Куба е страна на мира и същевременно на дългогодишни традиции на борба за независимост и защита на суверенитета
- Ваше Превъзходителство, доста от младежите не могат да схванат протичащото се в Куба. Как се стигна до ситуацията, в което Островът на свободата се намира сега?
- Настоящата обстановка е доста комплицирана и е разследване от насъбраната икономическа, комерсиална и финансова обсада, наложена от Съединените щати против Куба в продължение на повече от 64 години. Тази обсада се ускори през последните години. Агресията против Куба е в ход, като ескалира бързо през последните пет месеца, само че главният й съставен елемент е икономическата обсада – най-дългата и най-всеобхватната в историята.
Тази насъбрана ескалация докара и до политика, която се стреми да задуши кубинското общество, да сътвори обществена детонация и предлог за намеса, с разказ, който прави същинските виновници невидими.
Повече от шест десетилетия Куба е изправена пред най-дълготрайния акт на продължителна икономическа експанзия в актуалната история: блокадата, наложена от Съединените щати. Това се утежнява от случайното включване на Куба в едностранния лист на страните, спонсори на тероризма, заканите за военна експанзия и неотдавнашната изпълнителна заповед, ориентирана към цялостно прекъсване на доставките на гориво за страната за принуждаване на кубинския народ да се откаже от своя суверенитет и самостоятелност.
Целта е да се предизвикат промени в Куба. Това е приложение на " доктрината Монро " от 1823 година: „ Америка за американците “.
През април 1960 година Лестър Д. Малъри, тогавашен помощник-държавен секретар по междуамериканските връзки, изготвя вътрешен меморандум, в който се споделя: " По-голямата част от кубинския народ поддържаше революционното държавно управление и единственият предвидим метод да го отслаби беше да му се откажат пари и хранителни запаси, с цел да се понижат действителните заплати, да се провокират апетит, обезсърчение и събаряне на държавното управление ".
Блокадата не е просто политика на Съединени американски щати по отношение на Куба; тя е система от припокриващи се закони, които засягат освен връзките сред Съединените щати и Куба, само че и, заради екстериториалния си темперамент, връзките на Куба със света. Това нарушава законите на интернационалната търговия.
Кубинският народ е устоял на този напън и експанзии от всевъзможен тип, в това число опита за военно навлизане на плажа Хирон през 1961 година, където наемниците са победени за по-малко от 72 часа.
Кубинският народ се съпротивлява, тъй като пази своята самостоятелност, която лиши повече от 100 години битка, първо против испанския колониализъм, а по-късно против американския неоколониализъм. Тази самостоятелност е реализирана на 1 януари 1959 година с триумфа на Революцията. Кубинският народ пази своя суверенитет, своето достолепие и своята история.
- Днес Куба претърпява един от най-суровите и най-тежки интервали на изолираност през последните 60 години. Колко тежки са актуалните наказания и кои аспекти на острова са наранени: всекидневието, стопанската система, опазването на здравето, енергетиката и общественият живот?
- Въпреки че се пробваха да ни изолират, Куба не е изолирана. Разчитаме на помощта на доста другари по целия свят. Както към този момент споделих, актуалната обстановка е доста комплицирана и е разследване от насъбраната икономическа, комерсиална и финансова обсада, наложена от Съединените щати против Куба в продължение на повече от 64 години. Изключителното усилване на блокадата, което претърпяваме през днешния ден, идва във време, когато кубинската стопанска система към този момент беше отслабена от предходни интервали. Кубинската стопанска система към момента не се беше възстановила от последствията от пандемията КОВИД-19, която засегна всички стопански системи. Блокадата беше попречила на икономическото възобновяване.
Важно е да се помни, че актуалната обстановка с горивата не е почнала неотдавна. Преди седем години, през 2019 година, Вашингтон стартира да заплашва със наказания транспортни компании, застрахователи, презастрахователи и даже пристанища, които са превозвали гориво до Куба. Това докара до по-големи ограничавания върху вноса на гориво и повишение на цените. Новото в мярката от 29 януари е, че тя заплашва с стопански и търговски репресии против страни, които изнасят гориво за Куба.
Включването на Куба в листата на страните, които се допуска, че спонсорират тероризма през януари 2021 година и след това през януари 2025 година ни трансформира в „ рискова “ страна за всевъзможни задгранични покупко-продажби, бизнес и вложения. Между другото, нейната природа като политически инструмент беше демонстрирана, когато шест дни преди Джо Байдън да напусне президентския пост на Съединени американски щати Куба беше изключена, а по-късно, в самия ден на встъпването в служба на Тръмп, 20 януари 2025 година, беше включена още веднъж. Това беше доста нездравословна мярка за стопанската система и финансовите връзки на Куба със света.
Преди енергийното ембарго, петролните танкери, пренасящи гориво до Куба, бяха заплашвани с санкции, конфискации на активи, изключване от международната финансова система и даже прихващане в намерено море и конфискация на товара им.
Освен това 40 задгранични банки отхвърлиха да вършат бизнес с Куба, блокирайки 140 банкови превода, доста от които свързани с заплащания за закупуване на технологии за слънчева или вятърна сила.
След изпълнителните заповеди, подписани от президента на Съединените щати на 29 януари 2026 година, а след това и на 1 май, петролното ембарго беше засилено. Обявено беше хипотетично национално изключително състояние, при което държавното управление на Съединени американски щати можеше да постанова цени върху вноса от страни, доставящи нефт на Куба.
Заповедта от 1 май удостовери определянето на Куба като необикновена и изключителна опасност за националната сигурност и външната политика на Съединени американски щати, което е очевидна неистина.
За първи път тази заповед открива вторични наказания, които могат да бъдат прилагани против всяко лице, организация или компания, участващи в действия, свързани с Куба, даже в случай че техните ползи в стопанската система на Съединени американски щати нямат никаква връзка с моята страна. Това съставлява извънредно нападателна и невиждана стъпка в екстериториалното използване на блокадата против моята татковина.
С това решение държавното управление на Съединените щати посредством изнудване, закани и директна насила на трети страни се пробва да наложи спомагателен напън върху ограниченията за икономическо задушаване, въведени след първия мандат на Тръмп, с цел да се предотврати навлизането на гориво в страната ни. Това затвърждава рисков метод за осъществяване на външната политика на Съединени американски щати посредством мощ и практикуване на упоритостите им да подсигуряват империалистическата си надмощие. Както беше оповестено, Съединени американски щати претендират за правото да диктуват на суверенните страни с кои народи могат да търгуват и към кои могат да изнасят националните си артикули. Решимостта на Вашингтон да каже на останалия свят дали може да продава нефт на Куба значи, че лимитира суверенитета на тези народи.
Това има две последствия. Първо, въздействието върху кубинското население е грубо и доста разрушително. Засегнати са производството на електрическа енергия, изпомпването на вода, производството на храни, превозът и други съществени действия.
Второто влияние е световно. То демонстрира на всички страни, че Съединените щати имат прерогатива да ги лимитират или принуждават въз основа на това къде разпределят националните си запаси.
Да се упреква Куба за блокадата против нея е цинично и лъжливо. Зад това обвиняване се крие колосална неистина.
Докато Куба продължава да се съпротивлява, Съединените щати не престават да ескалират натиска си и ограниченията си на експанзия и закани: те желаят да ни осъждат всеки ден с някаква нова мярка. Води се психическа война, с цел да ни сплашат, да ни накарат да се предадем.
На 20 май бе публикуван Обвинителният акт против водача на Кубинската гражданска война, армейския военачалник Раул Кастро Рус. Това е морално позорно и правно случайно действие. То съставлява корист с юрисдикцията на американските съдилища, операция на мястото, където самолетите са били свалени в кубинското въздушно пространство и териториални води, нарушаване на американското законодателство от терористи и други противозаконни задачи и неуважение на правото на страните на самоотбрана. Това политически стимулирано и лъжливо решение е предопределено да заблуди американските жители и чужденци, 30 години след събитията, с подлата цел да завоюва тяхната поддръжка за военна случка против Куба за реализиране на „ промяна на режима “ или „ създаване на нацията “, както в този момент евфемистично се назовава.
Сред последните решения на Белия дом са: наказания против президента Мигел Диас-Канел, членовете на неговото семейство и обществени организации като комитетите за отбрана на революцията, Кубинския институт за национално земеделие и Асоциацията на туристическия бизнес. А на 11 юни държавният секретар Марко Рубио разгласи включването на компанията за дистрибуция на горива CUPET в черни описи. Вашингтон показва Куба като „ провалена страна “ и като „ необикновена и изключителна опасност “, с цел да оправдае ограниченията за икономическа война.
Кубинският народ страда съществено и могат да бъдат породени още повече вреди. Когато производството на храни и здравните услуги са нарушени, се нанасят големи вреди. Отделение за интензивно лекуване, операционна зала и поделение за хемодиализа не могат да действат без електричество. Храната не може да се популяризира без гориво за превоз. Водата не може да се изпомпва без гориво за генериране на нужната сила. Без гориво колите за спешна помощ и такситата не могат да работят, а учителите и лекарите не могат да стигнат до работа.
Нашите лечебни заведения нямат нужната сила заради спиранията на електрозахранването. В резултат на това има лист с чакащи за интервенция от над 100 000 пациенти, в това число над 12 000 деца. Само вижте опустошителното влияние на блокадата.
Коефициентът на детска смъртност, който по едно време беше към четири, достигайки даже 4% (на хиляда живородени), в този момент се колебае малко над 9,6%. Макар че към момента е конкурентен в интернационален проект, това не е това, с което сме привикнали.
Само един съветски транспортен съд дойде за повече от пет месеца и в продължение на 15 дни енергийната обстановка се усъвършенства, доказвайки, че не сме провалена страна. Провалена страна не би могла да оцелее в тази обстановка, нито би могла да показва, че с запаси може да прави нещата по друг метод.
15 000 тона ориз, дарени от партията, държавното управление и народа на Китай, не можаха да бъдат неотложно превозени до всяка провинция заради спирания в превоза на артикули.
Липсата на гориво попречва разпространяването в цялата страна на близо 50% от медикаментите, създадени в Куба през последните месеци.
Според Организацията на обединените народи 170 контейнера с съществени артикули, които към този момент са пристигнали в Куба, еквивалентни на почти 6,3 милиона $, не доближават бързо до предопределените получатели заради дефицита на гориво.
Енергийната обсада на Съединени американски щати против Куба има действително и съществено влияние върху кубинското население. Тя е част от груповото наказване, което държавното управление на Съединени американски щати постанова на кубинския народ.
Ние сме миролюбива страна. Винаги се стараем да помогнем. Но и постоянно сме подготвени да защитим своята самостоятелност и суверенитет.
- Бихте ли ни разказали повече за ограниченията, които предприе президентът Мигел Диас-Канел? На Запад стартира доста да се спекулира, че това е въведения към края на социализма в Куба...
- Не за пръв път управляващите в Хавана вземат решение за превръщане на стопанската система. Необходимите ограничения постоянно са били одобрявани в сходство с националните и интернационалните условия. През 90-те години на предишния век бяха нужни обилни трансформации, когато Куба загуби 85% от комерсиалните си връзки със страните от социалистическия блок в Европа. Навлязохме в по този начин наречения Специален интервал в спокойно време. Приети бяха закони за задграничните вложения, развити бяха туризмът и икономическите връзки с Европа и Латинска Америка.
- В подобен случай можем да кажем, че историята се повтаря до известна степен?
- Историята се повтаря, само че с доста по-влошено положение на стопанската система. От 90-те години насам Вашингтон непрестанно стяга ограниченията от ден на ден и повече. Затова ще си разреша да изтъквам президента Диас-Канел, който споделя: " Както ни учеше Фидел, в комплицирани времена не можем без пристрастеност към творчеството, това, което дружно с единството на нашия народ и с нашата воля може да ни помогне да преодолеем всички тези провокации... всяка опция по време на рецесия би трябвало да бъде употребена като миг на напредък, като миг на напредък ". И още: " Във всеки подробност от живота на кубинците, във всеки подробност от фамилията, във всеки подробност от нашата стопанска система има извънредно комплицирани обстановки, с които единствено един толкоз храбър народ като нашия може да се изправи и които могат да оцелеят и да преодолеят ".
Що се отнася до икономическата и обществената стратегия за 2026 година, тя е направена благодарение на специалисти. Перспективата зад всичко, което се предлага, е, че дружно можем да продуктивно да подпомогнем страната, да създадем благосъстояние и да го разпределим със обществена правдивост. Ако нямаме благосъстояние, е доста мъчно да продължим напред, изключително в обществените стратегии и в оправянето с неравенствата, които са основани. Целта е да се позволи „ несъгласието сред концентрация и децентрализация “, като се дефинира стратегически на какво би трябвало да бъде отдадено централното обмисляне и се дават пълномощия „ на други равнища, тъй че те да могат да реализират лична активност, която също по този начин предизвиква капацитета. Както твърди нашият държавен глава - общината да има пълномощия да внася и изнася и да не зависи от централни планове; общината да може да ръководи приходите от задгранична валута, въз основа на това, че може да подтиква и ръководи директните задгранични вложения в свои интереси; да може да ръководи вложения или планове с кубинци, пребиваващи в чужбина [и] че може да утвърждава вложения от кубинци, пребиваващи в Куба. Земята ще се дава на тези, които в действителност могат да я обработват; с цел да има допустимо най-ниско равнище на неизползвана земя; с цел да има най-високи равнища на продуктивност... с цел да могат производителите от всеки бранш – държавен, кооперативен, частен или с задгранични вложения – да взаимодействат между тях.
Целта е да се разработят бизнес модели, които ще разрешат за малко време „ реализиране на снабдителен суверенитет, преобразяване в самодостатъчност в производството на храни. Има и визия за паричната политика и по-специално за установяване на размерите на паричните хонорари и друго действие с присъединяване на всички участници на валутния пазар... Одобрените ограничения от държавното управление са общо 176. Нашите управници са подготвени да опитат всичко, което е положително за страната ни и за " един народ, който не е подготвен да се предаде; нито да се остави да бъде унижаван ".
- Куба получава ли взаимност от интернационалната общественост, както от Организацията на обединените народи, по този начин и от други страни? Получава ли поддръжка, в това число материална помощ?
- Отхвърлянето на блокадата против Куба е исторически факт, демонстриращ се по разнообразни способи. Всяка година от 1992 година насам Общото заседание на Организация на обединените нации приема резолюция с огромно болшинство, изискваща преустановяване на икономическата, комерсиалната и финансовата обсада на Съединените щати против Куба. Моделът на гласоподаване непрестанно се усилва, достигайки 191 от 193-те държави-членки на Организация на обединените нации. Само Съединени американски щати и Израел гласоподаваха срещу нея през последните години.
Всяка година Куба разгласява своя народен отчет, а Генералният секретар на Организацията на обединените народи разгласява отчет, обобщаващ приноса на страните членки и интернационалните организации по отношение на последствията от блокадата. Докладът на Куба е просторен и ви предлагаме да го прочетете. Докладът, който разказва в детайли вредите, породени от блокадата от 1 март 2024 година до 28 февруари 2025 година, пресмята, че блокадата е предизвикала материални вреди на Куба в размер на почти 7,5561 милиарда щатски $, което съставлява нарастване с 49% спрямо предходния интервал. По настоящи цени насъбраните вреди за повече от шест десетилетия на тази политика възлизат на 170,6772 милиарда щатски $. Тази година цифрата ще бъде доста по-висока.
Ние надълбоко ценим всяка самодейност за набиране на средства, всяка акция за повишение на осведомеността и всеки израз на поддръжка, проведен от разнообразни райони на света.
Организирани са конвои за взаимност от Европа и Северна и Южна Америка; получихме материална помощ, най-вече храна, съоръжение за слънчева сила и медикаменти, от държавни управления, интернационалните организации, обществени организации и обособени лица, за което сме надълбоко признателни.
От България са проведени голям брой начинания, които ние признаваме и ценим, координирани най-вече от Сдружението за другарство България-Куба. Няколко заявления в поддръжка на Куба и отменяне на тази ескалираща обсада и икономическо задушаване са издадени от: Сдружението за другарство България-Куба, Сдружението на кубинците, пребиваващи в България, Съюза на българските писатели, Съюза на антифашистките публицисти и Сдружението на демократичните дами. Получили сме подаяние от 3000 евро за план за слънчева сила в детска болница, подаяние храна от български предприемач, медикаменти от фармацевтична компания. И работата продължава.
- Преди няколко дни Куба реализира огромен триумф в Световната продоволствена стратегия към Организация на обединените нации. Ще получи 116 милиона $ за храна от организацията, макар че Вашингтон се опита да попречи. Това добър знак ли е? Започва ли интернационалната общественост да си отваря очите за несправедливостта?
- Куба не е сама. Това го демонстрират и даренията, и митингите, които се провеждат в разнообразни страни по света. Тази голяма поддръжка в Изпълнителния съвет на Световната продоволствена стратегия към Организация на обединените нации, който утвърди Програма за Куба за интервала 2026-2030 година (29 против 2 гласа) демонстрира, че светът не има вяра на лъжите на американците. Въпреки стягането на енергийната, икономическата, комерсиалната и финансовата обсада, солидарността и разсъдъкът надвиват.
Много благодаря на ДУМА за честите и справедливи изявления за Куба!
- Настоящата обстановка е доста комплицирана и е разследване от насъбраната икономическа, комерсиална и финансова обсада, наложена от Съединените щати против Куба в продължение на повече от 64 години. Тази обсада се ускори през последните години. Агресията против Куба е в ход, като ескалира бързо през последните пет месеца, само че главният й съставен елемент е икономическата обсада – най-дългата и най-всеобхватната в историята.
Тази насъбрана ескалация докара и до политика, която се стреми да задуши кубинското общество, да сътвори обществена детонация и предлог за намеса, с разказ, който прави същинските виновници невидими.
Повече от шест десетилетия Куба е изправена пред най-дълготрайния акт на продължителна икономическа експанзия в актуалната история: блокадата, наложена от Съединените щати. Това се утежнява от случайното включване на Куба в едностранния лист на страните, спонсори на тероризма, заканите за военна експанзия и неотдавнашната изпълнителна заповед, ориентирана към цялостно прекъсване на доставките на гориво за страната за принуждаване на кубинския народ да се откаже от своя суверенитет и самостоятелност.
Целта е да се предизвикат промени в Куба. Това е приложение на " доктрината Монро " от 1823 година: „ Америка за американците “.
През април 1960 година Лестър Д. Малъри, тогавашен помощник-държавен секретар по междуамериканските връзки, изготвя вътрешен меморандум, в който се споделя: " По-голямата част от кубинския народ поддържаше революционното държавно управление и единственият предвидим метод да го отслаби беше да му се откажат пари и хранителни запаси, с цел да се понижат действителните заплати, да се провокират апетит, обезсърчение и събаряне на държавното управление ".
Блокадата не е просто политика на Съединени американски щати по отношение на Куба; тя е система от припокриващи се закони, които засягат освен връзките сред Съединените щати и Куба, само че и, заради екстериториалния си темперамент, връзките на Куба със света. Това нарушава законите на интернационалната търговия.
Кубинският народ е устоял на този напън и експанзии от всевъзможен тип, в това число опита за военно навлизане на плажа Хирон през 1961 година, където наемниците са победени за по-малко от 72 часа.
Кубинският народ се съпротивлява, тъй като пази своята самостоятелност, която лиши повече от 100 години битка, първо против испанския колониализъм, а по-късно против американския неоколониализъм. Тази самостоятелност е реализирана на 1 януари 1959 година с триумфа на Революцията. Кубинският народ пази своя суверенитет, своето достолепие и своята история.
- Днес Куба претърпява един от най-суровите и най-тежки интервали на изолираност през последните 60 години. Колко тежки са актуалните наказания и кои аспекти на острова са наранени: всекидневието, стопанската система, опазването на здравето, енергетиката и общественият живот?
- Въпреки че се пробваха да ни изолират, Куба не е изолирана. Разчитаме на помощта на доста другари по целия свят. Както към този момент споделих, актуалната обстановка е доста комплицирана и е разследване от насъбраната икономическа, комерсиална и финансова обсада, наложена от Съединените щати против Куба в продължение на повече от 64 години. Изключителното усилване на блокадата, което претърпяваме през днешния ден, идва във време, когато кубинската стопанска система към този момент беше отслабена от предходни интервали. Кубинската стопанска система към момента не се беше възстановила от последствията от пандемията КОВИД-19, която засегна всички стопански системи. Блокадата беше попречила на икономическото възобновяване.
Важно е да се помни, че актуалната обстановка с горивата не е почнала неотдавна. Преди седем години, през 2019 година, Вашингтон стартира да заплашва със наказания транспортни компании, застрахователи, презастрахователи и даже пристанища, които са превозвали гориво до Куба. Това докара до по-големи ограничавания върху вноса на гориво и повишение на цените. Новото в мярката от 29 януари е, че тя заплашва с стопански и търговски репресии против страни, които изнасят гориво за Куба.
Включването на Куба в листата на страните, които се допуска, че спонсорират тероризма през януари 2021 година и след това през януари 2025 година ни трансформира в „ рискова “ страна за всевъзможни задгранични покупко-продажби, бизнес и вложения. Между другото, нейната природа като политически инструмент беше демонстрирана, когато шест дни преди Джо Байдън да напусне президентския пост на Съединени американски щати Куба беше изключена, а по-късно, в самия ден на встъпването в служба на Тръмп, 20 януари 2025 година, беше включена още веднъж. Това беше доста нездравословна мярка за стопанската система и финансовите връзки на Куба със света.
Преди енергийното ембарго, петролните танкери, пренасящи гориво до Куба, бяха заплашвани с санкции, конфискации на активи, изключване от международната финансова система и даже прихващане в намерено море и конфискация на товара им.
Освен това 40 задгранични банки отхвърлиха да вършат бизнес с Куба, блокирайки 140 банкови превода, доста от които свързани с заплащания за закупуване на технологии за слънчева или вятърна сила.
След изпълнителните заповеди, подписани от президента на Съединените щати на 29 януари 2026 година, а след това и на 1 май, петролното ембарго беше засилено. Обявено беше хипотетично национално изключително състояние, при което държавното управление на Съединени американски щати можеше да постанова цени върху вноса от страни, доставящи нефт на Куба.
Заповедта от 1 май удостовери определянето на Куба като необикновена и изключителна опасност за националната сигурност и външната политика на Съединени американски щати, което е очевидна неистина.
За първи път тази заповед открива вторични наказания, които могат да бъдат прилагани против всяко лице, организация или компания, участващи в действия, свързани с Куба, даже в случай че техните ползи в стопанската система на Съединени американски щати нямат никаква връзка с моята страна. Това съставлява извънредно нападателна и невиждана стъпка в екстериториалното използване на блокадата против моята татковина.
С това решение държавното управление на Съединените щати посредством изнудване, закани и директна насила на трети страни се пробва да наложи спомагателен напън върху ограниченията за икономическо задушаване, въведени след първия мандат на Тръмп, с цел да се предотврати навлизането на гориво в страната ни. Това затвърждава рисков метод за осъществяване на външната политика на Съединени американски щати посредством мощ и практикуване на упоритостите им да подсигуряват империалистическата си надмощие. Както беше оповестено, Съединени американски щати претендират за правото да диктуват на суверенните страни с кои народи могат да търгуват и към кои могат да изнасят националните си артикули. Решимостта на Вашингтон да каже на останалия свят дали може да продава нефт на Куба значи, че лимитира суверенитета на тези народи.
Това има две последствия. Първо, въздействието върху кубинското население е грубо и доста разрушително. Засегнати са производството на електрическа енергия, изпомпването на вода, производството на храни, превозът и други съществени действия.
Второто влияние е световно. То демонстрира на всички страни, че Съединените щати имат прерогатива да ги лимитират или принуждават въз основа на това къде разпределят националните си запаси.
Да се упреква Куба за блокадата против нея е цинично и лъжливо. Зад това обвиняване се крие колосална неистина.
Докато Куба продължава да се съпротивлява, Съединените щати не престават да ескалират натиска си и ограниченията си на експанзия и закани: те желаят да ни осъждат всеки ден с някаква нова мярка. Води се психическа война, с цел да ни сплашат, да ни накарат да се предадем.
На 20 май бе публикуван Обвинителният акт против водача на Кубинската гражданска война, армейския военачалник Раул Кастро Рус. Това е морално позорно и правно случайно действие. То съставлява корист с юрисдикцията на американските съдилища, операция на мястото, където самолетите са били свалени в кубинското въздушно пространство и териториални води, нарушаване на американското законодателство от терористи и други противозаконни задачи и неуважение на правото на страните на самоотбрана. Това политически стимулирано и лъжливо решение е предопределено да заблуди американските жители и чужденци, 30 години след събитията, с подлата цел да завоюва тяхната поддръжка за военна случка против Куба за реализиране на „ промяна на режима “ или „ създаване на нацията “, както в този момент евфемистично се назовава.
Сред последните решения на Белия дом са: наказания против президента Мигел Диас-Канел, членовете на неговото семейство и обществени организации като комитетите за отбрана на революцията, Кубинския институт за национално земеделие и Асоциацията на туристическия бизнес. А на 11 юни държавният секретар Марко Рубио разгласи включването на компанията за дистрибуция на горива CUPET в черни описи. Вашингтон показва Куба като „ провалена страна “ и като „ необикновена и изключителна опасност “, с цел да оправдае ограниченията за икономическа война.
Кубинският народ страда съществено и могат да бъдат породени още повече вреди. Когато производството на храни и здравните услуги са нарушени, се нанасят големи вреди. Отделение за интензивно лекуване, операционна зала и поделение за хемодиализа не могат да действат без електричество. Храната не може да се популяризира без гориво за превоз. Водата не може да се изпомпва без гориво за генериране на нужната сила. Без гориво колите за спешна помощ и такситата не могат да работят, а учителите и лекарите не могат да стигнат до работа.
Нашите лечебни заведения нямат нужната сила заради спиранията на електрозахранването. В резултат на това има лист с чакащи за интервенция от над 100 000 пациенти, в това число над 12 000 деца. Само вижте опустошителното влияние на блокадата.
Коефициентът на детска смъртност, който по едно време беше към четири, достигайки даже 4% (на хиляда живородени), в този момент се колебае малко над 9,6%. Макар че към момента е конкурентен в интернационален проект, това не е това, с което сме привикнали.
Само един съветски транспортен съд дойде за повече от пет месеца и в продължение на 15 дни енергийната обстановка се усъвършенства, доказвайки, че не сме провалена страна. Провалена страна не би могла да оцелее в тази обстановка, нито би могла да показва, че с запаси може да прави нещата по друг метод.
15 000 тона ориз, дарени от партията, държавното управление и народа на Китай, не можаха да бъдат неотложно превозени до всяка провинция заради спирания в превоза на артикули.
Липсата на гориво попречва разпространяването в цялата страна на близо 50% от медикаментите, създадени в Куба през последните месеци.
Според Организацията на обединените народи 170 контейнера с съществени артикули, които към този момент са пристигнали в Куба, еквивалентни на почти 6,3 милиона $, не доближават бързо до предопределените получатели заради дефицита на гориво.
Енергийната обсада на Съединени американски щати против Куба има действително и съществено влияние върху кубинското население. Тя е част от груповото наказване, което държавното управление на Съединени американски щати постанова на кубинския народ.
Ние сме миролюбива страна. Винаги се стараем да помогнем. Но и постоянно сме подготвени да защитим своята самостоятелност и суверенитет.
- Бихте ли ни разказали повече за ограниченията, които предприе президентът Мигел Диас-Канел? На Запад стартира доста да се спекулира, че това е въведения към края на социализма в Куба...
- Не за пръв път управляващите в Хавана вземат решение за превръщане на стопанската система. Необходимите ограничения постоянно са били одобрявани в сходство с националните и интернационалните условия. През 90-те години на предишния век бяха нужни обилни трансформации, когато Куба загуби 85% от комерсиалните си връзки със страните от социалистическия блок в Европа. Навлязохме в по този начин наречения Специален интервал в спокойно време. Приети бяха закони за задграничните вложения, развити бяха туризмът и икономическите връзки с Европа и Латинска Америка.
- В подобен случай можем да кажем, че историята се повтаря до известна степен?
- Историята се повтаря, само че с доста по-влошено положение на стопанската система. От 90-те години насам Вашингтон непрестанно стяга ограниченията от ден на ден и повече. Затова ще си разреша да изтъквам президента Диас-Канел, който споделя: " Както ни учеше Фидел, в комплицирани времена не можем без пристрастеност към творчеството, това, което дружно с единството на нашия народ и с нашата воля може да ни помогне да преодолеем всички тези провокации... всяка опция по време на рецесия би трябвало да бъде употребена като миг на напредък, като миг на напредък ". И още: " Във всеки подробност от живота на кубинците, във всеки подробност от фамилията, във всеки подробност от нашата стопанска система има извънредно комплицирани обстановки, с които единствено един толкоз храбър народ като нашия може да се изправи и които могат да оцелеят и да преодолеят ".
Що се отнася до икономическата и обществената стратегия за 2026 година, тя е направена благодарение на специалисти. Перспективата зад всичко, което се предлага, е, че дружно можем да продуктивно да подпомогнем страната, да създадем благосъстояние и да го разпределим със обществена правдивост. Ако нямаме благосъстояние, е доста мъчно да продължим напред, изключително в обществените стратегии и в оправянето с неравенствата, които са основани. Целта е да се позволи „ несъгласието сред концентрация и децентрализация “, като се дефинира стратегически на какво би трябвало да бъде отдадено централното обмисляне и се дават пълномощия „ на други равнища, тъй че те да могат да реализират лична активност, която също по този начин предизвиква капацитета. Както твърди нашият държавен глава - общината да има пълномощия да внася и изнася и да не зависи от централни планове; общината да може да ръководи приходите от задгранична валута, въз основа на това, че може да подтиква и ръководи директните задгранични вложения в свои интереси; да може да ръководи вложения или планове с кубинци, пребиваващи в чужбина [и] че може да утвърждава вложения от кубинци, пребиваващи в Куба. Земята ще се дава на тези, които в действителност могат да я обработват; с цел да има допустимо най-ниско равнище на неизползвана земя; с цел да има най-високи равнища на продуктивност... с цел да могат производителите от всеки бранш – държавен, кооперативен, частен или с задгранични вложения – да взаимодействат между тях.
Целта е да се разработят бизнес модели, които ще разрешат за малко време „ реализиране на снабдителен суверенитет, преобразяване в самодостатъчност в производството на храни. Има и визия за паричната политика и по-специално за установяване на размерите на паричните хонорари и друго действие с присъединяване на всички участници на валутния пазар... Одобрените ограничения от държавното управление са общо 176. Нашите управници са подготвени да опитат всичко, което е положително за страната ни и за " един народ, който не е подготвен да се предаде; нито да се остави да бъде унижаван ".
- Куба получава ли взаимност от интернационалната общественост, както от Организацията на обединените народи, по този начин и от други страни? Получава ли поддръжка, в това число материална помощ?
- Отхвърлянето на блокадата против Куба е исторически факт, демонстриращ се по разнообразни способи. Всяка година от 1992 година насам Общото заседание на Организация на обединените нации приема резолюция с огромно болшинство, изискваща преустановяване на икономическата, комерсиалната и финансовата обсада на Съединените щати против Куба. Моделът на гласоподаване непрестанно се усилва, достигайки 191 от 193-те държави-членки на Организация на обединените нации. Само Съединени американски щати и Израел гласоподаваха срещу нея през последните години.
Всяка година Куба разгласява своя народен отчет, а Генералният секретар на Организацията на обединените народи разгласява отчет, обобщаващ приноса на страните членки и интернационалните организации по отношение на последствията от блокадата. Докладът на Куба е просторен и ви предлагаме да го прочетете. Докладът, който разказва в детайли вредите, породени от блокадата от 1 март 2024 година до 28 февруари 2025 година, пресмята, че блокадата е предизвикала материални вреди на Куба в размер на почти 7,5561 милиарда щатски $, което съставлява нарастване с 49% спрямо предходния интервал. По настоящи цени насъбраните вреди за повече от шест десетилетия на тази политика възлизат на 170,6772 милиарда щатски $. Тази година цифрата ще бъде доста по-висока.
Ние надълбоко ценим всяка самодейност за набиране на средства, всяка акция за повишение на осведомеността и всеки израз на поддръжка, проведен от разнообразни райони на света.
Организирани са конвои за взаимност от Европа и Северна и Южна Америка; получихме материална помощ, най-вече храна, съоръжение за слънчева сила и медикаменти, от държавни управления, интернационалните организации, обществени организации и обособени лица, за което сме надълбоко признателни.
От България са проведени голям брой начинания, които ние признаваме и ценим, координирани най-вече от Сдружението за другарство България-Куба. Няколко заявления в поддръжка на Куба и отменяне на тази ескалираща обсада и икономическо задушаване са издадени от: Сдружението за другарство България-Куба, Сдружението на кубинците, пребиваващи в България, Съюза на българските писатели, Съюза на антифашистките публицисти и Сдружението на демократичните дами. Получили сме подаяние от 3000 евро за план за слънчева сила в детска болница, подаяние храна от български предприемач, медикаменти от фармацевтична компания. И работата продължава.
- Преди няколко дни Куба реализира огромен триумф в Световната продоволствена стратегия към Организация на обединените нации. Ще получи 116 милиона $ за храна от организацията, макар че Вашингтон се опита да попречи. Това добър знак ли е? Започва ли интернационалната общественост да си отваря очите за несправедливостта?
- Куба не е сама. Това го демонстрират и даренията, и митингите, които се провеждат в разнообразни страни по света. Тази голяма поддръжка в Изпълнителния съвет на Световната продоволствена стратегия към Организация на обединените нации, който утвърди Програма за Куба за интервала 2026-2030 година (29 против 2 гласа) демонстрира, че светът не има вяра на лъжите на американците. Въпреки стягането на енергийната, икономическата, комерсиалната и финансовата обсада, солидарността и разсъдъкът надвиват.
Много благодаря на ДУМА за честите и справедливи изявления за Куба!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ