Варненският апелативен съд отказа екстрадицията на руски гражданин
Варненският апелативен съд отхвърли екстрадицията на съветски жител в молещата страна. Молбата за екстрадиция от Генералната прокуратура на Руската федерация e по отношение на наказателно произвеждане против Рубен А. за машинация, осъществена от проведена група в изключително огромни размери в интервала 2018- 2020 година
Мъжът е разгласен за интернационално търсене и му е наложена мярка за неотклонение „ задържане под стража “ от две инстанции на съветския съд.
Окръжният съд във Варна е отказал екстрадицията, само че прокуратурата стачкува това решение. По същото дело са разследвани и родителите му - арестуван в Русия е татко му, а Варненският областен съд е отказал екстрадицията на майка му.
Според представителя на Апелативната прокуратура по силата на подписан контракт за правна помощ сред двете страни, Рубен А. следва да бъде предаден на искащата страна. Прокурорът изрази противоречие с претекста на първата инстанция, че в Русия мъжът може да бъде подложен на принуждение, изтезания, свирепост, нечовешко или унизително отношение. Адвокатът счита, че Руската федерация не може да подсигурява съблюдаване на правата на желаното лице, съгласно условията на интернационалното право. В тази тенденция е прекратеното през 2022 година участие на Русия в Съвета на Европа, което прави неосъществим интернационалният надзор в местата за отнемане от независимост. Пред Апелативния съд Рубен А. съобщи, че не желае да бъде екстрадиран, защото против фамилията му се организира принуда за лишаване на имущество.
Апелативният съд взе поради повдигнатото обвиняване, съветското поданство на желаното лице и статута му на непрекъснато пребиваващ в България. Молещата страна е изпратила всички нужни документи по екстрадиционното произвеждане.
Приложимата в тази ситуация Европейска спогодба за екстрадиция анулира наредбите на всеки двустранен контракт, уреждащ екстрадицията сред две страни. Това значи, че Договорът сред НР България и Съюз на съветските социалистически републики за правна помощ от 1975 година е неупотребим, се показва в правосъдното решение.
И актуалният състав намира, че е налице безусловно съображение за отвод на екстрадиция - по отношение на защитата на правата на желаното лице според условията на интернационалното право. Действително, Генералната прокуратура на РФ е дала гаранции, че няма за цел гонене по политически претекстове, по отношение на расова принадлежност, изповедание, народност или политически възгледи; чe ще му бъдат предоставени всички благоприятни условия за защита; че няма да бъде подлаган на мъчения, жестоки, безчовечни, унижаващи достолепието отнасяне или санкции. Апелативният съд обаче подложи на подозрение тези гаранции. От март 2022 година участието на Руската федерация в Съвета на Европа е прекъснато. От септември 2022 година страната престава да е Високодоговаряща страна по Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи. Руската Държавна дума е приела закон, съгласно който решенията на Европейския съд по правата на индивида, издадени след 15 март 2022 година, не подлежат на осъществяване.
Тези обстоятелства обосновано водят до извода, че ще се препятства юрисдикцията на Европейския съд по правата на индивида по тъжби за нарушени права по Конвенцията за правата на индивида от страна на жители на Русия. По този метод ще се изключи опцията за надзор върху спазването на правата, в това число на арестуваните в местата за отнемане от независимост. По свои каузи Европейският съд за правата на индивида през последните 10 години е открил тежки нарушавания на правата на индивида, в това число случаи на изгубвания, мъчение и друго нечовешко отношение към лишените от независимост, и липса на дейно следствие.
Въззивният съд се базира и на последния отчет на Амнести Интернешънъл, разкриващ актове на изтезания на арестувани лица. Съдът акцентира, че в процедура по изгонване оценката на риска за засегнатото лице да бъде подложено на малтретиране е основополагаща.
Правото на обективен развой според Конвенцията също е нестабилно. Съображенията на сегашния състав са в унисон с решения на съдилища в страните-членки на Съвета на Европа, които отхвърлят претенции за екстрадиция заради липса на доверие във волята на Руската федерация да извърши отговорностите си по интернационалното право, подозрение в съблюдаване на правилото за господство на правото и неспособност за наблюдаване върху дадените гаранции. Съществено събитието е и отстраняването на Русия през 2022 година от Съвета по правата на индивида към Организация на обединените нации, с което се препятства всякаква опция за следствие на изказвания за нарушени човешките права.
Изводът за вероятен риск, при положение на предаване, правата на желаното лице да бъдат накърнени, обосновава отвод от допускане на екстрадицията му. Решението на Апелативен съд – Варна е дефинитивно. Затова горната инстанция анулира взетата мярка за неотклонение „ подписка “.
Мъжът е разгласен за интернационално търсене и му е наложена мярка за неотклонение „ задържане под стража “ от две инстанции на съветския съд.
Окръжният съд във Варна е отказал екстрадицията, само че прокуратурата стачкува това решение. По същото дело са разследвани и родителите му - арестуван в Русия е татко му, а Варненският областен съд е отказал екстрадицията на майка му.
Според представителя на Апелативната прокуратура по силата на подписан контракт за правна помощ сред двете страни, Рубен А. следва да бъде предаден на искащата страна. Прокурорът изрази противоречие с претекста на първата инстанция, че в Русия мъжът може да бъде подложен на принуждение, изтезания, свирепост, нечовешко или унизително отношение. Адвокатът счита, че Руската федерация не може да подсигурява съблюдаване на правата на желаното лице, съгласно условията на интернационалното право. В тази тенденция е прекратеното през 2022 година участие на Русия в Съвета на Европа, което прави неосъществим интернационалният надзор в местата за отнемане от независимост. Пред Апелативния съд Рубен А. съобщи, че не желае да бъде екстрадиран, защото против фамилията му се организира принуда за лишаване на имущество.
Апелативният съд взе поради повдигнатото обвиняване, съветското поданство на желаното лице и статута му на непрекъснато пребиваващ в България. Молещата страна е изпратила всички нужни документи по екстрадиционното произвеждане.
Приложимата в тази ситуация Европейска спогодба за екстрадиция анулира наредбите на всеки двустранен контракт, уреждащ екстрадицията сред две страни. Това значи, че Договорът сред НР България и Съюз на съветските социалистически републики за правна помощ от 1975 година е неупотребим, се показва в правосъдното решение.
И актуалният състав намира, че е налице безусловно съображение за отвод на екстрадиция - по отношение на защитата на правата на желаното лице според условията на интернационалното право. Действително, Генералната прокуратура на РФ е дала гаранции, че няма за цел гонене по политически претекстове, по отношение на расова принадлежност, изповедание, народност или политически възгледи; чe ще му бъдат предоставени всички благоприятни условия за защита; че няма да бъде подлаган на мъчения, жестоки, безчовечни, унижаващи достолепието отнасяне или санкции. Апелативният съд обаче подложи на подозрение тези гаранции. От март 2022 година участието на Руската федерация в Съвета на Европа е прекъснато. От септември 2022 година страната престава да е Високодоговаряща страна по Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи. Руската Държавна дума е приела закон, съгласно който решенията на Европейския съд по правата на индивида, издадени след 15 март 2022 година, не подлежат на осъществяване.
Тези обстоятелства обосновано водят до извода, че ще се препятства юрисдикцията на Европейския съд по правата на индивида по тъжби за нарушени права по Конвенцията за правата на индивида от страна на жители на Русия. По този метод ще се изключи опцията за надзор върху спазването на правата, в това число на арестуваните в местата за отнемане от независимост. По свои каузи Европейският съд за правата на индивида през последните 10 години е открил тежки нарушавания на правата на индивида, в това число случаи на изгубвания, мъчение и друго нечовешко отношение към лишените от независимост, и липса на дейно следствие.
Въззивният съд се базира и на последния отчет на Амнести Интернешънъл, разкриващ актове на изтезания на арестувани лица. Съдът акцентира, че в процедура по изгонване оценката на риска за засегнатото лице да бъде подложено на малтретиране е основополагаща.
Правото на обективен развой според Конвенцията също е нестабилно. Съображенията на сегашния състав са в унисон с решения на съдилища в страните-членки на Съвета на Европа, които отхвърлят претенции за екстрадиция заради липса на доверие във волята на Руската федерация да извърши отговорностите си по интернационалното право, подозрение в съблюдаване на правилото за господство на правото и неспособност за наблюдаване върху дадените гаранции. Съществено събитието е и отстраняването на Русия през 2022 година от Съвета по правата на индивида към Организация на обединените нации, с което се препятства всякаква опция за следствие на изказвания за нарушени човешките права.
Изводът за вероятен риск, при положение на предаване, правата на желаното лице да бъдат накърнени, обосновава отвод от допускане на екстрадицията му. Решението на Апелативен съд – Варна е дефинитивно. Затова горната инстанция анулира взетата мярка за неотклонение „ подписка “.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ