Варненският апелативен съд потвърди присъда на Шуменския окръжен съд, с

Варненският апелативен съд удостовери присъда на Шуменския областен съд, с която мъж е бил наказан на пожизнен затвор за убийството на дамата, с която живеел на фамилни начала. Абил А. е направил закононарушението по изключително непосилен за жертвата метод, с особена свирепост и при изискванията на домашно принуждение. С тъжба пред горната инстанция подсъдимият изиска понижаване на наказването.

Мъжът живеел с 14 години по-възрастната от него потърпевша Силвия С. в с. Черноглавци. Често употребявал алкохол в огромни количества, след което проявявал физическа експанзия по отношение на съжителката си. Жената неколкократно напускала фамилното жилище и се приютявала при свои близки, само че по-късно се прибирала при подсъдимия, защото той обещавал, че повече няма да я бие.

На 7.11.2022 година на обществено място пред очевидец подсъдимият нанесъл удари на дамата, като я обвинил в невярност. Двамата се прибрали в дома си, където експанзията ескалирала и той почнал още веднъж да я бие. Нанасял й удари по главата и тялото с юмруци и с крайници, с маша за камина, рязал ухото й, прогорил с цигара тялото й. През разнообразни шпации от време Абил А. влизал в стаята, в която лежала 69-годишната потърпевша. Макар да забелязвал, че положението й се утежнява, не потърсил здравна помощ. Съзнавайки тежестта на породените увреждания и вероятността за смъртен излаз, той заключил къщата със синджир и катанец като знак, че вътре няма хора и напуснал селото. Пет дни по-късно безжизненото тяло на Силвия било намерено от малолетния му наследник. Подсъдимият бил търсен, открит и арестуван.
Аутопсията на дамата открила съчетана комбинирана контузия, в това число голям брой счупени ребра. Непосредствена причина за гибелта е тежката черепно-мозъчна контузия.

Иззетите материални доказателства, заключенията на назначените експертизи не оставят място за подозрение за размера, интензитета, средствата и стадиите в упражненото принуждение и неговото авторство. Подсъдимият е бил изцяло наясно с последствията от множеството удари в жизненоважни органи на пострадалата, сменял е средствата, с които й причинявал болежка и е продължавал да я малтретира, възприемал е утежняването на положението й, само че все пак е добавял нови страдания и премеждия, в това число върху голото й тяло. Тази поредност обрисува непосредственото му предпочитание да постави завършек на живота й.

Безспорно действието е осъществено по изключително непосилен метод и с особена свирепост, проявена от Адил А., като събитията разкриват гняв, жестокост, злопаметност, садизъм и липса на съчувствие. Подсъдимият е предизвикал гибелта на Силвия в изискванията на домашно принуждение. По време на 3-годишното им общуване, той редовно я е биел и е взимал парите от пенсията й, с цел да се доставя с алкохол.
Според въззивната инстанция действието е с извънредно висока социална заплаха, защото визира най-ценното богатство - човешкия

живот. Престъплението е било укривано близо 5 денонощия. Обществената заплаха и на дееца съдът откри за извънредно висока, поради спецификите на личността му. И горестоящият съд не откри смекчаващи виновността условия на фона на множеството отегчаващи. Подсъдимият е осъждан 2 пъти, в това число за опит за ликвидиране.

Апелативният съд смята, че първата инстанция е наложила наказване, което подхожда на осъщественото извънредно тежко закононарушение. Доживотният затвор в тази ситуация е обективна глоба, тъй като само по този начин биха се постигнали задачите на закона: да се защищити обществото от рисковете, разкривани от личността на подсъдимия, да се влияе предупредително и възпиращо по отношение на останалите жители. „ Високата морална укоримост на осъщественото, тежестта на незаконния резултат и открояването на проявата на подсъдимия по отношение на останалите от този тип поддържат извод за аргументираност на оптималната суровост на закона “, е записано в решението на Апелативен съд – Варна.

Съдебният акт предстои на обжалване пред Върховен касационен съд.