Вървял един рицар през пустинята. Дълго се лутал из нея.

Вървял един рицар през пустинята. Дълго се лутал из нея. По дългия пъти изгубил коня, шлема и доспехите си. Останал единствено меча му. Рицарят бил доста гладен, измъчвала го и страшна жадност. Изведнъж в далечината видял малко езеро. Със сетни сили се затътрил към водата. Съвсем покрай брега на езерото обаче, стоял триглав дракон. Рицарят сграбчил меча си и с последни сили почнал да се бори с чудовището. Били се ден, били се два... Две от главите на дракона паднали отрязани.

На третия ден змеят лежащ на земята отпаднал. Без да може да стои на крайници и да държи меча си, до него се свлякъл и рицарят. Тогава змеят, с последни капчици мощ, го попитал:

- Рицарю, ти... в действителност какво искаше?

- Да пийна вода.

- Ами... да беше пил...