Русалка от Дворжак за първи път във Варна
Варненската опера ще показа на 20 август от 21 ч. в " Опера в Летния спектакъл 2025 ", за първи път в своята 78-годишна история, операта " Русалка " от класика на чешката музика Антонин Дворжак (1841-1941), в диригентската интерпретация на маестро Павел Балев и режисьорския прочит на Сребрина Соколова, научи ДУМА от Виолета Тончева. Сценограф е Петко Танчев, костюмограф - Ася Стоименова, хореограф - Надя Димокова.
Либретото на " Русалка ", написано от известния чешки драматург и сценичен режисьор Ярослав Квапил, толкоз доста подхожда на лиричната природа на Дворжак, че той приключва цялата партитура на операта за късия интервал от април до ноември 1900 година С сполучливата премиера на 31 март 1901 година в Прага " Русалка " заема своето непрекъснато място в международната музикална съкровищница.
" Това е една превъзходна опера - по славянски почувствана, построена и написана. Заглавието също доста подхожда на морската ни столица. Музиката в тази опера е извънредно красива и прочувствена, топла, гъвкава, приказно-чиста. Обичам прочувствената независимост и креативната самоувереност на Дворжак. Трудна за реализация и ансамблово, певчески. Драматичността е овладяна и все пак звучи непринудено. Звукът изисква доста засищане и дълбочина, с цел да остане неналожителен и въздействащ и в моментите на нежно фолклорно оцветяване “, споделя диригент-постановчикът Павел Балев, който към този момент е дирижирал " Русалка " отвън България, само че в този момент ще я дирижира за първи път в родината и за първи път в историята на Варненската опера.
Най-големите упования за варненската премиера на " Русалка " от Дворжак са свързани с появяването на примата Красимира Стоянова в основната роля. " Русалка " с Красимира Стоянова би трябвало да бъде чута и претърпяна! ", безапелационен е маестро Павел Балев.
Сред оперния хайлайф звездното българско сопрано има славата на най-хубавата Русалка. В тази роля в спектаклите на " Русалка " ще се превъплътят и певиците Илина Михайлова и Жана Костова, като Принца ще можем да гледаме Жерар Шнайдер и Георги Султанов.
"...Първоначалното пояснение на историята като конфликт сред два несъвместими свята, към днешна дата се преглежда и в по-широк подтекст - като метафора за отчуждението на индивида от природата, почнало с цялостна мощ с развиването на технологиите при започване на XX век - времето, в което е и основана операта (1900 г.) ", отбелязва в режисьорската си идея Сребрина Соколова.
Либретото на " Русалка ", написано от известния чешки драматург и сценичен режисьор Ярослав Квапил, толкоз доста подхожда на лиричната природа на Дворжак, че той приключва цялата партитура на операта за късия интервал от април до ноември 1900 година С сполучливата премиера на 31 март 1901 година в Прага " Русалка " заема своето непрекъснато място в международната музикална съкровищница.
" Това е една превъзходна опера - по славянски почувствана, построена и написана. Заглавието също доста подхожда на морската ни столица. Музиката в тази опера е извънредно красива и прочувствена, топла, гъвкава, приказно-чиста. Обичам прочувствената независимост и креативната самоувереност на Дворжак. Трудна за реализация и ансамблово, певчески. Драматичността е овладяна и все пак звучи непринудено. Звукът изисква доста засищане и дълбочина, с цел да остане неналожителен и въздействащ и в моментите на нежно фолклорно оцветяване “, споделя диригент-постановчикът Павел Балев, който към този момент е дирижирал " Русалка " отвън България, само че в този момент ще я дирижира за първи път в родината и за първи път в историята на Варненската опера.
Най-големите упования за варненската премиера на " Русалка " от Дворжак са свързани с появяването на примата Красимира Стоянова в основната роля. " Русалка " с Красимира Стоянова би трябвало да бъде чута и претърпяна! ", безапелационен е маестро Павел Балев.
Сред оперния хайлайф звездното българско сопрано има славата на най-хубавата Русалка. В тази роля в спектаклите на " Русалка " ще се превъплътят и певиците Илина Михайлова и Жана Костова, като Принца ще можем да гледаме Жерар Шнайдер и Георги Султанов.
"...Първоначалното пояснение на историята като конфликт сред два несъвместими свята, към днешна дата се преглежда и в по-широк подтекст - като метафора за отчуждението на индивида от природата, почнало с цялостна мощ с развиването на технологиите при започване на XX век - времето, в което е и основана операта (1900 г.) ", отбелязва в режисьорската си идея Сребрина Соколова.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ