Вървим вчера с г-н Бежански по коридора, който води от

Вървим през вчерашния ден с господин Бежански по коридора, който води от централното студио на стратегия „ Христо Ботев ” към публицистичния блок и той ме пита: За какво ще са ти „ секундите “ на следващия ден? Казвам му: Стресна ме тази покруса със стрелеца в Лас Вегас. И се запитвам - му споделям аз на Бежански - какво още би трябвало да се случи, че да се замислят тези хора и да си извадят поука. Уж непрекъснато дебатират за контрола над персонално притежаваните оръжия и нищо. И като отвързана не преставам да му приказвам: Направих си труда да ревизира най-бруталните всеобщи убийства в Съединени американски щати в интервала 1984-2015. Стигнах до част първа и се отхвърлих - нямам нерви за такова нещо. И прибавих: Всъщност ясна ми е, че казусът е на политическо равнище и кой кого поддържа, и по какъв начин всичко това е обвързвано с оръжейното лоби. Колегата Бежански върви до мен и мълчи. С една дума слуша ме. Аз пък курназ и му крещя: Ама, в действителност, какво ме интересуват американците. Да се оправят. Мен за България ме е еня.