Варп двигателите не съществуват на практика, въпреки че присъстват навсякъде

Варп моторите не съществуват на процедура, макар че участват на всички места в научната фантастика.

Писателят Джон Кембъл за пръв път показва концепцията в своя научнофантастичен разказ „ Острови в космоса “ (Islands of Space). В наши дни, с помощта на „ Стар Трек “, терминът е към този момент доста добре прочут.

Той е съвсем общото наименование за свръхпространствено пътешестване през хиперпространството. Дали в миналото ще съществува варп мотор или не, е физичен проблем, който откривателите към момента се пробват да решат, само че към този момент всичко е единствено на доктрина.

Неотдавна двама откриватели изследваха какво би се случило, в случай че транспортен съд с варп мотор се опита да влезе в черна дупка. Резултатът е един в действителност забавен умствен опит. Той може и да не докара до основаването на варп мотори за задвижване на големи галактически кораби, само че може да даде опция на учените един ден да основат по-миниатюрни версии.

Ремо Гаратини и Кирил Затримайлов показаха теорията, че такова задвижване може да оцелее в по този начин наречената черна дупка на Шварцшилд. Това е при изискване, че корабът пресече хоризонта на събитията със скорост, по-ниска от тази на светлината.

Теоретично гравитационното поле на черната дупка би понижило количеството негативна сила, нужна за поддържане на задвижването. Ако това стане, корабът би могъл да премине през нея и по някакъв метод да я употребява, с цел да стигне някъде другаде, без да бъде размазан.

Освен това математиката зад тази концепция сочи пътя към вероятното основаване на мини-варп задвижвания в лабораторни условия.

Какво в действителност е варп моторът?

Могат ли учените да основат микро- или мини-варп мотор в лабораторията? Много положителни въпроси. За да разберем работата на екипа, дано разгледаме главните играчи в това проучване: уарп моторите и черните дупки.

Идеята е въодушевена от обстоятелството, че нищо не може да се движи по-бързо от скоростта на светлината. Като се имат поради дистанциите в космоса, пътуването до най-близката звезда би лишило години (ако можехме да се движим със скоростта на светлината). Преминаването през цяла вселена или до по-далечни галактики би лишило хиляди години и доста животи. Така че, в случай че желаете да сте галактически тип, би трябвало да пътувате по-бързо от светлината.

Как може да се направи сходно нещо? Тук на терена се появяват варп моторите. Теоретично те ви разрешават да поставите галактическия си транспортен съд в мехур, който може да се плъзне през пространството със свръхсветлинна скорост.

Именно по този метод звездолетите в „ Стар Трек “ (и други фантастични филми) преодоляват големи дистанции толкоз бързо. Корабите от „ Стар Трек “ употребяват енергиен източник в „ варп ядрото “, с цел да зареждат генераторите на по този начин нареченото варп поле. Те основават варп балон в подпространството. Корабът го употребява, с цел да отиде там, където би трябвало да бъде екипажът.

Харесват ли физиците варп моторите?

Подобно задвижване е една доста съблазнителна концепция с доста ангажименти. Така да вземем за пример генерирането на варп поле изисква безумно доста сила. Някои физици допускат, че за това е нужна повече сила, в сравнение с сме способни да генерираме. Създаването на тази сила би изисквало големи количества екзотична материя – нещо като „ унобтаний “. Така че това е един огромен проблем.

Други споделят, че основаването на такова задвижване опонира на настоящето ни схващане за физиката на пространство-времето. Това обаче не стопира никого да спекулира с най-еазлични способи за реализирането му.

Така да вземем за пример през 1994 година мексиканският физик Мигел Алкубиер предлага концепция за сходно задвижване. Той допуска, че може да се сътвори балон, който да измества пространството към даден обект. Той е траял проучванията си за транспортен съд, който би могъл да стигне до несъмнено място по-бързо от светлината.

Въпреки това той и доста други хора показват другите проблеми, свързани както със основаването, по този начин и с поддържането на варп мотора. Това включва концепцията, че сходно задвижване дейно се изолира от останалата част на Вселената. Наред с другите неща, това значи, че корабът не може да управлява задвижването, което го задвижва. Така че меко казано към момента има много проблеми за премахване.

Относно черните дупки

Черните дупки са ни познати най-много във връзка с техните звездните маси и на тези със свръхголяма маса. Те също по този начин имат акреционни дискове, които трансферират материя в черната дупка.

Например централната свръхмасивна черна дупка с име Sagittarius A* в нашата вселена Млечен път от време на време гълтам материя. След това тя я излъчва във тип на радиация. Другите, по-активни галактики изпращат струи от материал, който се излъчва при непрекъснатото поддържане на централната свръхмасивна черна дупка.

Черната дупка е централизация на маса с толкоз мощна гравитация, че нищо, даже светлината, не може да избяга. В проучването си за черните дупки и варп моторите създателите употребяват черните дупки на Шварцшилд.

Тези по този начин наречени елементарни „ статични “ черни дупки изкривяват пространство-времето, нямат електрически заряд и не се въртят. По създание те са положително приближение за математически проучвания на характерностите на постепенно въртящи се обекти в пространството.

Когато транспортен съд с варп мотор навлезе в черна дупка

Черната дупка на Шварцшилд е „ идеалната “ черна дупка, която може да се употребява в това теоретично проучване на задвижване с деформиране, пресичащо хоризонта на събитията. За да схванат сюжета, Гаратини и Затрималов вземат решение да комбинират математическите уравненията, описващи черната дупка, и тези, описващи варп задвижването.

Наред с другите неща, те разкрили, че е допустимо „ вграждане “ на варп мотора във външната област на черната дупка. Самият варп балон е доста по-малък от черната дупка и следва да се движи към нея. Гравитацията на черната дупка въздейства върху енергийните условия, нужни за основаването и поддържането на деформиращото варп задвижване.

Това значи, че теоретично можете да намалите количеството негативна сила, нужна за поддържане на деформационния мехур. Освен това откривателите допускат, че в случай че варп балонът се движи със скорост, по-малка от скоростта на светлината, той дейно заличава хоризонта на черната дупка.

Изследователският екип разказва и концепцията, че сходно събитие може да провокира превръщането на виртуалните частици в действителни в електрическо поле. Ако това е по този начин, то би могло да докара до основаването на дребни варп мотори в лабораториите.

Малка смяна на черната дупка

Интересно е, че екипът допуска също, че в случай че варп балонът се движи постепенно и е доста по-малък от хоризонта на черната дупка, той може да усили ентропията на черната дупка. Въпреки това, както декларират в заключителните си причини, „ съществуват евентуални проблематични въпроси в други физически обстановки: а точно, когато warp задвижването е изцяло погълнато от черната дупка, то може да понижи нейната маса и затова нейната ентропия.

По сходен метод, когато през черната дупка минава по-голям варп балон, той би провокирал „ екраниращ “ резултат и де факто би премахнал хоризонта, което би направило невероятно определянето на ентропията на черната дупка в смисъла на Хокинг. „ Ако в природата са вероятни варп моторите, тези проблеми демонстрират, че към момента не ги разбираме от термодинамична гледна точка„.

Технологията н Варп моторите следва да бъде изяснена

И по този начин, въпреки че това проучване може да се окаже скъпо от теоретична позиция и да докара до лабораторното създаване на мини черни дупки, остават доста въпроси.

Може би в бъдеще, когато разберем квантовата механика на двата обекта, ще открием, че технологията за деформиране е безпроблемна. Ако това е по този начин, тогава, до момента в който корабите пътуват през черните дупки, може да се сблъскаме със необичайно деформиране на времето.

Така да вземем за пример сигналите от вътрешността на черната дупка биха могли да се придвижват от варп балона, който се слива със сингулярността. Това би ни разрешило да изпращаме изображения или записи на това какво всъщост има и какво се случва вътре в хоризонта на събитията – нещо, за което през днешния ден никой не знае.

Съществува също по този начин известна възможност тези страховити черни дупки да създадат основаването на варп моторите по-малко комплицирано, защото те няма да се нуждаят от толкоз доста екзотични изходни материали за по този начин наречената „ негативна сила “ – известен термин при варп задвижването..