Когато годината имаше 420 дни: Как Луната „открадна“ част от врем...
Въртенето се забавя – и денят се удължава
Земята последователно забавя въртенето си. Това не е развой с непрекъсната скорост – от време на време даже има краткотрайни ускорения – само че като цяло наклонността е към по-дълги дни. Към края на ерата на динозаврите да вземем за пример годината е имала 372 дни. А когато планетата таман се е формирала, учените считат, че денонощието е било толкоз малко, че в годината са се побирали 500 дни, даже повече.
Този развой е равномерен – няма внезапни скокове като 450 дни една година и 400 на идната. Именно по тази причина цифрата 420 е комфортно приближение, което постоянно се употребява в известни източници. (Ако някой ви каже, че е поради „ смисъла на живота “, просто се усмихнете общително.)
Главният обвинен: Луната
Въпреки че Луната не е най-големият натурален сателит в Слънчевата система, тя е извънредно огромна по отношение на планетата си – Земята. Това я прави мощен фактор за геофизични и астрономически процеси.
Системата Земя–Луна има несъмнено количество ъглов подтик. Когато Луната постепенно се отдалечава (както се случва в момента), тя „ лишава “ част от въртеливия подтик на Земята. Резултатът: въртенето на планетата се забавя и денят става по-дълъг.
Причината за отдалечаването ѝ се крие в приливите – както океанските, по този начин и тези в земната кора. Гравитацията на Луната основава приливна издутинa, която се изместа леко от директната ос Земя–Луна. Тази дисторция работи като „ спирачка “, забавя въртенето на Земята и кара Луната да се отдалечава.
Колко дни сме имали преди?
Изчисленията за броя дни в годината през разнообразни геологични столетия не са лесни. Преди към 1,4 милиарда години денят е бил към 18 часа – което значи към 490 дни в годината. По-нови изследвания обаче оспорват равномерността на този развой и показват, че в интервал от 2 до 1 милиард години съвсем не е имало смяна, евентуално поради противодействието на слънчевото въздействие върху атмосферата.
Тук на сцената излизат коралите. Подобно на годишните пръстени в дърветата, растежните линии в коралите съдържат информация за сезоните и дори за приливите. През 1963 година професор Джон Уелс от университета „ Корнел “ проучва девонски фосилизирани корали (отпреди 380 млн. години) и пресмята, че тогава годината е имала към 400 дни.
По-нататъшни проучвания на корали от силурския интервал (преди 444–419 млн. години) демонстрират сред 400 и 420 дни в годината. Това евентуално е повода точно цифрата 420 да се употребява като илюстративен ориентир.
А дали е тъкмо?
Не всички са съгласни. През 2000 година доктор Джордж Уилямс разгласява проучване върху още по-стари корали и получава стойност от 400 дни – 620 милиона години по-рано. Той даже стига до оценки от 466 и 514 дни в годината отпреди над 2 милиарда години.
С други думи: няма финален отговор. Всички съществени учени са единомислещи, че Земята е имала по-къси дни и повече от тях в годината – въпросът е какъв брой тъкмо и по кое време. За в този момент 420 остава просто едно от най-цитираните цифри.
Земята последователно забавя въртенето си. Това не е развой с непрекъсната скорост – от време на време даже има краткотрайни ускорения – само че като цяло наклонността е към по-дълги дни. Към края на ерата на динозаврите да вземем за пример годината е имала 372 дни. А когато планетата таман се е формирала, учените считат, че денонощието е било толкоз малко, че в годината са се побирали 500 дни, даже повече.
Този развой е равномерен – няма внезапни скокове като 450 дни една година и 400 на идната. Именно по тази причина цифрата 420 е комфортно приближение, което постоянно се употребява в известни източници. (Ако някой ви каже, че е поради „ смисъла на живота “, просто се усмихнете общително.)
Главният обвинен: Луната
Въпреки че Луната не е най-големият натурален сателит в Слънчевата система, тя е извънредно огромна по отношение на планетата си – Земята. Това я прави мощен фактор за геофизични и астрономически процеси.
Системата Земя–Луна има несъмнено количество ъглов подтик. Когато Луната постепенно се отдалечава (както се случва в момента), тя „ лишава “ част от въртеливия подтик на Земята. Резултатът: въртенето на планетата се забавя и денят става по-дълъг.
Причината за отдалечаването ѝ се крие в приливите – както океанските, по този начин и тези в земната кора. Гравитацията на Луната основава приливна издутинa, която се изместа леко от директната ос Земя–Луна. Тази дисторция работи като „ спирачка “, забавя въртенето на Земята и кара Луната да се отдалечава.
Колко дни сме имали преди?
Изчисленията за броя дни в годината през разнообразни геологични столетия не са лесни. Преди към 1,4 милиарда години денят е бил към 18 часа – което значи към 490 дни в годината. По-нови изследвания обаче оспорват равномерността на този развой и показват, че в интервал от 2 до 1 милиард години съвсем не е имало смяна, евентуално поради противодействието на слънчевото въздействие върху атмосферата.
Тук на сцената излизат коралите. Подобно на годишните пръстени в дърветата, растежните линии в коралите съдържат информация за сезоните и дори за приливите. През 1963 година професор Джон Уелс от университета „ Корнел “ проучва девонски фосилизирани корали (отпреди 380 млн. години) и пресмята, че тогава годината е имала към 400 дни.
По-нататъшни проучвания на корали от силурския интервал (преди 444–419 млн. години) демонстрират сред 400 и 420 дни в годината. Това евентуално е повода точно цифрата 420 да се употребява като илюстративен ориентир.
А дали е тъкмо?
Не всички са съгласни. През 2000 година доктор Джордж Уилямс разгласява проучване върху още по-стари корали и получава стойност от 400 дни – 620 милиона години по-рано. Той даже стига до оценки от 466 и 514 дни в годината отпреди над 2 милиарда години.
С други думи: няма финален отговор. Всички съществени учени са единомислещи, че Земята е имала по-къси дни и повече от тях в годината – въпросът е какъв брой тъкмо и по кое време. За в този момент 420 остава просто едно от най-цитираните цифри.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ