Посланикът на Румъния: София и Букурещ скоро ще заслужат доверието и за сухопътен Шенген І Лицата на дипломацията
- Ваше превъзходителство, Буна зила!
- Буна зила!
- Как се чувствате като дипломат тук, в България, към този момент няколко години?
- Времето лети доста бързо. Тук съм от съвсем три години. Как се усещам във вашата красива страна? Като дипломат за мен е наслаждение и привилегия да послужвам в България - страна, която е непосредствен комшия и другар. Така че какво да кажа.
Много съм признателна за тази опция в дипломатическата ми кариера.
- Преди България в коя страна бяхте?
- Идвам от позицията на дипломат в Нидерландия. Така че в прочут смисъл, не желая да предвиждам, само че въпросът за Шенген несъмнено ме преследва по някакъв метод. Позволете ми да допълня отговора си на първия ви въпрос, който е значим. Като дипломат ви споделих по какъв начин се усещам - привилегирована и удостоена с чест. Но също така като румънка, като човек, като персона, би трябвало да кажа, че се усещам като у дома, а и съм съвсем в дома, покрай него.
- Може би тъй като има доста прилики сред румънците и българите. Виждате ли прилики?
- Това в действителност беше едно от първите неща, които забелязах, идвайки тук. И в прочут смисъл беше огромно облекчение. Също по този начин символичният миг, в който дойдох, по случайност, несъмнено, това беше на Мартеница, първи март, Марцишор. Това е традиция, която споделяме по безусловно един и същи метод. С първи март както при нас, по този начин и при вас обичайно се отбелязва началото на пролетта, този оптимизъм на пролетта, която побеждава зимата и животът се заражда отначало.
Това беше и моментът, в който ми стана ясно, че можем и вършим нещата дружно на интернационално равнище, с цел да разпространяваме нашите обичаи. Казвам го за вашите фенове, за тези, на които може би би трябвало да им бъде припомнено - Румъния дружно с България и Северна Македония популяризирахме марцишора, мартеницата като част от международното нематериално завещание на ЮНЕСКО. Така че тази традиция, тази обща традиция, към този момент е известна на целия свят.
- В библиотеката зад вас виждам доста книги на български създатели, типичен и модерни, които са преведени на румънски.
- Да, по този начин е. Това още веднъж е нещо, което ни свързва мощно. Фактът, че превеждаме толкоз доста от румънски на български и противоположното. Толкова съм щастлива да кажа, че не е имало издание на вашия необикновен интернационален панаир на книгата през зимата, в което Румъния да не е взела участие. Имаме щанд, имаме и румънски създатели, които идват и приказват дружно с вашите създатели. Това са страхотни събития. Над 80 румънски модерни и типичен, само че изключително модерни създатели са преведени на български. Можете да ги намерите на всички места и тук, несъмнено, в тази библиотека. Имате и несъмнено книгите на Георги Господинов. Не мисля, че има негова книга, която да не е преведена на румънски език. Все повече и повече румънски и български създатели стават известни измежду хората, които към момента четат.
- Сега главната цел на България и Румъния е цялостното присъединение към Шенгенското пространство. Какво мислите вие? Ще даде ли Австрия позитивна оценка и по кое време?
- Това, което мога да кажа, и то е доста значимо, е, че след повече от десетилетие подготовка, време, през което бяхме държани, може да се каже на вратата, беше направена доста значима стъпка. Трябва да го признаем. И би трябвало да оценим значимостта на към този момент постигнатото.
От 31 март нашите две страни и техните жители, са част от, както го назовават, въздушния и морския Шенген. Това значи, че нашите жители и ние можем да пътуваме свободно по въздух в Шенгенското пространство, във всички страни от Европейския съюз.
- Но това е отчасти присъединение.
- Разбира се, че е отчасти присъединение. Процесът би трябвало да бъде приключен и той ще бъде приключен.
- Кога ще се случи това съгласно вас?
- Нормалният дипломатически и политически отговор е: допустимо най-скоро, само че това не е просто метод да се каже, че не знаем по кое време. Целта е към края на тази година, в границите на тази година. Защо? Защото това е естествена разумна втора и последна стъпка в развой, който е бил прекомерно дълъг и ни попречва от това да се възползваме от всички свободи, които всички останали държави-членки на Европейския съюз имат. Затова съм доста уверена, че ще видя по какъв начин нашите държавни управления, организации, по какъв начин властта и в двете ни страни работят дружно. Заедно с всички други европейски столици, дружно с Европейския парламент и Европейската комисия, несъмнено, макар че ще има промени с европейските избори. Уверена, че тази втора и последна стъпка ще бъде реализирана скоро.
Още нещо за частичното присъединение. Не обичам да употребявам думата отчасти, ние сме в развой на довеждане докрай на присъединението. Искам да подчертая обстоятелството, че тези две страни - Румъния и България - от 31 март имат отговорността и правото да издават краткосрочни шенгенски визи, като всяка друга шенгенска страна, което значи, че в случай че всички наши сътрудници в Европейски Съюз имат доверие в нас да издаваме тези визи, които в действителност разрешават на жителите на трети страни да идват, да обитават и да пътуват в цялото Шенгенско пространство, за какво да не ни се доверят да завършваме процеса допустимо най-скоро. Мисля, че това ще се случи и би трябвало да се случи.
- Не знам дали това е единствено въпрос на доверие.
- Не е единствено въпрос на доверие, само че и на обстоятелството, че и двете страни, Румъния и България, ползват на 100% Шенгенското съглашение и издават тези визи в името на всички останали страни, също и на тези, които - дано да го кажем по този начин - се затрудняват със личните си вътрешни проблеми, приказва доста. Но е и въпрос на доверие. Ако ни се доверят за това, несъмнено ще разрешат на тези две страни най-сетне да отстранен и контрола по сухопътните граници.
- Почти несъмнено е, че България няма да се причисли към еврозоната през 2025 година Какво ще кажете за Румъния? Какви са опасенията във вашата страна по този въпрос?
- Бих споделила, че следим българския развой на влизане в еврозоната с огромно внимание. Но също по този начин, приказвам от мое име, и с удивление. Защо? Защото, без значение от политическата обстановка, на която съм станала очевидец откогато съм тук, тази цел е била преследвана с неизменност от страна на българските управляващи. От това, което чухме и видяхме неотдавна на една доста значима конференция за присъединението на България в еврозоната и за подготовката - подготовката е в доста напреднал етап, доста е направено - най-много от Националната банка, само че освен, мисля, че въпросът не е по какъв начин, а по кое време. Мисля, че България ще се причисли към еврозоната и това ще бъде добре за жителите и несъмнено за българската стопанската система. Ще бъде добре и за икономическо съдействие сред двете страни и за целия Европейски съюз.
- Каква е обстановката в Румъния?
- Определено присъединението към еврото или въвеждането на единната валута е обвързване в прочут смисъл за всички държави-членки. От друга страна, от държавите-членки зависи да приготвят стопанската система си по подобен метод, че да допринесат за стабилността на единната валута като цяло. В моята страна, преди всичко, сега не отговаряме на всички критерии. Просто не ги изпълняваме. Дефицитът ни не е в границите, в които се чака да бъде. Реалисти сме и не можем да кажем, че ще се присъединим на следващия ден, в случай че дефицитът ни към момента не разрешава това. От друга страна, Румъния е постигнала прогрес, и това не са мои думи, постигнала е необикновено икономическо развиване през последното, да речем, десетилетие. Темпът на напредък е непрекъснат и надвишава 3%, даже във времената на Коронавирус, когато всички стопански системи пострадаха. Населението по принцип е много предостатъчно от икономическото състояние. Предприятията напредват. Гръбнакът на нашата стопанска система се движи напред. И, несъмнено, сме уверени, че когато всички критерии бъдат изпълнени, еврото също ще бъде част от процеса на интеграция на Румъния, цялостна интеграция в Европейския съюз.
- Как мислите, че ще се развие стратегическото партньорство сред нашите страни?
- На първо място - имаме това значимо стратегическо партньорство, имаме го от една година. На 15 март предходната година двамата ни президенти, Клаус Йоханис и Румен Радев, тук, в София - беше доста алегоричен миг. А аз бях доста щастлива, че се случи тук. Като дипломат, несъмнено, е огромна привилегия да си отдаден в миг, в който се написа история, в случай че мога по този начин да се изразя. И по този начин, имаме този стратегически документ, който рамкира двустранните връзки, които се развиват и уголемяват, и то не от през вчерашния ден. Откакто станахме членове на Европейския съюз и, несъмнено, преди този момент на НАТО, и двете ни страни, станахме все по-близки и по-близки.
Като в прочут смисъл бяхме принудени, в най-хубавия смисъл на думата, да си сътрудничим от ден на ден и повече в толкоз доста области. Това стратегическо партньорство, което беше документирано, признато, подписано и утвърдено, от нашите двама президенти, обрисува настоящето положение на нашите отлични двустранни връзки, само че също по този начин обрисува пътя напред за развиването на тези връзки в области, които ще изброя напълно в резюме, като главно има 5 - да ги назовем - глави. Става дума за това по какъв начин двустранните връзки да се разширят и в кои области, като основната дума е, съгласуваност. Свързаност в доста области, като се стартира от инфраструктурата, енергетиката, цифровизацията, взаимното ръководство на въпросите на околната среда.
- Туризъм?
- Определено, туризъм и усилване на икономическите връзки сред нас и все по-голямо консолидиране на стопанските системи ни. Втората глава е за усилване на съдействието ни в региона на защитата и сигурността. Трето - съдействието в региона на европейските въпроси. Четвърто: Румъния и България да си сътрудничат още по-тясно на интернационалните конгреси, като се стартира от Организация на обединените нации, само че освен, и се стигне до взаимни начинания, и всичко това да увеличи престижа, профила на района, и в международен мащаб, освен на Румъния и България, да вършим нещата дружно като членове на Европейски Съюз и НАТО.
Това демонстрира, че ние сме мощни участници, сами по себе си като страни, дружно, и принадлежащи към двете организации, както споделих. И не на последно място - макар че идва в някакъв смисъл на последно място - това е персонална забележка, тъй като може би би трябвало да е преди всичко, контактите сред хората, съдействието, в което страните са единствено движеща мощ в смисъл на стимулиране на гражданското общество като цяло да си сътрудничи от ден на ден и повече: университети, общини, изкуство, просвета.
В тези и доста други области хората, румънци и българи, неправителствени организации и университети, и асоциации, те намират, също по този начин и сами, пътя един към различен през Дунава. Но ние като посолства, това посолство и вашето посолство в Букурещ, което апропо върши страхотна работа и са наши ежедневни сътрудници, нашата работа е да установим къде има интерес от страна на асоциации, общини, университети, и да им покажем, че за тях има положителни сътрудници в другата страна.
- Колко румънци живеят в България? И работят?
- Статистиката варира. Това не е впечатляваща цифра, както може би очаквате, по простата причина, че сме съседи и тези, които работят в България и остават през уикенда, са склонни също да се приберат вкъщи, което е доста добре. Бих желала да направя едно разграничаване, което е доста значимо апропо, сред да кажем историческата общественост от етнически румънци, които живеят тук от много време и са изключително в обитаемоте места по поречието на Дунав във вашата страна.
- Те приказват на румънски.
- Говорят румънски. Срещала съм се, понякога, с членове на вашия парламент, които идват от градове или села от този хубав район на България, и които приказват румънски. Това е значима част от общото завещание, което имаме, живеейки дружно в тази част на света. От друга страна имаме общественост на румънците, които са избрали България за собствен втори дом през последните години и които работят във вашите компании. Още нещо за историческата общественост на румънците, както има историческа общественост на българи в моята страна, която, сигурна съм, знаете, е показана от депутати в румънското държавно управление с всички политически, езикови и други типове права, свързани с румънската конституция. Искам да кажа на вашите фенове, че едно от огромните неща, които ни сплотяват, говорейки за румънците и българите е фактът, че по силата на междуправителствено съглашение от преди 25 години съществува българска гимназия „ Христо Ботев “ в Букурещ, която действа към този момент четвърт век. А тук, в София, има прелестна румънска гимназия, гимназия, в която се учи румънски език през четирите години на образование и това е гимназията „ Михай Еминеску “.
- Обичате ли да пътувате в България? Има ли обичано място, където да отидете през уикенда да вземем за пример?
- Като дипломат би трябвало да опознаеш доста добре страната, в която служиш, освен столицата. Така че пътувам, пътувам сама, със фамилията си, с другари, а и несъмнено по публични мотиви. За годините, прекарани тук, мога да кажа, че България за мен е доста огромна страна. А и може би трябваше да пътувам повече, да видя повече. Много неща ме впечатлиха, само че в случай че ме питате за обичани места - обичано място за мен, тъй като научих толкоз доста, в действителност е Копривщица. Там научих за българското Възраждане, научих за вашите велики интелектуалци от средата на 19 век, за тяхното тежко състояние и заточение в моята страна, на север от Дунав в Букурещ, Галац и толкоз доста други румънски градове, където те освен са намерили леговище от преследванията в тогавашната Османска империя, само че идвайки в моята страна, те приготвят пробуждането, освобождението на България. Видях документи, написани от Букурещ, писмата, опознах духа на България. Много се възхитих на това по какъв начин през днешния ден почитате своите предшественици и персони като Раковски, Ботев, Каравелов. Те живеят през днешния ден посредством уважението и възхищението, което им показвате и вашето младо потомство, доста се удивлявам на това.
- Много ви благодаря.
- Мерси, благодаря доста.
- Буна зила!
- Как се чувствате като дипломат тук, в България, към този момент няколко години?
- Времето лети доста бързо. Тук съм от съвсем три години. Как се усещам във вашата красива страна? Като дипломат за мен е наслаждение и привилегия да послужвам в България - страна, която е непосредствен комшия и другар. Така че какво да кажа.
Много съм признателна за тази опция в дипломатическата ми кариера.
- Преди България в коя страна бяхте?
- Идвам от позицията на дипломат в Нидерландия. Така че в прочут смисъл, не желая да предвиждам, само че въпросът за Шенген несъмнено ме преследва по някакъв метод. Позволете ми да допълня отговора си на първия ви въпрос, който е значим. Като дипломат ви споделих по какъв начин се усещам - привилегирована и удостоена с чест. Но също така като румънка, като човек, като персона, би трябвало да кажа, че се усещам като у дома, а и съм съвсем в дома, покрай него.
- Може би тъй като има доста прилики сред румънците и българите. Виждате ли прилики?
- Това в действителност беше едно от първите неща, които забелязах, идвайки тук. И в прочут смисъл беше огромно облекчение. Също по този начин символичният миг, в който дойдох, по случайност, несъмнено, това беше на Мартеница, първи март, Марцишор. Това е традиция, която споделяме по безусловно един и същи метод. С първи март както при нас, по този начин и при вас обичайно се отбелязва началото на пролетта, този оптимизъм на пролетта, която побеждава зимата и животът се заражда отначало.
Това беше и моментът, в който ми стана ясно, че можем и вършим нещата дружно на интернационално равнище, с цел да разпространяваме нашите обичаи. Казвам го за вашите фенове, за тези, на които може би би трябвало да им бъде припомнено - Румъния дружно с България и Северна Македония популяризирахме марцишора, мартеницата като част от международното нематериално завещание на ЮНЕСКО. Така че тази традиция, тази обща традиция, към този момент е известна на целия свят.
- В библиотеката зад вас виждам доста книги на български създатели, типичен и модерни, които са преведени на румънски.
- Да, по този начин е. Това още веднъж е нещо, което ни свързва мощно. Фактът, че превеждаме толкоз доста от румънски на български и противоположното. Толкова съм щастлива да кажа, че не е имало издание на вашия необикновен интернационален панаир на книгата през зимата, в което Румъния да не е взела участие. Имаме щанд, имаме и румънски създатели, които идват и приказват дружно с вашите създатели. Това са страхотни събития. Над 80 румънски модерни и типичен, само че изключително модерни създатели са преведени на български. Можете да ги намерите на всички места и тук, несъмнено, в тази библиотека. Имате и несъмнено книгите на Георги Господинов. Не мисля, че има негова книга, която да не е преведена на румънски език. Все повече и повече румънски и български създатели стават известни измежду хората, които към момента четат.
- Сега главната цел на България и Румъния е цялостното присъединение към Шенгенското пространство. Какво мислите вие? Ще даде ли Австрия позитивна оценка и по кое време?
- Това, което мога да кажа, и то е доста значимо, е, че след повече от десетилетие подготовка, време, през което бяхме държани, може да се каже на вратата, беше направена доста значима стъпка. Трябва да го признаем. И би трябвало да оценим значимостта на към този момент постигнатото.
От 31 март нашите две страни и техните жители, са част от, както го назовават, въздушния и морския Шенген. Това значи, че нашите жители и ние можем да пътуваме свободно по въздух в Шенгенското пространство, във всички страни от Европейския съюз.
- Но това е отчасти присъединение.
- Разбира се, че е отчасти присъединение. Процесът би трябвало да бъде приключен и той ще бъде приключен.
- Кога ще се случи това съгласно вас?
- Нормалният дипломатически и политически отговор е: допустимо най-скоро, само че това не е просто метод да се каже, че не знаем по кое време. Целта е към края на тази година, в границите на тази година. Защо? Защото това е естествена разумна втора и последна стъпка в развой, който е бил прекомерно дълъг и ни попречва от това да се възползваме от всички свободи, които всички останали държави-членки на Европейския съюз имат. Затова съм доста уверена, че ще видя по какъв начин нашите държавни управления, организации, по какъв начин властта и в двете ни страни работят дружно. Заедно с всички други европейски столици, дружно с Европейския парламент и Европейската комисия, несъмнено, макар че ще има промени с европейските избори. Уверена, че тази втора и последна стъпка ще бъде реализирана скоро.
Още нещо за частичното присъединение. Не обичам да употребявам думата отчасти, ние сме в развой на довеждане докрай на присъединението. Искам да подчертая обстоятелството, че тези две страни - Румъния и България - от 31 март имат отговорността и правото да издават краткосрочни шенгенски визи, като всяка друга шенгенска страна, което значи, че в случай че всички наши сътрудници в Европейски Съюз имат доверие в нас да издаваме тези визи, които в действителност разрешават на жителите на трети страни да идват, да обитават и да пътуват в цялото Шенгенско пространство, за какво да не ни се доверят да завършваме процеса допустимо най-скоро. Мисля, че това ще се случи и би трябвало да се случи.
- Не знам дали това е единствено въпрос на доверие.
- Не е единствено въпрос на доверие, само че и на обстоятелството, че и двете страни, Румъния и България, ползват на 100% Шенгенското съглашение и издават тези визи в името на всички останали страни, също и на тези, които - дано да го кажем по този начин - се затрудняват със личните си вътрешни проблеми, приказва доста. Но е и въпрос на доверие. Ако ни се доверят за това, несъмнено ще разрешат на тези две страни най-сетне да отстранен и контрола по сухопътните граници.
- Почти несъмнено е, че България няма да се причисли към еврозоната през 2025 година Какво ще кажете за Румъния? Какви са опасенията във вашата страна по този въпрос?
- Бих споделила, че следим българския развой на влизане в еврозоната с огромно внимание. Но също по този начин, приказвам от мое име, и с удивление. Защо? Защото, без значение от политическата обстановка, на която съм станала очевидец откогато съм тук, тази цел е била преследвана с неизменност от страна на българските управляващи. От това, което чухме и видяхме неотдавна на една доста значима конференция за присъединението на България в еврозоната и за подготовката - подготовката е в доста напреднал етап, доста е направено - най-много от Националната банка, само че освен, мисля, че въпросът не е по какъв начин, а по кое време. Мисля, че България ще се причисли към еврозоната и това ще бъде добре за жителите и несъмнено за българската стопанската система. Ще бъде добре и за икономическо съдействие сред двете страни и за целия Европейски съюз.
- Каква е обстановката в Румъния?
- Определено присъединението към еврото или въвеждането на единната валута е обвързване в прочут смисъл за всички държави-членки. От друга страна, от държавите-членки зависи да приготвят стопанската система си по подобен метод, че да допринесат за стабилността на единната валута като цяло. В моята страна, преди всичко, сега не отговаряме на всички критерии. Просто не ги изпълняваме. Дефицитът ни не е в границите, в които се чака да бъде. Реалисти сме и не можем да кажем, че ще се присъединим на следващия ден, в случай че дефицитът ни към момента не разрешава това. От друга страна, Румъния е постигнала прогрес, и това не са мои думи, постигнала е необикновено икономическо развиване през последното, да речем, десетилетие. Темпът на напредък е непрекъснат и надвишава 3%, даже във времената на Коронавирус, когато всички стопански системи пострадаха. Населението по принцип е много предостатъчно от икономическото състояние. Предприятията напредват. Гръбнакът на нашата стопанска система се движи напред. И, несъмнено, сме уверени, че когато всички критерии бъдат изпълнени, еврото също ще бъде част от процеса на интеграция на Румъния, цялостна интеграция в Европейския съюз.
- Как мислите, че ще се развие стратегическото партньорство сред нашите страни?
- На първо място - имаме това значимо стратегическо партньорство, имаме го от една година. На 15 март предходната година двамата ни президенти, Клаус Йоханис и Румен Радев, тук, в София - беше доста алегоричен миг. А аз бях доста щастлива, че се случи тук. Като дипломат, несъмнено, е огромна привилегия да си отдаден в миг, в който се написа история, в случай че мога по този начин да се изразя. И по този начин, имаме този стратегически документ, който рамкира двустранните връзки, които се развиват и уголемяват, и то не от през вчерашния ден. Откакто станахме членове на Европейския съюз и, несъмнено, преди този момент на НАТО, и двете ни страни, станахме все по-близки и по-близки.
Като в прочут смисъл бяхме принудени, в най-хубавия смисъл на думата, да си сътрудничим от ден на ден и повече в толкоз доста области. Това стратегическо партньорство, което беше документирано, признато, подписано и утвърдено, от нашите двама президенти, обрисува настоящето положение на нашите отлични двустранни връзки, само че също по този начин обрисува пътя напред за развиването на тези връзки в области, които ще изброя напълно в резюме, като главно има 5 - да ги назовем - глави. Става дума за това по какъв начин двустранните връзки да се разширят и в кои области, като основната дума е, съгласуваност. Свързаност в доста области, като се стартира от инфраструктурата, енергетиката, цифровизацията, взаимното ръководство на въпросите на околната среда.
- Туризъм?
- Определено, туризъм и усилване на икономическите връзки сред нас и все по-голямо консолидиране на стопанските системи ни. Втората глава е за усилване на съдействието ни в региона на защитата и сигурността. Трето - съдействието в региона на европейските въпроси. Четвърто: Румъния и България да си сътрудничат още по-тясно на интернационалните конгреси, като се стартира от Организация на обединените нации, само че освен, и се стигне до взаимни начинания, и всичко това да увеличи престижа, профила на района, и в международен мащаб, освен на Румъния и България, да вършим нещата дружно като членове на Европейски Съюз и НАТО.
Това демонстрира, че ние сме мощни участници, сами по себе си като страни, дружно, и принадлежащи към двете организации, както споделих. И не на последно място - макар че идва в някакъв смисъл на последно място - това е персонална забележка, тъй като може би би трябвало да е преди всичко, контактите сред хората, съдействието, в което страните са единствено движеща мощ в смисъл на стимулиране на гражданското общество като цяло да си сътрудничи от ден на ден и повече: университети, общини, изкуство, просвета.
В тези и доста други области хората, румънци и българи, неправителствени организации и университети, и асоциации, те намират, също по този начин и сами, пътя един към различен през Дунава. Но ние като посолства, това посолство и вашето посолство в Букурещ, което апропо върши страхотна работа и са наши ежедневни сътрудници, нашата работа е да установим къде има интерес от страна на асоциации, общини, университети, и да им покажем, че за тях има положителни сътрудници в другата страна.
- Колко румънци живеят в България? И работят?
- Статистиката варира. Това не е впечатляваща цифра, както може би очаквате, по простата причина, че сме съседи и тези, които работят в България и остават през уикенда, са склонни също да се приберат вкъщи, което е доста добре. Бих желала да направя едно разграничаване, което е доста значимо апропо, сред да кажем историческата общественост от етнически румънци, които живеят тук от много време и са изключително в обитаемоте места по поречието на Дунав във вашата страна.
- Те приказват на румънски.
- Говорят румънски. Срещала съм се, понякога, с членове на вашия парламент, които идват от градове или села от този хубав район на България, и които приказват румънски. Това е значима част от общото завещание, което имаме, живеейки дружно в тази част на света. От друга страна имаме общественост на румънците, които са избрали България за собствен втори дом през последните години и които работят във вашите компании. Още нещо за историческата общественост на румънците, както има историческа общественост на българи в моята страна, която, сигурна съм, знаете, е показана от депутати в румънското държавно управление с всички политически, езикови и други типове права, свързани с румънската конституция. Искам да кажа на вашите фенове, че едно от огромните неща, които ни сплотяват, говорейки за румънците и българите е фактът, че по силата на междуправителствено съглашение от преди 25 години съществува българска гимназия „ Христо Ботев “ в Букурещ, която действа към този момент четвърт век. А тук, в София, има прелестна румънска гимназия, гимназия, в която се учи румънски език през четирите години на образование и това е гимназията „ Михай Еминеску “.
- Обичате ли да пътувате в България? Има ли обичано място, където да отидете през уикенда да вземем за пример?
- Като дипломат би трябвало да опознаеш доста добре страната, в която служиш, освен столицата. Така че пътувам, пътувам сама, със фамилията си, с другари, а и несъмнено по публични мотиви. За годините, прекарани тук, мога да кажа, че България за мен е доста огромна страна. А и може би трябваше да пътувам повече, да видя повече. Много неща ме впечатлиха, само че в случай че ме питате за обичани места - обичано място за мен, тъй като научих толкоз доста, в действителност е Копривщица. Там научих за българското Възраждане, научих за вашите велики интелектуалци от средата на 19 век, за тяхното тежко състояние и заточение в моята страна, на север от Дунав в Букурещ, Галац и толкоз доста други румънски градове, където те освен са намерили леговище от преследванията в тогавашната Османска империя, само че идвайки в моята страна, те приготвят пробуждането, освобождението на България. Видях документи, написани от Букурещ, писмата, опознах духа на България. Много се възхитих на това по какъв начин през днешния ден почитате своите предшественици и персони като Раковски, Ботев, Каравелов. Те живеят през днешния ден посредством уважението и възхищението, което им показвате и вашето младо потомство, доста се удивлявам на това.
- Много ви благодаря.
- Мерси, благодаря доста.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ