храм. И в този момент, във времето на огромни политически земетресения, доста бежанци от Украйна намират в нашия храм духовна разтуха в сложните дни на тествания. Нашата обща молитва по време на Литургията убеждава, че вярата в Бога има удивителната опция в сложни витални условия да дава на индивида големи духовни сили и дарба да преодолява даже най-тежките тествания. Надявам се, че по молитвите на свети Серафим нашите нови енориаши от Украйна ще намерят нравствен мир и духовно утешение под сводовете на съветския храм в българската столица.
- Ваше Високопреподобие, отец Васиан, какво бихте желали да пожелаете и на Вашите енориаши, и на гостите на храма?
- Трябва да ценим всеки ден от нашия живот и да се стараем да вършим положително на ближните, изключително през тези дни, които ни приближават до празника Пасха – великото празненство на светлината и положителното. Нищо не е толкоз значимо за индивида като мира и насладата в сърцето му. Милосърдният Господ да помогне на всички ни да запазим мира и единодушието сред нас.
Отец Евгений - за статута на Подворието и неговите задания
Подворието е енория, място, където протича църковният живот, правят се богослужения, стават срещите и общуването на хората с духовенството. Ето за какво съществена задача на Подворието на Патриарха Московски и на цяла Русия в София е да провежда църковния живот за избавление на душите на православните християни. Богослуженията се правят на църковнославянски език, който е общ корен за руснаците и българите като произлизащ от наследството на просветителите на славяните – светите равноапостолни Кирил и Методий. Особеността на нашата община е в това, че тя е многонационална, състои се освен от българи и руснаци, само че и също и от белоруси, украинци, молдовци, които са се оказали по волята на ориста на българска земя; измежду енориашите има и гърци, и сърби, и македонци. Нашата енория е огромна община. Хората са разнообразни, само че всички сме обединени от една религия, от общо присъединяване в богослужението и енорийския живот. Подворието има и още една доста значима функционалност: да развива и укрепва братските връзки сред Руската Православна Църква и Българската Православна Църква. Същата функционалност има и Подворието на Българската Православна Църква в Москва (храмът «Успение Богородично» в Гончари). По покана на българските архиереи ние участваме в празнични богослужения в храмовете на Българската Църква, в културни мероприятия, паметни събития с общо историческо значение. Освен това в нашия храм в празнични дни служат Божествена Литургия йерарси на Българската Православна Църква. През последната година насладата на богослужението споделиха с нас Ловчанският митрополит Гавриил, Пловдивският митрополит Николай, Западно- и Централноевропейският митрополит Антоний, Неврокопският митрополит Серафим, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, Врачанският митрополит Григорий. Всичко, което служи за укрепването на братското канонично единение на нашите Църкви, е приоритет за Подворието на Патриарха Московски и на цяла Русия в София.
Протойерей Димитър Тухчиев, клирик на храма - за особеностите на енорията
Руската черква в София, както я знае цяла България, е място за поклонение и набожен туризъм. Първо, тя е място за поклонение – тъй като е дом Божи и всеки набожен човек се стреми към Бога, само че, въпреки това, в нашия храм почиват и мощите на свети Серафим Соболев. Това прави храма притегателно място за поклонение на вярващи от страната и чужбина. И, второ, тя е туристическа забележителност поради своята архитектура и разположение в историческия център на гр. София. От самото си учредяване до в този момент Подворието е събирало, събира и ще събира хора от разнообразни етноси, само че с една религия. Както споделя свети деятел Павел: Няма към този момент иудеин, ни елин; няма плебей, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; тъй като всички вие едно сте в Христа Иисуса (Гал. 3:28). В храма съм повече от двадесет години, а от девет години послужвам като духовник. Отговорността на служението ни е огромна, тъй като всички духовници преди нас са били постоянно образец за подражателство в тяхното служение като пастири. Защото енорията ни е многонационална. И в никакъв случай не сме се делили по етноси, без значение от повратностите на живота, за какво всички сме едно пред Бога. Всички ние влизаме в храма с ясно схващане, че сме неверни, търсим смирение и просим благосклонност от Бога.
Татяна, чиновник в Подворието - за светителя Серафим, чиито свети мощи почиват в криптата на храма
Светителят Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски вълшебник по един необикновен метод ни сплотява всички. През февруари 2016 година той беше канонизиран от Руската и Българската Православни Църкви. «Дядо» Серафим към този момент от доста години е прочут на цяла България. По негово молитвено посредничество се правиха и се правят многочислени чудеса, доста от които са доказани писмено. Той е създател на забележителни богословски писания, основател на акатиста на свети Йоан Рилски Чудотворец, популярен молитвеник. По мое надълбоко разбиране, архиепископ Серафим (в света Николай Борисович Соболев) е безспорно историческа персона в смисъла, в който това разбиране се дефинира от историческата просвета. В ориста му се е отразила епохата: той изпитва тежката орис на емигрант, само че, оказвайки се в «добра земя», в България, дълги години ръководи съветските православни общини на територията на тази страна, става предстоятел на съветския храм «Свети Николай Мирликийски» в София. Бидейки под юрисдикцията на Временното висше църковно ръководство, а по-късно и на Руската Православна Задгранична Църква, той и през 30-те години на ХХ в. не прекъсва връзките си с архиереите на Московската патриаршия. По време на Великата Отечествена война той милее за съветския народ и уверено отхвърля да взе участие в съвещанието на архиереи под егидата на немските управляващи през 1943 година През юни 1945 година дружно със своето паство архиепископ Серафим се възсъединява с Московската патриаршия, а година по-късно добива руско поданство, получавайки паспорт под номер 1 на руски жител в България. През лятото на 1948 година архиепископ Серафим взе участие в работата на Всеправославното заседание в Москва, където прочита отчет.
Преди кончината си на 26 февруари 1950 година той споделя пророческите думи: «Ако имам безстрашие пред Господа, няма да ви оставя».
И до през днешния ден ние имаме вяра, че той не ни оставя със своите свети молебствия.
За своя път към храма споделя енориашката Емилия
В избран миг от моя живот аз усетих духовна жадност. Такава, каквато вероятно изпитва изсъхналата земя, жадуваща за влага. Когато пристигам в храма, аз пребивавам. Преразгледах моя живот и разбрах, че би трябвало да се обърна към Бога. Всички сме суетни… Но материалното не донася такава наслада като духовното.
А когато душата живее, тогава и във всекидневния живот всичко е добре. Аз имах съществени житейски проблеми. Дойдох при свети Серафим с молитва за помощ и се оказах в този храм по време на службата елеосвещение – маслосвет, както споделят в България. Смятам, че се случи знамение: стана ми толкоз леко, това място стартира мощно да ме притегля, появи се предпочитание освен да се апелирам, само че и да оказвам помощ в този храм. Аз дори се молих на светителя Серафим за това и по време на тази молитва усетих особена наслада. Разбрах, че когато човек се моли горещо и откровено за нещо, то той постоянно получава помощ от Бога, помощ от Неговите светии.
Този храм е моят вътрешен живот, моето избавление от суетния свят. Тук разцъфтява моята душа, храмът ми оказва помощ да се оправям с този живот.
Своите усещания споделя Янина, енориашка на храма.
Новите хора в храма са в действителност доста. В храма стана даже тесничко. Но, както споделя една съветска поговорка: «Тесничко, но задружно». Тези хора са бежанци от Украйна, от източната ѝ част. Те са разнообразни, само че най-силно се хвърлят на очи младите многодетни фамилии с четири и даже повече деца. Вижда се, че децата са научени да вървят на черква, на свещенодействие, да се причастяват, множеството от тях към този момент се усещат като свои на новото място. В храма приехме бежанците задушевно, с схващане и състрадание, с готовност да помогнем и с оказване на действителна помощ. Мнозина от нас, енориашите на многонационалната енория, имат родственици, другари и познати, които се намират в този момент в зоната на бойните дейности, за някои наши енориаши Украйна е родна страна, и молитвата за мир, която се възнася на всяка литургия в Патриаршеското подворие в София, е изключително мощна и дълбока.
За съответната помощ, която Подворието оказва на бежанците, споделя протойерей Евгений Павелчук, секретар на Подворието
Безусловно, ние се стараем, колкото можем, да оказваме помощ на хората, оказали се в сложни витални условия. Като духовник мога да кажа, че основното, от което повече от всичко се нуждае човек в такава обстановка, е духовното успокоение и молитвата, а също и съчувствието и чисто човешката помощ. Заедно с енориашите ние събираме средства също и за материална помощ и се стараем да подкрепим тези, които се нуждаят остро от това, изключително многодетните фамилии. С особена признателност споделяме думи на благодарност и на тези добротворци, които заради християнската си религия са намерили опция да оказват помощ на бежанците, пожелавайки да останат незнайни.
Новата енориашка Ирина, пристигнала от Украйна, споделя какво я е довело точно в този храм
В Украйна аз бях енориашка в храм, наименуван на името на свети Николай Мирликийски. С наслада научих, че и в София има храм, отдаден на този светец, в който служат съветски свещеници. Затова е напълно естествено, че пристигнах точно тук. Много ми хареса архитектурата на този храм, вътрешната му декорация и удивителните му икони. Но най-силно усещане прави богослужението. Свещениците и дяконите в този храм служат изключително вълнуващо, тяхната откровена молитва не може да остави никого безучастен. Случва се по време на работа мъничко да се разсееш, да се отплеснеш... Но прелестното пеене на дяконите, възгласите на свещениците незабавно те връщат в свещения свят на Литургията. За мен, един въцърковен човек, е огромно благополучие това, че открих тук това островче на нашата нематериалност!
Автор: Оля Ал-Ахмед/ обстоятелства.бг
- Цветница или Вход Господен в Йерусалим е един от великите християнски празници. Православната Църква отбелязва тържествено този ден като венец на земното служение на нашия Спасител – Господ Иисус Христос. Името на празника – Вход Господен в Йерусалим – разкрива неговото наличие. Мястото на тези събития е бил град Йерусалим, а времето – навечерието на празника Пасха. Трите години проповед на Христос в Юдея Го създали прочут и даже, може да се каже, известен измежду елементарния народ. Повечето хора обаче не разбирали цялата дълбочина на учението на Иисус Христос. Те Го възприемали като популярен цар и избавител, който би могъл да върне предишното великолепие на юдейския народ. Жителите на Йерусалим и пристигналите за празника Пасха поклонници посрещнали с огромна наслада и тържествуване Христос, когато Той влезнал, яхнал ослица, в Йерусалим. Всички очаквали велики събития, които ще донесат дълго чаканото освобождение от чуждоземното робство.
- Чудо ли е спомогнало за тези настроения?
- За тези настроения спомогнало неповторимото знамение, осъществено от Иисус Христос малко преди Неговото влизане в Йерусалим. Става дума за възкресението на Лазар. Чудото било неповторимо с това, че Лазар бил възкресен не незабавно след кончината си, а чак на четвъртия ден. И, както се споделя в Евангелието, тялото на умрелия било положено в пещера и почнало да се разлага. Но за всемогъщия Бог няма граници пред Неговите чудеса. В Негова власт е и животът, и гибелта. Христос по извънреден метод пред очите на потресените очевидци възкресил Лазар. Вестта за чудото бързо прелетяла през покрайнините на Йерусалим и превзела мозъците на мнозина. Всички очаквали от Христос нещо изключително и неизмеримо.
Това се случва доста постоянно: хората търсят не Бога, а чудеса, чакат чудото на земното благоденствие: умножаване на хлябовете, обилие от храна и така нататък Царственото влизане на Христос в Йерусалим е външната страна на събитията. Смисълът на празника е в това, че Бог е влезнал в Йерусалим, с цел да ни подари посредством страданията Си на кръста и възкресението безконечен живот в Царството Небесно. Господ желае да ни покаже, че Той ни дава нещо доста повече от земното благоденствие, Той ни дава безконечен и благословен живот в Царството Небесно. И влизането в този живот е допустимо единствено посредством вярата в Него като в Син Божи. Символ на тази религия са върбовите клончета, които се освещават в храмовете на този ден. Защо върбови клончета? Защото те въплъщават палмовите клони, които хората полагали под нозете на Христос. Тъй правели по това време за оня, който признавали за победител. Христос е Победител на злото. И освещаването на върбовите клончета е израз на нашата религия в Христос като Спасител на света.
- Отец Васиан, напоследък в храма на богослуженията се появяват доста нови хора. Кои са те?
- Нашият храм има неповторима история. Още от първите си години той става пристанище за хората, принудени да изоставен родните си места. Така да вземем за пример, свети Серафим Софийски Чудотворец става нравствен ментор за емигрантите от царска Русия. Със своята пастирска обич и грижа той укрепва мнозина изгнаници, оказали се в непозната земя. Неговата берекет не е напуснала този храм. И в този момент, във времето на огромни политически земетресения, доста бежанци от Украйна намират в нашия храм духовна разтуха в сложните дни на тествания. Нашата обща молитва по време на Литургията убеждава, че вярата в Бога има удивителната опция в сложни витални условия да дава на индивида големи духовни сили и дарба да преодолява даже най-тежките тествания. Надявам се, че по молитвите на свети Серафим нашите нови енориаши от Украйна ще намерят нравствен мир и духовно утешение под сводовете на съветския храм в българската столица.
- Ваше Високопреподобие, отец Васиан, какво бихте желали да пожелаете и на Вашите енориаши, и на гостите на храма?
- Трябва да ценим всеки ден от нашия живот и да се стараем да вършим положително на ближните, изключително през тези дни, които ни приближават до празника Пасха – великото празненство на светлината и положителното. Нищо не е толкоз значимо за индивида като мира и насладата в сърцето му. Милосърдният Господ да помогне на всички ни да запазим мира и единодушието сред нас.
Отец Евгений - за статута на Подворието и неговите задания
Подворието е енория, място, където протича църковният живот, правят се богослужения, стават срещите и общуването на хората с духовенството. Ето за какво съществена задача на Подворието на Патриарха Московски и на цяла Русия в София е да провежда църковния живот за избавление на душите на православните християни. Богослуженията се правят на църковнославянски език, който е общ корен за руснаците и българите като произлизащ от наследството на просветителите на славяните – светите равноапостолни Кирил и Методий. Особеността на нашата община е в това, че тя е многонационална, състои се освен от българи и руснаци, само че и също и от белоруси, украинци, молдовци, които са се оказали по волята на ориста на българска земя; измежду енориашите има и гърци, и сърби, и македонци. Нашата енория е огромна община. Хората са разнообразни, само че всички сме обединени от една религия, от общо присъединяване в богослужението и енорийския живот. Подворието има и още една доста значима функционалност: да развива и укрепва братските връзки сред Руската Православна Църква и Българската Православна Църква. Същата функционалност има и Подворието на Българската Православна Църква в Москва (храмът «Успение Богородично» в Гончари). По покана на българските архиереи ние участваме в празнични богослужения в храмовете на Българската Църква, в културни мероприятия, паметни събития с общо историческо значение. Освен това в нашия храм в празнични дни служат Божествена Литургия йерарси на Българската Православна Църква. През последната година насладата на богослужението споделиха с нас Ловчанският митрополит Гавриил, Пловдивският митрополит Николай, Западно- и Централноевропейският митрополит Антоний, Неврокопският митрополит Серафим, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, Врачанският митрополит Григорий. Всичко, което служи за укрепването на братското канонично единение на нашите Църкви, е приоритет за Подворието на Патриарха Московски и на цяла Русия в София.
Протойерей Димитър Тухчиев, клирик на храма - за особеностите на енорията
Руската черква в София, както я знае цяла България, е място за поклонение и набожен туризъм. Първо, тя е място за поклонение – тъй като е дом Божи и всеки набожен човек се стреми към Бога, само че, въпреки това, в нашия храм почиват и мощите на свети Серафим Соболев. Това прави храма притегателно място за поклонение на вярващи от страната и чужбина. И, второ, тя е туристическа забележителност поради своята архитектура и разположение в историческия център на гр. София. От самото си учредяване до в този момент Подворието е събирало, събира и ще събира хора от разнообразни етноси, само че с една религия. Както споделя свети деятел Павел: Няма към този момент иудеин, ни елин; няма плебей, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; тъй като всички вие едно сте в Христа Иисуса (Гал. 3:28). В храма съм повече от двадесет години, а от девет години послужвам като духовник. Отговорността на служението ни е огромна, тъй като всички духовници преди нас са били постоянно образец за подражателство в тяхното служение като пастири. Защото енорията ни е многонационална. И в никакъв случай не сме се делили по етноси, без значение от повратностите на живота, за какво всички сме едно пред Бога. Всички ние влизаме в храма с ясно схващане, че сме неверни, търсим смирение и просим благосклонност от Бога.
Татяна, чиновник в Подворието - за светителя Серафим, чиито свети мощи почиват в криптата на храма
Светителят Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски вълшебник по един необикновен метод ни сплотява всички. През февруари 2016 година той беше канонизиран от Руската и Българската Православни Църкви. «Дядо» Серафим към този момент от доста години е прочут на цяла България. По негово молитвено посредничество се правиха и се правят многочислени чудеса, доста от които са доказани писмено. Той е създател на забележителни богословски писания, основател на акатиста на свети Йоан Рилски Чудотворец, популярен молитвеник. По мое надълбоко разбиране, архиепископ Серафим (в света Николай Борисович Соболев) е безспорно историческа персона в смисъла, в който това разбиране се дефинира от историческата просвета. В ориста му се е отразила епохата: той изпитва тежката орис на емигрант, само че, оказвайки се в «добра земя», в България, дълги години ръководи съветските православни общини на територията на тази страна, става предстоятел на съветския храм «Свети Николай Мирликийски» в София. Бидейки под юрисдикцията на Временното висше църковно ръководство, а по-късно и на Руската Православна Задгранична Църква, той и през 30-те години на ХХ в. не прекъсва връзките си с архиереите на Московската патриаршия. По време на Великата Отечествена война той милее за съветския народ и уверено отхвърля да взе участие в съвещанието на архиереи под егидата на немските управляващи през 1943 година През юни 1945 година дружно със своето паство архиепископ Серафим се възсъединява с Московската патриаршия, а година по-късно добива руско поданство, получавайки паспорт под номер 1 на руски жител в България. През лятото на 1948 година архиепископ Серафим взе участие в работата на Всеправославното заседание в Москва, където прочита отчет.
Преди кончината си на 26 февруари 1950 година той споделя пророческите думи: «Ако имам безстрашие пред Господа, няма да ви оставя».
И до през днешния ден ние имаме вяра, че той не ни оставя със своите свети молебствия.
За своя път към храма споделя енориашката Емилия
В избран миг от моя живот аз усетих духовна жадност. Такава, каквато вероятно изпитва изсъхналата земя, жадуваща за влага. Когато пристигам в храма, аз пребивавам. Преразгледах моя живот и разбрах, че би трябвало да се обърна към Бога. Всички сме суетни… Но материалното не донася такава наслада като духовното.
А когато душата живее, тогава и във всекидневния живот всичко е добре. Аз имах съществени житейски проблеми. Дойдох при свети Серафим с молитва за помощ и се оказах в този храм по време на службата елеосвещение – маслосвет, както споделят в България. Смятам, че се случи знамение: стана ми толкоз леко, това място стартира мощно да ме притегля, появи се предпочитание освен да се апелирам, само че и да оказвам помощ в този храм. Аз дори се молих на светителя Серафим за това и по време на тази молитва усетих особена наслада. Разбрах, че когато човек се моли горещо и откровено за нещо, то той постоянно получава помощ от Бога, помощ от Неговите светии.
Този храм е моят вътрешен живот, моето избавление от суетния свят. Тук разцъфтява моята душа, храмът ми оказва помощ да се оправям с този живот.
Своите усещания споделя Янина, енориашка на храма.
Новите хора в храма са в действителност доста. В храма стана даже тесничко. Но, както споделя една съветска поговорка: «Тесничко, но задружно». Тези хора са бежанци от Украйна, от източната ѝ част. Те са разнообразни, само че най-силно се хвърлят на очи младите многодетни фамилии с четири и даже повече деца. Вижда се, че децата са научени да вървят на черква, на свещенодействие, да се причастяват, множеството от тях към този момент се усещат като свои на новото място. В храма приехме бежанците задушевно, с схващане и състрадание, с готовност да помогнем и с оказване на действителна помощ. Мнозина от нас, енориашите на многонационалната енория, имат родственици, другари и познати, които се намират в този момент в зоната на бойните дейности, за някои наши енориаши Украйна е родна страна, и молитвата за мир, която се възнася на всяка литургия в Патриаршеското подворие в София, е изключително мощна и дълбока.
За съответната помощ, която Подворието оказва на бежанците, споделя протойерей Евгений Павелчук, секретар на Подворието
Безусловно, ние се стараем, колкото можем, да оказваме помощ на хората, оказали се в сложни витални условия. Като духовник мога да кажа, че основното, от което повече от всичко се нуждае човек в такава обстановка, е духовното успокоение и молитвата, а също и съчувствието и чисто човешката помощ. Заедно с енориашите ние събираме средства също и за материална помощ и се стараем да подкрепим тези, които се нуждаят остро от това, изключително многодетните фамилии. С особена признателност споделяме думи на благодарност и на тези добротворци, които заради християнската си религия са намерили опция да оказват помощ на бежанците, пожелавайки да останат незнайни.
Новата енориашка Ирина, пристигнала от Украйна, споделя какво я е довело точно в този храм
В Украйна аз бях енориашка в храм, наименуван на името на свети Николай Мирликийски. С наслада научих, че и в София има храм, отдаден на този светец, в който служат съветски свещеници. Затова е напълно естествено, че пристигнах точно тук. Много ми хареса архитектурата на този храм, вътрешната му декорация и удивителните му икони. Но най-силно усещане прави богослужението. Свещениците и дяконите в този храм служат изключително вълнуващо, тяхната откровена молитва не може да остави никого безучастен. Случва се по време на работа мъничко да се разсееш, да се отплеснеш... Но прелестното пеене на дяконите, възгласите на свещениците незабавно те връщат в свещения свят на Литургията. За мен, един въцърковен човек, е огромно благополучие това, че открих тук това островче на нашата нематериалност!
Автор: Оля Ал-Ахмед/ обстоятелства.бг
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ