12 години затвор за мъж, убил приятел след пиянски запой, потвърди Варненският апелативен съд
Варненският апелативен съд удостовери присъда на Варненския областен съд, с която обвиняем е бил приет за отговорен в това, че на 14 януари 2024 година съзнателно умъртвил различен мъж. Присъденото от първата инстанция наказване е 12 години отнемане от независимост. Уважен е гражданският иск в интерес на правоприемник на умрелия – 100 хиляди лева за претърпените неимуществени вреди. Първоинстанционният правосъден акт бе обжалван от отбраната с искане за понижаване на наказването.
43-годишният обвиняем Драгомир В. и 57-годишният Кирил И. били в другарски връзки и постоянно пиели дружно алкохол. На 14.01. предходната година двамата и свидетелка се почерпели в апартамент, който потърпевшият обитавал. Между мъжете зародил спор. С кухненски нож подсъдимият пробол приятеля си два пъти – във врата и гръдния панер. Смъртта на по-възрастния мъж настъпила за минути.
Въззивният съд организира правосъдно разследване, в границите на което изслуша движимостите лица по съдебно-психиатричната експертиза. Установено е, че подсъдимият страда от алкохолна взаимозависимост, която се отразява на здравето и държанието му. Към момента на свадата той е бил в положение на алкохолно опиване, само че е могъл да схваща свойството и смисъла на осъщественото и да управлява постъпките си.
Доказателствените източници обрисуват хронологията на дейностите на Драгомир В., довели до гибелта на Кирил И. Дори единствено първият удар е бил задоволителен за бързото настъпване на гибелта на потърпевшия. Желанието на подсъдимия да аргументи гибел се извежда от подхванатите мощни удари с нож в жизненоважни области на тялото. Използваното средство, силата на поразяване, местата на ориентиране и попадение, вменяемостта на подсъдимия изключват всяко подозрение по отношение на задачата му да отнеме живота на потърпевшия. Поради това съставът на въззивната инстанция намира, че Драгомир е работил при директен предумисъл. Съдът изключва задачата да е била единствено причиняване на телесна щета или дейности при неизбежна защита.
Зависимостта от алкохола завишава характерно степента на социална заплаха на личността. Налаганите в предишното на подсъдимия санкции, свързани с този проблем, не са довели до преосмисляне на метода му на живот. В същото време повреденото му здраве следва бъде регистрирано измежду смекчаващите условия. Въззивната инстанция добави и отегчаващите виновността условия: използването на алкохол все още на осъществяване на действието и отнемането на живота на непосредствен другар.
Апелативният съд намира, че 12 години отнемане от независимост е наказване, надлежно на осъщественото закононарушение. Този интервал на изолираност от обществото може да способства са настъпването на трайни позитивни промени в съзнанието и ценностната система на подсъдимия. Санкцията би въздействала предупредително и възпиращо на членовете на обществото.
Решението предстои на обжалване пред Върховен касационен съд.
43-годишният обвиняем Драгомир В. и 57-годишният Кирил И. били в другарски връзки и постоянно пиели дружно алкохол. На 14.01. предходната година двамата и свидетелка се почерпели в апартамент, който потърпевшият обитавал. Между мъжете зародил спор. С кухненски нож подсъдимият пробол приятеля си два пъти – във врата и гръдния панер. Смъртта на по-възрастния мъж настъпила за минути.
Въззивният съд организира правосъдно разследване, в границите на което изслуша движимостите лица по съдебно-психиатричната експертиза. Установено е, че подсъдимият страда от алкохолна взаимозависимост, която се отразява на здравето и държанието му. Към момента на свадата той е бил в положение на алкохолно опиване, само че е могъл да схваща свойството и смисъла на осъщественото и да управлява постъпките си.
Доказателствените източници обрисуват хронологията на дейностите на Драгомир В., довели до гибелта на Кирил И. Дори единствено първият удар е бил задоволителен за бързото настъпване на гибелта на потърпевшия. Желанието на подсъдимия да аргументи гибел се извежда от подхванатите мощни удари с нож в жизненоважни области на тялото. Използваното средство, силата на поразяване, местата на ориентиране и попадение, вменяемостта на подсъдимия изключват всяко подозрение по отношение на задачата му да отнеме живота на потърпевшия. Поради това съставът на въззивната инстанция намира, че Драгомир е работил при директен предумисъл. Съдът изключва задачата да е била единствено причиняване на телесна щета или дейности при неизбежна защита.
Зависимостта от алкохола завишава характерно степента на социална заплаха на личността. Налаганите в предишното на подсъдимия санкции, свързани с този проблем, не са довели до преосмисляне на метода му на живот. В същото време повреденото му здраве следва бъде регистрирано измежду смекчаващите условия. Въззивната инстанция добави и отегчаващите виновността условия: използването на алкохол все още на осъществяване на действието и отнемането на живота на непосредствен другар.
Апелативният съд намира, че 12 години отнемане от независимост е наказване, надлежно на осъщественото закононарушение. Този интервал на изолираност от обществото може да способства са настъпването на трайни позитивни промени в съзнанието и ценностната система на подсъдимия. Санкцията би въздействала предупредително и възпиращо на членовете на обществото.
Решението предстои на обжалване пред Върховен касационен съд.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ