Спомен за варненския поет Красимир Чернев
Варненският стихотворец Красимир Чернев (15.01.1960 - 9.09.2022) през днешния ден трябваше да навърши 63 години. Да си спомним за него.
Има редки моменти в самотния човешки живот, когато някоя душа допира твоята по този начин, както звездите приближават земята веднаж годишно. Краси притежаваше такава душа - неповторимо нежна, събрала в себе си топлината, искреността и честността на дълбокото човешко прекарване. В стиха си той събира всичко скъпо,което е претърпял, имал и е държал да има още - морето и обичаното му място - брегът и фара, младостта, любовите и даже разочарованията и болките...
За неговата лирика Камелия Кондова ще напише в предговора на поетичната му книга „ Фаропазачът има слънчеви мисли и сиви очи ”, Издателство „ Фабер ”, Велико Търново, 2020:
”Това прави положителната лирика - разлиства ти сърцето и го кара да пораства прочувствено с всяка последваща метафора. Не можеш да затвориш и да оставиш за... след това ”.
Вера Калева
И най-после, едно от незабравимите му стихотворения:
ПЪРВИ УРОК Пожарна охрана САМОТА
Запленен от нямо бездействие
пазачът на фара сънуваше постоянно
непознати сънища и непознати любови…
Сутрин ръцете му пилееха деликатност,
натрупана в самота…
От ръба на очакванията
душата му с признателност целуваше изгрева
и земно щастлива
се къпеше в пурпур и малко оранж…
Той, пазачът си имаше минал живот,
за който разказваше добродушно напразно.
Във него се смесваха бурно
много слънца и дъждове.
Като чайки кръжаха фантазиите подпухнали –
неустоими и невъзможни –
и се разтваряха във простора –
бели, изгубени облаци в тъжно небе…
Във уюта на своите бръчки и белези
криеше приказки, не разказвани никому до в този момент.
Всяка нощ ги дописваше – преди да задреме –
с тирета и точки върху лъча светлина…
Четяха ги единствено изтощените кораби
и по своему ги разказваха на света…
Те, корабите –
не обичат да чакат дълго на котва
и щастливо минават
далече от всеки фар…
А пазачът на фара всеки ден
събираше по скалите
люспи от отминали щастия…
Красимир Чернев е роден през 1960 година във Варна. Завършва българска лингвистика във ВТУ “Св.св. Кирил и Методий ” и право в Бургаски свободен университет. От 2005 година Красимир Чернев е административен секретар на Окръжен съд – Варна. От 2001 година е член на Съюза на българските писатели. Има издадени 10 поетични книги, последната от които през 2020 година Напусна ни ненадейно на 62-годишна възраст през септември 2022 г.
Има редки моменти в самотния човешки живот, когато някоя душа допира твоята по този начин, както звездите приближават земята веднаж годишно. Краси притежаваше такава душа - неповторимо нежна, събрала в себе си топлината, искреността и честността на дълбокото човешко прекарване. В стиха си той събира всичко скъпо,което е претърпял, имал и е държал да има още - морето и обичаното му място - брегът и фара, младостта, любовите и даже разочарованията и болките...
За неговата лирика Камелия Кондова ще напише в предговора на поетичната му книга „ Фаропазачът има слънчеви мисли и сиви очи ”, Издателство „ Фабер ”, Велико Търново, 2020:
”Това прави положителната лирика - разлиства ти сърцето и го кара да пораства прочувствено с всяка последваща метафора. Не можеш да затвориш и да оставиш за... след това ”.
Вера Калева
И най-после, едно от незабравимите му стихотворения:
ПЪРВИ УРОК Пожарна охрана САМОТА
Запленен от нямо бездействие
пазачът на фара сънуваше постоянно
непознати сънища и непознати любови…
Сутрин ръцете му пилееха деликатност,
натрупана в самота…
От ръба на очакванията
душата му с признателност целуваше изгрева
и земно щастлива
се къпеше в пурпур и малко оранж…
Той, пазачът си имаше минал живот,
за който разказваше добродушно напразно.
Във него се смесваха бурно
много слънца и дъждове.
Като чайки кръжаха фантазиите подпухнали –
неустоими и невъзможни –
и се разтваряха във простора –
бели, изгубени облаци в тъжно небе…
Във уюта на своите бръчки и белези
криеше приказки, не разказвани никому до в този момент.
Всяка нощ ги дописваше – преди да задреме –
с тирета и точки върху лъча светлина…
Четяха ги единствено изтощените кораби
и по своему ги разказваха на света…
Те, корабите –
не обичат да чакат дълго на котва
и щастливо минават
далече от всеки фар…
А пазачът на фара всеки ден
събираше по скалите
люспи от отминали щастия…
Красимир Чернев е роден през 1960 година във Варна. Завършва българска лингвистика във ВТУ “Св.св. Кирил и Методий ” и право в Бургаски свободен университет. От 2005 година Красимир Чернев е административен секретар на Окръжен съд – Варна. От 2001 година е член на Съюза на българските писатели. Има издадени 10 поетични книги, последната от които през 2020 година Напусна ни ненадейно на 62-годишна възраст през септември 2022 г.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ