Варварският обичай тричане все още е жив в странджанското село

...
Варварският обичай тричане все още е жив в странджанското село
Коментари Харесай

Варварщината "тричане" тайно продължава в Бродилово

Варварският бит „ тричане ” към момента е жив в странджанското село Бродилово. Въпреки, че е неразрешен от 2011 година и публично не се практикува, локалните са съхранили и до през днешния ден традицията и ритуала се прави скрито.

Тричането е езически бит, при който се завързва куче през гърдите и се върти на въже, след което се хвърля във водата. Изпълнява се постоянно в съботата преди Сирни заговезни. Местните хора настояват, че това оказва помощ на кучетата да са здрави и алегорично прогонват злите сили.

След като преди десетина години " тричане то " бе жигосано като безчовечен бит и същинска дивотия, формалното му осъществяване към този момент е немислимо. Бродиловци обаче не престават да " тричат ", само че надалеч от любопитни погледи. 

Наближи ли края на февруари, в странджанското село стартират игра на котка и мишка. Местни поданици и управляващи се дебнат поради скандалния бит тричане. Макар да е неразрешен от много години, хората в селото не стопират да търсят способи, с цел да надхитрят природозащитниците и да спазят традицията.

 Официално обаче се кълнат, че тричане към този момент няма,

и няма да има. Заявяват го ядосано, все едно от това зависи живота им. " Стига сте ни тормозили към този момент, не ви ли омръзна! Всяка година едно и също - тричане , та тричане ! Няма да има тричане , ще честваме единствено кукеровден и толкоз ", дава отговор кметът на селото, очевидно раздразнителен от въпроса с тричане то.

Местните ще честват кукеровден тази година в съботата преди Сирни заговезни,  който в предишното започваше с обичая " тричане ". В Бродилово са наясно, че още преди да съмне, селото ще гъмжи от полиция и природозащитници, които зорко ще дебнат от всички страни, както се случва през последните 10 години.

Затова и евентуално тричане в събота няма да има.

Защитниците на животни обаче подочули, че бродиловци са решили да отново да си надвият на масрафа. Според клюките, те възнамерявали да тричат животинките в неделя или понеделник, откакто празникът премине и пристрастеностите утихнат, а неканените посетители си заминат.

Публична загадка е, че тричане то в Бродилово в никакъв случай не е спирало.

" Това е остарял бит и хората си го вършат. След свадите и формалната възбрана, бродиловци започнаха да го практикуват в домовете си. Всеки трича кучето си на двора. Нищо неприятно няма, вършат го за здраве и пазят една традиция. Нито едно животно не е умряло от това. Това, че тричане то е бесене не е правилно, кучетата се закачат на въжета и се въртят няколко пъти във въздуха, след това се къпят. Самата дума тричане значи " церене " и " лечение ". Заради нервността към тричане то, която се повтаря всеки февруари от години, бродиловци са ядосани на света. Щом чуят някой да пита за тричане , стават нервни и раздразнителни и бързат да приключат диалога.

" Какво ще вършим си е наша работа.

Изкарахте ни тука като някакви изроди, които изтезават кучетата си.

Лепнахте ни етикет на диваци ", дават отговор яростно бродиловци и повече не желаят да приказват по тематиката.

Младоженци от Перущица се къпят в реката за здраве на Ивановден по остарял жанр. Обичаят се назовава „ Къпанки “ и се организира годишно на 20 януари.

Записването тази година е до 12 януари, оповестиха от локалната община. В ритуала могат да вземат участие единствено мъже, сключили цивилен брак през 2021г. „ Къпанки “ е неповторим бит и се прави единствено в Перущица.

Младите мъже, които са се оженили през миналата година, се потапят в реката за здраве и благодат. Перущенци свързват скачането във вира и с поверието, че колкото повече мъже се хвърлят в него, толкоз по-плодородна ще е годината. Хората имат вяра, че всеки престрашил се да скочи в реката няма да боледува през цялата година, а в дома му ще царува съгласие и благоденствие.

 Защото къпанките са бит, символизиращ мощ и геройство.

А мъжете, нагазили във водите ги чака и насладата от бащинството. Според поверието преди да седнат на празничната софра младоженците пълнят ръкав от ризата на булките с вода от реката, с цел да ги дарят те със мощно и крепко поколение. 

Празникът е съпроводен с доста забавление, закачки с младоженците и несъмнено с доста вино за кураж и сгряване на младоженците, приятелите и родственици. Тази година обичаят още веднъж ще се организира на 20 януари от 11 часа на вира до Чолаковия мост.

Дервишите от пазарджишкото село Лесичово неслучайно са приети за „ живи човешки съкровища “ в номинацията на Министерство на културата за нематериално културно завещание и сграбчиха справедливо наградата преди 6 години с обичая, който пресъздават. Всяка година, в края на месец февруари или началото на месец март, на Сирни Заговезни в селото се организира обичайния празник “Дервишовден “. Няколко дни преди празника вечерно време селото се оглася от звучните мелодии на звънците. За този празник

 населението се приготвя дълго време и на самия празник с наслада посреща дервишите.

Рано сутринта на Сирни заговезни дервишите посещават домовете на свои близки, с цел да изгонят злите духове, да пожелаят доста здраве и обилие. Домакините ги посрещат с пита и баница, почерпват ги, и в случай че има член от фамилията, който боледува, или страхливи деца, ги прескачат, с цел да изчезне заболяването и страха. Отскубват косми от дервишите, завиват ги с червен конец и ги скриват в оградата на дома си, с цел да ги защищават от неприятни случки.

Към 10 часа от разнообразни направления към селския площад се насочат дервишите. Там, на площада, се е стекло съвсем цялото село. Пред хилядното голям брой дервишите извършват разнообразни номера. Лесичовските дервиши са атрактивни и с маската-кюляф, която съставлява кожа, преметната през главата и достигаща до кръста на дервиша. На маската има и “очила “, с цел да може да вижда. На кръста си носят от 3 до 6 медни звънци и една калъчка –(дървена сабя).

Костюмите на арапите се състоят от бели облекла със закачени по тях дребни кожлета, по лицето са начернени, а на главите си носят разноцветно украсени кауци. Техните звънци са дребни, бакърени, до шест на брой. И в други селища в пазарджишко се означават празници с присъединяване на дервиши, джумали или кукери, както ги назовават в обособените села-напр.Варвара, Главиница, Виноградец, Калугерово, Попинци и други

Източник:
Източник: novinite.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР