На този ден преди 25 години: Завръщането!
"Върнах се ". Двете думички, предиздвикали почитателите на Чикаго Булс да подскачат от наслада на 19 март 1995 година. Преди тъкмо четвърт век.
И освен тези ентусиасти се радваха откровено.
Фразата, с която Майкъл Джефри Джордан, най-хубавият баскетболист по това време, а по всяка възможност в историята, оповести, че още веднъж ще прави това, в което е най-хубав. А то е да тероризира противниците си мач след мач. Каза го единствено година и половина, откакто публично бе декларирал отказването си от професионалния баскетбол и НБА. За първи път.
Съобщението до медиите е разпратено на 18 март, а 24 часа по-късно той към този момент е в състава на Фил Джексън за срещата от постоянния сезон против Индиана. Така датата 19 март 1995 година е датата на Завръщането.
Година, в която нищо в спортния свят не беше наред - а това ви припомня за нещо прекомерно близко и действително сега, нали...?
В НХЛ имаше локаут, бейзболистите стачкуваха, а звездата от американския футбол О'Джей Симпсън беше обвиняем в един от най-шумните и скандални процеси в историята.
Завръщането на Джордан може да бъде сложено паралелно до отдръпването му в категория "изненадващи ", само че и двете събития имат предистория.
Отказването през 1993 година.
Майкъл е на върха на спортния свят. През лятото на 1993 година Булс печелят третата си поредна шампионска купа в NBA. Той от своя страна е определен за "Най-полезен състезател " - първият в историята, който получава званието в три поредни сезона. Прави го по този начин, както единствено той може - с рекордните 41 точки приблизително на мач в шестте мача против Финикс Сънс. Това е крайна серия, в която Чарлз Баркли е толкоз покрай бленуваната шампионска фантазия, само че в последна сметка остава надалеч от нея. Трофеят "Лари О′Брайън " е за "биковете " на треньора Фил Джексън.
Около месец след всеобщата наслада и празненствата, съпътстващи триумфа, всичко се прекатурва с главата надолу за семейство Джордан. И то брутално. Бащата на Майкъл е погубен. В оня драматичен ден, Джеймс Джордан намира гибелта си на ъгъл за отдих край път в Северна Каролина. Извършителите са двама младежи, които получават доживотни присъди. Справедливостта в съда обаче няма да върне Джордан-старши, а в навечерието на идващия сезон - 1993/1994, Майкъл оповестява нещо, което наподобява е обмислял много време. Трагичната развръзка със гибелта на татко му е последната капка.
"Винаги съм казвал на хората, които ме познават, на публицистите, с които приказвам, че когато изгубя чувството за мотивация и чувството да потвърдя нещо като баскетболист, значи е време да се отдръпва от баскетболната игра ", сбито изяснява повода за решението си MJ.
Най-добрият състезател на първенците ги напуща. NBA остава без най-голямата си звезда. Светът на спорта е в потрес от решението на едно от най-разпознаваемите си имена. Говорим за един от най-ярките спортисти на планетата. Ако не и - в този миг - най-големият.
На конференцията участват тогавашната му брачна половинка Хуанита, цялото управление на Чикаго, треньорът Фил Джексън, съотборниците му, както и комисарят на Лигата - Дейвид Стърн.
Години по-късно, в автобиографията си "За любовта към играта ", именитият баскетболист написа, че се е подготвял за този миг още от лятото на 1992 година, когато е част от великия Дрийм Тийм на Олимпийските игри в Барселона.
Бейзболната фантазия
Ако сте гледали кино лентата "Космически забивки ", то незабавно ще се сетите за встъпителната сцена, когато дребният на години Майкъл играе баскетбол в задния двор на фамилната къща.
"Искам да играя в Северна Каролина. В шампионски тим. После желая да играя в НБА. А когато приключа с всичко това, желая да играя бейзбол, тъкмо като теб, баща ", споделя хлапето, което играе Джордан в онази сцена.
Изплезеният език постоянно е бил запазената марка на Майкъл. Това е едно от нещата, наследени от татко му. Джеймс Джордан се концентрира по този метод, до момента в който поправя коли, а Майк се навърта към него като дете. Впоследствие порасналото момче се трансформира в призрачен сън за противниците, които сънуват по какъв начин Въздушния нападна коша с изплезен език.
Другото е любовта му към бейзбола.
Така на 7 февруари 1994 година Майкъл Джордан подписва контракт с Чикаго Уайт Сокс от MLB, само че е пратен в дъщерния тим на клуба - Бирмингам Барънс.
Ем Джей се впуска в гонене на фантазията на починалия си татко, който постоянно си го е представял като първокласен бейзболист. Нещо, което не се случва, само че Майкъл дава всичко от себе си - играе както за Барънс, по този начин и за Скотсдейл Скорпиънс, но не стига до елита в този спорт - MLB.
По време на бейзболното му премеждие Булс вадят от приложимост №23 и откриват скулптура, изобразяваща Джордан в полет. Пред "Юнайтед Сентър " - залата, която "той е построил ", както постоянно споделят в Щатите. За месеците, в които играе бейзбол, Джордан не носи №23, а №45. Всъщност Майкъл избира №23 в баскетбола, тъй като е най-близо до половината от №45, който брат му Лари избира в гимназията.
Тръгва си от професионалния бейзбол след разразяването на стачка, която анулира остатъка от сезона, в това число и Световните серии - нещо, случило се за последно през 1904 година.
"Върнах се "
След като на 18 март 1995 година Джордан афишира завръщането си в типично собствен жанр - малко и ясно, ден по-късно още веднъж облича екипа на Чикаго и припомня на баскетболния свят за себе си с 19 точки при загуба от Индиана. Минали са 17 месеца от отказването.
С №45 на гърба Майкъл съвсем незабавно демонстрира равнището, което всички са привикнали да чакат от него и в 17 мача до края на сезона Булс записват единствено четири загуби. Всичко наподобява тъкмо както преди. Въздушния санкционира Ню Йорк с 55 точки при гостуването в обичаната му "Медисън Скуеър Гардън ", само че когато идват плейофите, "биковете " прескачат първия кръг, с цел да отпаднат от Орландо в 1/2-финалите на Източната конференция.
Мотивацията на Майкъл наподобява още веднъж е същата, тъй като още през идващия сезон Чикаго стига до 72 победи и 10 загуби - безусловно върхово достижение в историята на НБА към оня миг. В плейофите провалите са единствено три, а резултатът е нова шампионска купа. Дала началото на втората поредност от три или така наречен three-peat. Общо шестте трофеи за Булс и Джордан ги трансформират в мит, в мерната единица, с която е сравняван всеки популярен отбор, в който и да е екипен спорт преди и след тях.
Чикаго е с шампионски пръстен през 1991, 1992, 1993, 1996, 1997 и 1998 година Изпуска две за този интервал, като това са двата сезона, в които Ем Джей е отвън играта (връща се в края на втория).
Доминацията на изплезения Въздушен Майкъл още веднъж е тук, като че ли в никакъв случай не си е отивала. За да се стигне до 1998 година, когато героят с №23 се отхвърля за повторно.
Но това е друга история.../corner.dir.bg
И освен тези ентусиасти се радваха откровено.
Фразата, с която Майкъл Джефри Джордан, най-хубавият баскетболист по това време, а по всяка възможност в историята, оповести, че още веднъж ще прави това, в което е най-хубав. А то е да тероризира противниците си мач след мач. Каза го единствено година и половина, откакто публично бе декларирал отказването си от професионалния баскетбол и НБА. За първи път.
Съобщението до медиите е разпратено на 18 март, а 24 часа по-късно той към този момент е в състава на Фил Джексън за срещата от постоянния сезон против Индиана. Така датата 19 март 1995 година е датата на Завръщането.
Година, в която нищо в спортния свят не беше наред - а това ви припомня за нещо прекомерно близко и действително сега, нали...?
В НХЛ имаше локаут, бейзболистите стачкуваха, а звездата от американския футбол О'Джей Симпсън беше обвиняем в един от най-шумните и скандални процеси в историята.
Завръщането на Джордан може да бъде сложено паралелно до отдръпването му в категория "изненадващи ", само че и двете събития имат предистория.
Отказването през 1993 година.
Майкъл е на върха на спортния свят. През лятото на 1993 година Булс печелят третата си поредна шампионска купа в NBA. Той от своя страна е определен за "Най-полезен състезател " - първият в историята, който получава званието в три поредни сезона. Прави го по този начин, както единствено той може - с рекордните 41 точки приблизително на мач в шестте мача против Финикс Сънс. Това е крайна серия, в която Чарлз Баркли е толкоз покрай бленуваната шампионска фантазия, само че в последна сметка остава надалеч от нея. Трофеят "Лари О′Брайън " е за "биковете " на треньора Фил Джексън.
Около месец след всеобщата наслада и празненствата, съпътстващи триумфа, всичко се прекатурва с главата надолу за семейство Джордан. И то брутално. Бащата на Майкъл е погубен. В оня драматичен ден, Джеймс Джордан намира гибелта си на ъгъл за отдих край път в Северна Каролина. Извършителите са двама младежи, които получават доживотни присъди. Справедливостта в съда обаче няма да върне Джордан-старши, а в навечерието на идващия сезон - 1993/1994, Майкъл оповестява нещо, което наподобява е обмислял много време. Трагичната развръзка със гибелта на татко му е последната капка.
"Винаги съм казвал на хората, които ме познават, на публицистите, с които приказвам, че когато изгубя чувството за мотивация и чувството да потвърдя нещо като баскетболист, значи е време да се отдръпва от баскетболната игра ", сбито изяснява повода за решението си MJ.
Най-добрият състезател на първенците ги напуща. NBA остава без най-голямата си звезда. Светът на спорта е в потрес от решението на едно от най-разпознаваемите си имена. Говорим за един от най-ярките спортисти на планетата. Ако не и - в този миг - най-големият.
На конференцията участват тогавашната му брачна половинка Хуанита, цялото управление на Чикаго, треньорът Фил Джексън, съотборниците му, както и комисарят на Лигата - Дейвид Стърн.
Години по-късно, в автобиографията си "За любовта към играта ", именитият баскетболист написа, че се е подготвял за този миг още от лятото на 1992 година, когато е част от великия Дрийм Тийм на Олимпийските игри в Барселона.
Бейзболната фантазия
Ако сте гледали кино лентата "Космически забивки ", то незабавно ще се сетите за встъпителната сцена, когато дребният на години Майкъл играе баскетбол в задния двор на фамилната къща.
"Искам да играя в Северна Каролина. В шампионски тим. После желая да играя в НБА. А когато приключа с всичко това, желая да играя бейзбол, тъкмо като теб, баща ", споделя хлапето, което играе Джордан в онази сцена.
Изплезеният език постоянно е бил запазената марка на Майкъл. Това е едно от нещата, наследени от татко му. Джеймс Джордан се концентрира по този метод, до момента в който поправя коли, а Майк се навърта към него като дете. Впоследствие порасналото момче се трансформира в призрачен сън за противниците, които сънуват по какъв начин Въздушния нападна коша с изплезен език.
Другото е любовта му към бейзбола.
Така на 7 февруари 1994 година Майкъл Джордан подписва контракт с Чикаго Уайт Сокс от MLB, само че е пратен в дъщерния тим на клуба - Бирмингам Барънс.
Ем Джей се впуска в гонене на фантазията на починалия си татко, който постоянно си го е представял като първокласен бейзболист. Нещо, което не се случва, само че Майкъл дава всичко от себе си - играе както за Барънс, по този начин и за Скотсдейл Скорпиънс, но не стига до елита в този спорт - MLB.
По време на бейзболното му премеждие Булс вадят от приложимост №23 и откриват скулптура, изобразяваща Джордан в полет. Пред "Юнайтед Сентър " - залата, която "той е построил ", както постоянно споделят в Щатите. За месеците, в които играе бейзбол, Джордан не носи №23, а №45. Всъщност Майкъл избира №23 в баскетбола, тъй като е най-близо до половината от №45, който брат му Лари избира в гимназията.
Тръгва си от професионалния бейзбол след разразяването на стачка, която анулира остатъка от сезона, в това число и Световните серии - нещо, случило се за последно през 1904 година.
"Върнах се "
След като на 18 март 1995 година Джордан афишира завръщането си в типично собствен жанр - малко и ясно, ден по-късно още веднъж облича екипа на Чикаго и припомня на баскетболния свят за себе си с 19 точки при загуба от Индиана. Минали са 17 месеца от отказването.
С №45 на гърба Майкъл съвсем незабавно демонстрира равнището, което всички са привикнали да чакат от него и в 17 мача до края на сезона Булс записват единствено четири загуби. Всичко наподобява тъкмо както преди. Въздушния санкционира Ню Йорк с 55 точки при гостуването в обичаната му "Медисън Скуеър Гардън ", само че когато идват плейофите, "биковете " прескачат първия кръг, с цел да отпаднат от Орландо в 1/2-финалите на Източната конференция.
Мотивацията на Майкъл наподобява още веднъж е същата, тъй като още през идващия сезон Чикаго стига до 72 победи и 10 загуби - безусловно върхово достижение в историята на НБА към оня миг. В плейофите провалите са единствено три, а резултатът е нова шампионска купа. Дала началото на втората поредност от три или така наречен three-peat. Общо шестте трофеи за Булс и Джордан ги трансформират в мит, в мерната единица, с която е сравняван всеки популярен отбор, в който и да е екипен спорт преди и след тях.
Чикаго е с шампионски пръстен през 1991, 1992, 1993, 1996, 1997 и 1998 година Изпуска две за този интервал, като това са двата сезона, в които Ем Джей е отвън играта (връща се в края на втория).
Доминацията на изплезения Въздушен Майкъл още веднъж е тук, като че ли в никакъв случай не си е отивала. За да се стигне до 1998 година, когато героят с №23 се отхвърля за повторно.
Но това е друга история.../corner.dir.bg
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ