Единствена по рода си: Запознайте се с най-голямата колекция от шевни машини в България
Вършило - сгушено село в обятията на Странджа, дребното селце към момента пази образа на българското минало.
В остаряла къща Калин Димов е избрал да подреди своята необикновена сбирка от шевни машини - най-многобройната в България и към този миг единствена по рода си, предава.
Той е колекционер на шевни машини, реставратор на антики, крояч и шивач, само че на първо място - човек с дълбоки знания за историята. Събира машини от десетилетия. „ Някои съм подарявал, други съм продавал или заменял, приказваме за към 1500-1600 бройки са минали през мен “, споделя той.
мотор, по този начин както са били употребявани в предишното - с ръчна ръкохватка или с колело за краката. Американски, немски, английски, съветски, чешки и полски модели - истински експонати от предишния и по-миналия век, с ръчно рисувани златни и сребърни орнаменти. Калин ни демонстрира и обичаната си машина.
„ Тя е основана през 1860 година. Исак Сингер е основал към 12 милиона от нея и там конкуренцията му губи всичките си сили “, обяснява Димов. Всяка машина има своя история - както на произвеждане, по този начин и персонална. Най-старите у нас са били владеене на заможни чорбаджийски фамилии или съпруги на свещеници.
„ Дори и в този регион популацията е било много оскъдно. За да се закупи една такава машина, много би трябвало да се потрудиш. Това е било приоритет на по-богатите фамилии и те са си имали прислуга, която е шиела и пособия “, разказва колекционерът.
Сред експонатите има машина, предходна през ръцете на бургаски търговци на платове от еврейски генезис. На нея в миналото са били ушити палта за благородници, кадифени рокли и съвременни за времето си шапки.
„ Завидно качество. Притежание е било на жена, от град Бургас е, от дълго време не е измежду живите “, добавя Калин. В сбирката има още машини на италиански дизайнери, на английски богати фамилии и даже една, принадлежала на служител на реда, обичал да шие кожи.
Някои от машините към момента са със своите истински маси и дървени калъфи, а по други конците стоят по този начин, както са били оставени преди десетилетия. Най-голямата фантазия на Калин е експозицията да бъде отворена за гости.
„ Това е един лъх от предишното, който по някакъв метод желая да остане в хората. Не е нужно да се търсят пари - целта ни е да възстановим всичко както е било, с цел да могат да си го показват по какъв начин наподобява “, сподели той.
А с цел да потвърди, че в старите машини към момента имат живот, Калин ни демонстрира по какъв начин на ръчно ръководена машина може да се ушие коледно бижу - елха.
